Sms-ите вонят!
Кому, питам, са необходими изобщо текстовите съобщения днес? Кое е по-удобно: да натискаш копченца (ОК, или сензорен дисплей) като побъркан минута и четиридесет секунди или да се обадиш за точно за минута без четиресет?
Днес, благодарение на просташката конкуренция между три мобилни оператора, вече има поне няколко доста добри тарифни плана. С тях можеш да си говориш 100-200-300 минути с няколко номера и да си щастлив, че после същите тези оператори ти надчисляват едни 20-30-40 лева.
Писането на sms-и трябваше най-категорично да си остане в епохата на предплатените мобилни услуги – prima, b-connect и т.н. Помниш, тогава с някой сте имали сложна система – 1 клипване за „Не!“, 2 – за „Да!“, а 3 – за „Бахти и шибания мобилен оператор, искам да ти се обадя, обаче, майка им, пак искат да изцедят от мен последните стотинки, а после нямам пари за евтина водка!“.
Романтика
О, колко прекрасно и интимно било да получиш мило текстово съобщение от някого за празник. Или мръснишки sms от някоя, с мисълта за която си лъскал вече две седмици, а тя, кучката му с уникално красива жена, ти пише и, видиш ли, ти ще разпориш панталоните си с бясна ерекция дори само заради тъпите натракани на грозна шльокавица думички как иска да ти го поеме в уста и да свършиш върху лицето й. Красота, поезия!
Който не може да оцени това, да го духа, така е. А колко по-изящно и дори по-мръсно щеше да е, ако тя ти го прошепваше това на живо? ОК, да, не може, знам, условности, бачкане (все едно се сцепваш от работа, айде, знаем се), нейното гадже, да, поне можеше да го чуеш по телефона, вместо тя да се е чудила как да го напише, ти – как да го четеш, а после как да криеш това зверско щръкване. Баси неудобството, казвам ти, още повече, ако се дървиш, четейки sms-а, докато чакаш на опашка, за да платиш грандиозната ти сметка. Романтика, изящество!
Можеш да си приготвиш всякакви такива стандартни съобщения, които само да изпращаш за секунди. „Чукам, звънни после!“, „И на тебе майка ти!“, „На бач съм , шефът ми е гъз!“ или „Ти коя беше?“.
Изневяра
Трий sms-и от всякакви жени, когато си имаш гадже! Това е закон. Един приятел правеше преди един малък, но страшно успешен по думите му трик: записваше номерата на разни мацки с мъжки имена в телефона си. Тя му пише: „Utre svoboden li si za kafenceee?”, неговата прочита, а той казва със спокоен, отработен тон: „Ама, мила, не виждаш ли, че това е от Пешо?! Има да ми връща едни кинти, това е! Освен това, виж, кафе ще пием, не бира!“.
Христо Гърбов беше казал в „Улицата“ една велика мъдрост: „В изневярата има много – има вяра, има и изне!“. А всъщност има и sms-и. Умишлени, случайни, грешни, еректиращи и подмокрящи, ужасни, коварни, невинни, битови, неразбрани, поетични, ненужни. Един шофьор на баничарка, който ме качи на стоп преди години, разправяше как той бил „бръкнал в, нали, сещаш се, на една пичка, а тя пишеше на своя sms как ще гледа филм и ще си ляга“. Поуката на шофьора беше: „Никога им нямай вяра! Винаги си имай едно на ум!“. Не каза „един sms на ум“, което май е добре.
Спам
Копеленца мазни, не стига, че плащаме измислени сметки при вас, а и ни спамите с олигофренските си оферти под формата на sms-и! Прати ЕГН-то си и можеш да спечелиш GOLF (без пернишка регистрация)! Прати HOPE на еди-кой-си-шибан-четирицифрен-номер и ще изпратиш надежда! Прати номера на кредитната карта на леля си от Кувейт и ще получиш пакетче много специални, ама разби’иш ли, промоционални дъвки и виртуална свирка от операторка при въпросния мобилен оператор!
Участвай в новата игричка на Ебемтел, в спешъл викторината на Злобул, изобщо който играИ, пИчели! И телефонът ти се задръства от простотии, ненужни глупости, а най-страшното е, че много хора се хващат и цъкат, цъкат бясно и самоотвержено, както на тотото преди години! Но тук джакпотът е непрекъснато подновяван, давай, прати още един и още пет sms-чета, ще спечелиш! Ооо, удължаваме срока за пращане, давай, бързо, още, нагли меркантилни копеленца.
Еманацията на текстовите съобщения: някой, който е забравил за година, че съществуваш, някой, за когото не ти дреме изобщо, някой, който просто от соц учтивост е решил да затрие минута-две и 20 стотинки – този някой ти пише два реда, точно така, да си жив и здрав, много щастлив, усмивки, любов, радост, пари, знаеш.
Удобство
Било невероятно практично да можеш да пратиш шаблонен sms, докато си на бизнес среща „Моля, обади се по-късно!“… Можеш да си приготвиш всякакви такива стандартни съобщения, които само да изпращаш за секунди. „Чукам, звънни после!“, „И на тебе майка ти!“, „На бач съм , шефът ми е гъз!“ или „Ти коя беше?“.
Да, сега ще си кажеш, че наистина има смисъл от sms-и, mms-и и прочее shits, но определено можеш да минеш и без тях. Помниш ли как онова прекрасно време, когато беше много по-точен от сега за срещи? Сега драсваш съобщение, че ще закъснееш и ще звъннеш после да разбереш къде са останалите, а тогава просто нямаше такава опция. Пиши си sms-и наволя, докато не ги разкарат, само не участвай в конкурси за sms-поезия. Хайкуто не вирее по тия географски ширини. А най-доброто, честно и лаконично съобщение си остава „SEX – KOGA?”.





в 13:55
Не. Аз си оставам фен на sms-те, защото са тиха комуникация. Ама може аз да съм сбъркана…
в 13:56
Това със записването на жени с мъжки имена в телефона е типично за ония хора, които още си пазят тефтерчето с номера на мацки на повикване. Не че някоя от тях ще си ги спомни ако се обадят.
в 14:12
Съобщенията са много симпатична форма на общуване. Чрез нея човек може да си позволи да придаде малко по-различен привкус на думите.
в 14:54
Не, моля те, обясни ми го това със 7-битовото кодиране!:)))
в 14:55
Смс-ите са неангажиращия начин за общуване и много удобен, когато просто искаш да отсвириш някого, без да даваш обяснения :)
в 15:51
Кирилов, много усилия ли ти костваха цинизмите? Когато имаш близък, за разговора с който трябва да използваш роуминг и съответно входящо изходящо е 7-5 лв… ще те питам смс ли ще пишеш или ще се обаждаш. Нали,няма да ти обяснявам сега,че има и часова разлика, че няма как да пратиш мейл… и единственият вариант остава смс или ммс. Ама от къде да го знаеш ти… айде,и дерзай!
в 16:25
Аз не обичам да пиша смси, много по-лесно ми е да се обадя и да кажа каквото искам да кажа.
Но определено в някои ситуации се налага да пратиш или получиш съобщение. Мога да дам примери, при нужда :)
в 20:29
mnogo dobra statiq..evala!
Администратор: Моля, пишете на кирилица!
в 10:40
Има от лошо по-лошо – на рожденият ти ден /сватба, бебе / никой, ама никой да не ти честити…Така че ти си разглезен от внимание,скъпи, и не го цениш, май!
в 12:04
Батка, твойте статийки, струва ми се, имат доста хейтърски привкус…
в 20:11
Необходими са, защото понякога е по – добре да напишеш… макар и в 160 символа. Нерядко и ефектът е по – голям. Авторът, като пишещ човек, би трябвало да го знае.