Тъгите на Минчо П. Ставрев, битов злоупотребител

Животът е радост и тъга, приятели, животът е радост и тъга! Достигнах до това мъдро заключение, след като в рамките на ден и половина успях да осъществя мечтата си и напълно да се разочаровам от нея. Говоря ви за най-съкровената, най-истинската мечта, която някога съм имал – да съм собственик на магазинче за алкохол. Да, вярно, повечето хора си мечтаят за...

Как се рисува картина (или „Аз идиот ли съм?“)

Предполагам, че всеки от вас е изпадал в конфузна ситуация, когато се е озовавал пред грозна мазотеница, пред която ахкат и се умиляват неколцина просветени. И вероятно, изправени пред предизвикателството да се представите на ниво, сте се съгласявали с прикрита неохота, че да, несъмнено това е един шедьовър. Въпреки неясните подозрения, че с подходящо...

Самотна майка домакиня – изповед и полезни съвети

Здравейте. Аз съм самотна майка домакиня. Трябва да ви кажа, че имам висше образование и работя на две места, но въпреки това децата ми са идиоти. Трудно ми е, няма да го крия, определено ми е трудно. Едвам издържам. Онзи ден, примерно, се връщам от работа и гледам малкият хванал с една ножица да реже на батко си миглите. И му казвам, добре де, айде той брат ти...

Секс!

Чета оня ден във вестниците, че един на всеки 100 българи прави секс. Обещах си да не споменавам повече ББ, че ми писна да се занимаваме само с него, иначе щях да кажа: ясно е кой е този българин! Ми как! Но както казах, без Бойко. Значи един на сто. Ма верно ли? Един на сто? Че това е половин човек в рейса следобед, един цял към 18 часа, и между 6 и 8 души сутрин преди...

45

Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно. И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я за първи път преди три години. Било е защото те е карала да...

Мариана

Има една циганка в квартала. Запознах се с нея, докато тийнейджъри се опитваха да счупят главата ú с камъни. Купувах си парче пица, тя ми поиска цигара. Каза, че се казва Мариана. После тръгна да пресича улицата. От другата страна момчета започнаха да я замерят с камъни. Няколко я удариха по главата, разкървавиха я, тя залитна, щяха да я прегазят минаващите...

Пише „Жени“, влизам – кенеф

Поредното социологическо проучване в малката ни, но изпълнена с вълнуващ живот държава, показа много тревожна тенденция. Българинът (уви, не са уточнили поименно кой) се тъпчел само с бял хляб! Елементът на изненада в това историческо откритие обаче ми се струва малко пресилен. А какво друго да яде този българин, така че хем да не е нездравословно, хем да...

За един сребърен долар

Гледа го в очите. Щастлив е. Когато взима кашоните обаче, се разплаква без глас. Тихо. Така, както никога не е било във връзката им. Прекараха заедно почти половината си живот. Никой не разбра защо. Много агресия, най-много страх. А от самото начало – нищо. До края нищо. Само разтреперани ръце и 200 удара в минута. Не от страст. От страх. За да не останат сами....

Интервю с футболист (или „Как да оправим България“)

Футболът не е точно мой тип спорт, затова когато вчера една приятелка ми пося линк към специализиран сайт, доста се втрещих. „Чети, Джу, чети и стани нов човек“. Силни слова, предвид че и сега си се харесвам, но все пак не устоях на изкушението. Едно цъкване ме препрати към интервю с българския футболист Иво Димов. „Препрати“ всъщност е слабо...

Концепции за живота

Не съм щастлива! Не че съм нещастна, но и щастлива не съм. На години станах, а още не съм сигурна как точно да конципирам живота си. Изборът голям, а животът кратък, така да се каже. Дали да съм щастлива майка на три-четири-пет деца, която сади биоморкови в саксиите на балкона, става сутрин в 6 да прави закуски за училище, а вечер играе домашен куклен театър,...

Как е редно да празнуваме

Разочарована съм, хора. От нас. Някак Великден мина незабелязано и съм притеснена. Нима вече не умеем да празнуваме? Къде отидоха традициите? Ето, аз например, обичам да празнувам яко. Все едно е за последно. Така някак, да отпусна душата, да се развихря. Да разберат всички, че празнувам и да се поучат, да завидят дори. Какво ми висят у дома, палят ми свещи,...

От един горещ юлски ден

От години насам големите умове се занимават с въпросите има ли предопределеност, до каква степен тя управлява живота ни, що е то Фортуна и с какво се храни. Аз, разбира се, като мозък със среден капацитет, не мога да дам универсални отговори. Но мога да ви разкажа какво се случи по личното ми трасе, а до колко е било Съдба, ще оставя да прецените...

Носталгично за блажната кръчма

Е, на. Напоследък непрекъснато се сещам за Оная кръчма. Не че там, където си висим вечер не е яко. Но Онази кръчма… Онзи тип кръчми, които все по-рядко намираме в цивилизацията. От Онези кръчми, от които те е малко страх, защото отваряйки вратите не знаеш коя кутия на Пандора ще отвориш, коя порта на Чистилището или кое инфекциозно отделение на коя точно...

Избор

Седеше на перона, обвила колене с ръце, със застинала холивудска усмивка. Посланието, което изпращаше на приходящите бе – Е… си майката! Не ми пука какво мислите за мен! Но всъщност крещяща безмълвно болка бликаше от всяка фибра на 18годишното й тяло. Попита ли я някой:  Желаеш ли да се появиш на белия свят? Какъв желаеш да бъде животът ти? Какви искаш да...

Цинмин – Празник на чистата светлина

… Щом пролетта пробуди жасмина, а върбите преобърнат хастара си, тъй че хубавичко да позеленее и превият клони под тежестта на листата си, тъй сякаш плачат, китайският народ празнува своя Цинмин. Обикновено това става между 105 и 107-мия ден след зимното слънцестоене, през първата половина на април. След този ден температурите се покачват, дъждовете...