За дребните неща, които ни вбесяват

Или как жените мислят само за това, как мъжете мислят само за „това“.

Снимка: sxc.hu, sue_r_b

Имате ли понякога чувството, че жените обичат да се втренчват във всички дреболии спрямо нас мъжете, а не виждат колко много ги обичаме. Също като мравките, които виждат най-малките микроби, но не виждат огромния човек, който стои пред тях.

Понякога това втренчване в малките ни слабости и пропускането на по-големите достойнства е дразнеща. Карат ни да се чувстваме критикувани и често нараняват мъжкото ни самолюбие. Да, ние ходим със старите си тениски вкъщи, но трябва ли от това да се прави драма, защото според нея това убива страстта. По същата логика аз мога да се сърдя, че тя ходи със секси бельо, защото според мен идеята на секси бельото е да се сваля и ако тя не го направи – това също убива страстта.

Никой не обича излишно ревнивите хора, но едва ли има жена, която няма това дребно чувство за собственичество над мъжа до себе си.

Ами постоянните забележки, че не се държиш равноправно и я подценяваш. В секундата, в която започнеш да се държиш равноправно, тя ти изявява аргумента – какво ти става аз съм жена. Защо ние не трябва да се сърдим, че сме без пари в края на месеца, защото тя е видяла обувки в магазина и не се е удържала, защото според думите й тя е жена и трябва да изглежда добре. И аз съм мъж и трябва да ям и имам нужда да съм пиян от време на време, но когато аз не се удържа, върху мен се сипе дъжд от критика. Дребни неща, които ние сме склонни да пропуснем, но половинката ни никога.

Никой не обича излишно ревнивите хора, но едва ли има жена, която няма това дребно чувство за собственичество над мъжа до себе си. Случайно да се заговориш с твоя колежка (или, не дай си Боже, бивша приятелка), следва сърдита сцена с безкрайни въпроси, какво точно я е разсърдило и безкрайни нацупени отговори – Нищо! Не знам дали повечето жени си дават сметка колко глупаво изглежда цялата тази безпочвена ревност и драмата, която тя предизвиква. Дребните неща. Ние мъжете обичаме нашите си дребни неща. Ние обичаме, когато се приберем изморени от работа, да метнем миризливите си чорапи някъде и да си отворим бира. Обичаме да се оригваме и да псуваме, докато гледаме мач. Защо трябва да се извиняваме за това, че сме такива каквито сме.

Мисля, че грешката и на двата пола в цялото това противоречие е, че всеки от нас очаква от партньора си да го обича, ако може да му чете мислите и да се държи като него самия. Ние очакваме същите реакции каквито ние бихме имали. Това е глупаво, защото ние сме различни. Ние, мъжете, не искаме нищо повече от това да ни приемат такива каквито сме и ние ще направим всичко за вас, момичета. Дори ще изперем миризливите си чорапи.

Материалът е публикуван за първи път на  www.iwoman.bg

Може Също да Харесате:

• Летен наръчник за свободни жени в града
• Професия: „Муцоран“
• Не мрънкай, Пепеляшке!
• Коя е тази Поли?
• За кифлите и пичките