Сексуално изтормозен, но горд
И ние, мъжете, можем да станем жертва на сексуален тормоз на работното място. Пресен пример – аз.
Снимка: sxc.hu
Седя си, значи, вчера на бюрото и хич не ми е лесно – няма къде да сложа попа, та да преместя валето и дамата и гадният пасианс да излезе.
Приближава шефът, един такъв напрегнат, не смея да си представя какво си е наумил!
- От седмица чакам корекциите по баланса за месеца – каза ми неубедително благо той, – кога най-сетне ще ми ги пратиш?!
Вперих в него тревожни очи:
- Разбирам за какво намекваш, шефе, но Пенка те изпревари, преди година и половина се оженихме!
- Абе, Цанков, дай ми корекциите за месеца! – изблея той и окото му заигра като бюста на кючекчийка.
- Как не те е срам, шефе! – ахнах.
- Теб трябва да те е срам, че не си вършиш работата! – контрира той, но неубедително, истинските му намерения личаха като нудист, телепортиран на детски рожден ден в „Макдоналдс“.
- Няма да се поддам на гнусните ти мераци, шефе! – извиках и се прикрих с подложката за мишката.
Шефът напусна офиса с вида на човек, нуждаещ се само от камък, въже и по-дълбоко езеро.
Шефът се подпря на съседното бюро с умората на столетник, изкачил връх Еверест с две туби минерална вода от Централна баня.
- Абе, Цанков, прати ми данните бе, човек! – удари го на нещо като молба той.
Не на мен тези! Изсъсках:
- Извратен тип! Ще те съдя за сексуален тормоз! – показах с пръсти решетка – Затвор за такива! При маниаците!
- Цанков, добре ли си!? – шефът се огледа в търсене на помощ, но колегите очевидно се дистанцираха от това грозно зрелище.
- Не съм добре в тази гнусна атмосфера на лепкава сексуалност! - изстрелях иззад бронята на моята добродетелност.
Такава ситуация шефът сигурно не бе отигравал в нито един от многобройните уъркшопове, които бе посещавал. Замисли се, сигурно се зачуди как да подходи – дали като в ситуацията „Превъртял чиновник се смее демонично и гърми с автомат в тавана на офиса“ или като в ситуацията „Превъртял клиент се е барикадирал с туба бензин в тоалетната и си иска парите обратно“. Любопитно ми бе как ще подходи шефът. Той подходи човешки, каза:
- Цанков, недей така, мъже сме!
- Те и каубоите са мъже, пък видяхме в „Brokeback Mountain“ какви ги вършат – припомних популярен прецедент, – та какво остава за счетоводителите!
- Добре-добре. Аз ще оправя баланса, прати ми само данните. Не, аз сам ще си ги изтегля… – и шефът тръгна да сяда пред компютъра ми.
- Не ми пипай мишката, сладострастник! - изкрещях и шефът замръзна като картофено мече на Северния полюс.
Примрях до принтера, немощно извиках:
- Помощ!
Колегите забиха глави още по-дълбоко.
- Тихо бе, Цанков! – огледа се шефът.
- Забелязах аз как ме изпиваш с очи, шефе! – задъхано изстрелях – Не бяха случайни тези непрекъснати обаждания по телефона! Тези уж случайни срещи край кафеварката за да ме подпитваш… Отвратително!
- Цанков, искам единствено и само корекциите за месеца! – проплака шефът.
Изправих се, уязвим, но горд:
- Аз не си падам по такива сексуални игрички, шефе и освен това съм женен!
Той се загледа през прозореца, но след няколко секунди сигурно се отказа да се метне през стъклото, засега.
- Браво! Честито! Приятен ден! – каза и напусна офиса с вида на човек, нуждаещ се само от камък, въже и по-дълбоко езеро.
Седнах си на мястото. С шефа се оправих, да видим сега какво да го правя попа…
