Наръчник по алтернативна медицина: Синдром на чувствителността
Чувствителността днес е като дребната шарка. Повечето хора се отърват от нея още като деца. После добиват имунитет и много трудно нещо ги събаря. Също както с варицелата – колкото по-рано я преживееш, толкова по-добре. Защото, с течение на годините, и вирусът на чувствителността мутира, а защитните сили на всеки организъм намаляват. Разболееш ли се… разболеят ли те, всъщност – не минава бързо. А сърбящите пъпки, които уж не трябва да чешеш, те тормозят и без да ги пипаш.
Варицелата е лечима.
Лекарство за чувствителността обаче няма.
Само имунизация, за която отдавна вече си закъснял. Или никой не ти е казал, или пък ти не си разбрал. Сега, чак в зряла възраст научаваш – още навремето е трябвало някой да изчегърка всичките ти рецептори. Да ги умъртви така, че да реагират само на физическа болка. И да не регистрират толкова дълбоко в порасналото ти съзнание разнородните емоции. Същите емоции, които другите само пренасят и сеят наоколо, но много трудно могат да изпитат. А тягостното усещане, че всички, освен теб, изглежда са устойчиви на емоционалната зараза, те кара да се чувстваш слаб. Вътрешно, но и физически. Тогава, макар емоцията да е вирус на душата, започва да страда и тялото…
В наши дни чувствителността е все по-рядко срещано душевно разстройство.
Медицината не е категорична дали се унаследява или се придобива впоследствие. Развиеш ли го обаче – този синдром остава хроничен и задължително включва ред съпътстващи заболявания. Оплакванията на пациентите, болни от чувствителност, неминуемо са свързани с последваща самота и социална изолация. По-късно тези проблеми прерастват в страх от обвързване, автоимунна защита срещу бъдещи наранявания.
В определени случаи на синдром на чувствителността симптомите могат да са променливи. Ако сте пропуснали инжекция в ранна възраст – терапията може само да облекчи състоянието ви, но не и да ви излекува. Съществуват много методи за потискане на чувствителността. Някои от тях са с твърде относителна ефективност. Други са неморални. Трети са незаконни. За овладяване пристъпите на чувствителност алтернативната медицина препоръчва:
- работохолизъм – ако все пак не желаете да тровите и тялото си;
- дневно количество твърд алкохол над обичайната норма;
- продължителна употреба на тютюневи изделия и / или медицинска марихуана;
- по-дългосрочни бягства във виртуалното;
- множество краткотрайни връзки – само ако са неизбежни;
- безразборен секс.
Ако никоя комбинация от посочените шест метода не притъпи хроничната чувствителност – остават още два варианта:
а) заболелите да посветят живота си в помощ на всички останали, без да мислят за себе си. Тези пациенти се предават в борбата с чувствителността, като я трансформират в алтруизъм и състрадание.
б) като последен възможен изход – неизлечимо болните да се откажат от светския живот, постъпвайки в манастир. На теория само любовта към Бога е безгранична, безусловна и несъмнено споделена. Господ обича всички. За изгубените души остава само тази непоклатима вяра. Толкова здрава, колкото и наивното убеждение, че всички хора се раждат изначално добри и напълно способни да чувстват и обичат.
Източник: Лимонадената фабрика
в 13:36
в) постигане на разбирателство и баланс със чувствителното си аз, приемане на неизбежната болка и предприемане на доколкото е възможно разумни алтруистични усилия. В един момент човек си дава сметката, че да се лишиш от състрадателната си страна означава да се самоосакатиш, независимо от това колко болка си спестяваш, тъй чееееее…имаме избор. Бих казала – да живеят състрадателните хора, в тях ми е надеждата, не в адаптиралите се хитреци!:)
в 5:05
Чудя се как би отговорил Оскард Уайлд на това предизвикателство. Интелигентноста бяга в изкуството.