Професия: facebook маниак
Да, аз съм от тези, които коментират поне десет човека, одобрява близо 20 линка на ден и за добавка постват задължително един статус, снимка, статия, музикално парче. Хората ги/ни наричат „зомбирани“, „жертви на Internet“, „личности без интимен живот“. Само дето аз такъв си имам, да го поплуя. Цвъ цвъ, да го оакат кокошки.
Защо да няма професия "фейсбук маниак"?
И в интерес на истината, реално използвам социалните мрежи не само за люпене на семки, но и за работа.
Да вземем например кампанията, която смятам да подхвана: „Един Like за три кебапчета“.
Това с гласовете се изтърка. За справка, погледнете медиите. Не може вестник „Телеграф“ да изтъпанчи на заглавна страница рожденният ден на Доби и да ме убеждавате, че онлайн мрежите са само за смотаняци. Колко на вас ви харесва качеството на новините, колко на мен, няма да обсъждаме тук. Но щом е толкова важно кой под какво еректира палец, отговорно смятам да продавам моя. Искате да харесам ваша статия? Линк? Снимка? Утре да видя 3 пръчки от месо по дебитната си карта.
На второ място, facebook реално ме държи свързана с хората. Особено откакто съм с ubuntu и P-и C-ито ми живее собствен живот. Колкото да кълнат, това е един доста доказан и стабилен начин за премятане на съобщения (за chat не говорим). Ако не вярвате, пробвайте в критичен ден да ви се прецакат gmail, abv и всичкото на куп. О, спасява, спасява.
Facebook приятелствата.
Болна тема. Да си призная приемам почти всяка покана, не си заключвам нищо от профила и не разбирам как си къташ съкровените тайни в онлайн мрежа. За социализиране. Редовно ме изумяват близо 600-те ми „приятели“ с по някой статус „Badi korav, ne padai na kolene“. Викам си, божкееей, защо съм добавила тези деца да ги тровя с идиотският си профил. Но имали са желание, да заповядат. През останалото време шляпам Doors, Ревю, понякога и Роалд Дал за четене, надали съм най-вредната единица.
Да береш онлайн цветя и да ги подреждаш в профила си също е бачкане.
Какво ме мен топли, jedi? С риск някой да види как си боядисвам квартирата, коя шишарка съм снимала в парка или усмихнатото лице на петгодишното ми братче, печеля контакти. И импресии, много ясно.
Но на мен за click не ми плащат, спокойно. Работя като facebook маниак с оглед на бъдещето. За името, за славата, за сините очи, защото ако не сте приели факта, живеем във век на офиси и компитюри, както казваше баба.
Междинното поколение преди нас (’85 съм) се скъсаха да пишат за отминаващият комунизъм, емиграцията, демокрацията. Нашето явление, голяма промяна, е социалната мрежа.
И изобщо не е толкова лоша. Защото именно тя позволява Йоанна да ти коментира малоумните битовизми, да зяпаш снимки на Васо Гюров, да можеш да си попишеш със Еди-кой-си.
Дава шанс познати от училище да кажат „Ехе, добре че тук те намерих и съм в час“. Или на непознати „Точно това, което написа вчера, същото изпитах“.
Може да е дебилно, но когато непознат на n километри ми каже, че съм му оправила деня, става ми гот някак. С един тъп статус. Това осмисля идеята за онлайн психолог.
Освен това аз наистина съм позитивна facebook личност. Ха-ха. Редовно плевя, отсявам само най-информационно наситените си „like“-ове и качвам вицове. Оставям и хората да се заговорят под мен, като в античен или кибернетичен форум. Което ми напомня, че някой ден ще основа и агенция за запознанства от коментиращи. 600 човека са това, майтап да няма.
Та в крайна сметка, полагам някакъв труд над профила си. Редакция, селекция, визуално изкуство, подбор, мониторинг, музикален съпровод, разпространение, безплатна реклама и PR. Защо това да не е професия?
Съжалявам, няма нищо общо с личния ми живот. Понякога.
В ответ на тези, които влизат във Facebook, за да обясняват колко са тъпи всички, които киснат там, да кажем: Хората са по 8 часа на ден, заключени в една стая, пред клавиатура и монитор. Както знаете, някои професии не уплътняват цялото това време. Та тези жертви на капитализма се нуждаят от разтуха, информация в чист вид. Facebook им я дава. Чрез определени профили като проводници. Ако на някой му пречи има опция „скрий“ и опция Не влизай там. Мисля е ясно.
Вижте, и аз не милея за маникюристките. За разлика от солиден процент жени и потребители. Имала съм досег с тази професионална клика има-няма 20 пъти през целия си живот. Но не съм тръгнала да отричам работата им или да се гнявя за какво им се плаща.
Да береш онлайн цветя и да ги подреждаш в профила си също е бачкане. Без значение точно как изглежда букета и на кой му харесва.
Разбира се, някой ден и аз ще живея в планината и ще открехвам капака на лап топа си само за да опиша вдъхновяващият изгрев, да разсъждавам върху Големите човешки истини или да драсна mail до мама. Но докато живея в града, моля ви, не отричайте моето поле на работа. Аз пък обещавам да не се бъркам в теми като Комунизма.
в 20:26
„Дава шанс познати от училище да кажат „Ехе, добре че тук те намерих и съм в час“. Или на непознати „Точно това, което написа вчера, същото изпитах“.
Мдаааа, точно така!!! :)
в 16:57
едно е да напишеш глупост, но съвсем друго си е да напишеш глупост пълна с граматически грешки..
браво!
в 7:08
Ок, така да е, но какво ги интересуват хората незначителни неща като какво вечеряш днес, какъв филм ще гледаш след 15 минути или дали отиваш в тоалетната по малка или голяма нужда… Това са дребни, незначителни и маловажни неща които интересуват само собственика им, не всички останали около него. И именно тези статуси казващи маловажното и товарещи всеки „приятел“ те карат да не ползваш социалните мрежи. Да, може да „скриеш“ ъпдейтите от някой, но какво ако един светъл ден каже наистина нещо важно… Излиза, че или трябва постоянно да пресяваш тонове безмислици с надеждата да откриеш нещо ценно или да жертваш ценното в името на спокойствието. Става хем болия хем сърбия (с ударения на И-тата) малко ама така си е. В момента Facebook е една изопачена и изкривена версия на истинската идея със която стартира преди години.
в 8:26
Браво, страхотна статия :)
в 15:10
Да! и аз съм от тези, само дето съм заключила профила си, но пък отключи ли се… олелее майкооо… там имам от всичко :)
За обобщение: Браво, Юле! Открихте и се радвам, че е така, за да има хубави статии за четене :))) поздрави