Продажбата на Джулай морнинг
Ако трябва да се разкаже нещо за Джулая, трябва да се разкаже лична история. Ако не се спомене такова преживяване, а просто се анализира събитието по журналистически или подобен начин, никой няма да разбере нищо. Джулая няма да има смисъл, ако не е личен.
Затова и се чувствам ужасно да се усетя стар в този момент. Да се усетиш по-стар от най-безумно старите рокери, както се наричат сами, не е нещото, което може да те възбуди рано сутрин. Но когато нещата се променят, а ти оставаш същия, неминуемо се чувстваш стар. Не бях стар, когато на 18 години пътувах с влака, пиех ракия и пушех цигари на прозореца, не бях стар когато пътувах на стоп, за да стигна до най-южната точка на България тогава. Не бях стар, когато посрещах първи юли с още двама човека изгърмян. Не искам това обаче да изглежда прекалено сантиментално, старите хора са сантиментални. Това е просто историята на една лична традиция. Слушахме си разни работи, пиехме бири и обичахме да пътуваме.
Нямам идея откъде въобще е тръгнало цялото нещо с Джулая. Дали преди 30 години някой е слушал песента на магнетофон и си е мечтаел като гимназистка за свобода и тичане насам-натам в зелени поляни. Лятото на любовта, лекият рок на 70те, перестройката, желязната завеса, магнетофоните, пишман (ужасна дума, но няма по-точна) революционерите и всичките тия истории не ме интересуват. Не ме интересуваха и преди години, когато просто искахме да се разкараме малко за филма.
Точно така това си стана традиция за няколко човека, които не бяха малко. Ще се радвам ако сега не си представите некъпани метъли, хипари с цветни шалове и расти, бордистчета или амфетаминени басери. Просто група айляци, които прекарваха добре тези дни. След няколкото обикаляния по различни места постепенно си избрахме Камен бряг.
Джулаят на Камен бряг придоби мечтания облик на селски събор или панаир с понички, стрелбища, полицаи, организация, скари и хора, хора, хора.
Тук трябва да уточня, че рядко са се събирали еднакви групи хора. Обикновено дори не се познавахме, ама изкарвахме добро време заедно. Пушене, бири, смях, закачки, само хубави работи. Нещата, които сега някои дърти непрокопсаници искат да изкарат в общите философски категории на свобода, равенство, любов, братство, позитивни емоции и пр. щуротии. Точно това започна да преебава нещата – идеологизирането. Смисълът е в това просто да прекарваш времето си както трябва, без излишни емоции и идеализирани простотии.
Тогава започна и падението. В началото наистина беше както го казвам. Айляци насядали по скалите, пият си, полудяват си и сутринта се изкъпват в морето и като истински българи се прибират пияни в 10 часа сутринта. Парадоксалното е, че нещата започнаха да стават тъпи с първата поява на Лоутън в Каварна, по-точно на Камен бряг. Издигната беше сценичка, рокери, рокерки и рокерченца от цялата страна започнаха да се събират за събитието. Започнаха да пристигат със семействата си, с позитивната си енергия, с фотоапаратите и пр. гадости. Накрая другарят Райчо се показва на небосвода, но не като магическия добър приятел, с който си пиети бирите, ами като почетен гост на рок концерт. Колко ужасна личност трябва да си, за да ръкопляскаш на слънцето, ебаси?
Така започна да се изгражда инфраструктурата около селата, свързани с Камен бряг и по-специално Яйлата. Докато не се стигна до следващия Джулай и най-ниския момент в неговата история. Това, което започна преди година се развихри с пълна сила. Села и паланки околовръст знаеха, че на Камен бряг „ще има нещо”. Това, естествено е повод да запалиш колата, да напълниш багажника с кебапчета и да заредиш дисковете на Цеца. Джулаят на Камен бряг придоби мечтания облик на селски събор или панаир с понички, стрелбища, полицаи, организация, скари и хора, хора, хора.
Точно тълпите бяха тези, които развалиха всичко. Децата, пенсионерите, тегавите типове като цяло ме разсипваха. Не, че преди се е събирал каймакът на обществото или нещо такова, но като си намериш хубаво изолирано място, където да се търкаляте весело с любими хора, беше приятно. Да нямаш къде да си разпериш ръцете на същото това място след две години е просто ужасно. Тъжното е, че разпадът на този празник или поне събитие идва с пристигането на хората, започнали го, макар и несъзнателно – Лоутън и Хийп.
Представленията тази година показват именно големия успех, който община Каварна успя да постигне с това събитие – капитализацията му. Когато започнаха да се изкарват пари от такива събития отново всеки иска да се качи на влакчето. Това не е задължително лошо, джаз-фестът в Созопол изглежда доста приятен например. Проблемът е в друго – телевизии, радиа, вестници, списания, притурки и брошурки решиха да вземат темата на прицел като приятен начин да се запълни следобеда.
Няколко човека се чудиха дали не трябва това да стане европейски празник, не дай си боже и световен, с цялото следване на култа към слънцето и пр. Когато започвах да пътувам с хубавите си мисли в главата към морето на всеки първи юли не исках да дам нещо на света, а на себе си. Не мисля, че ако цялото нещо загуби облика си, ще е полезно на когото и да е било. А няма как да го запази превръщайки се в това, което из страната хората наричат „събор”.
В крайна сметка аз предпочетох да изкарам моя Джулай морнинг с човекът, с който заедно тръгнахме да правим тези пътувания. Доста метафоричен край на всичко, както е било досега – два тъжни млади типа с бири и цигари около 7 часа в Докторска градина. Това е нашето подобаващо посрещане, празникът ще го оставим на Наско от БТР и „Джулай на Крепостта” в Перник.
в 10:55
Ами, то не остана нищо от тези, първичните, истинските, естествените събития или места, което да не е меркантилизирано и обсебено от цивилизацията във всичките й проявления. Жалко за Джулай….
в 11:45
Като не те кефи на джулая, ходи на някой самотен плаж на северното черноморие и се въргаляй там. УНИКАЛНО Е!
в 14:16
Според мен не само, че няма нищо лошо в по-голямата масовост на ивнинга, но и е нещо полезно. Доста по-добре е поне една вечер да избягат малко от Сънчевия кенеф, отровната водка и коката и да седнат на пясъка с шише мента. А на сутринта, когато са останали без глас им остава само да се взират в Райко.
От незнам колко години вече посрещам всеки джулай на морето, но последните 2-3 ме изненадват супер приятно с това, че виждам дори 3-4 поколения на едно място. Дядо, баща, син и внук делят една тента и чакат Райчо да изкочи.
Да, капитализацията на джулая не е сред основните идеи, но докато кебапчетата си седят на Камен Бряг, а Иракли, Варвара, Карадере и т.н. остават отворени за групите с китарите около плажния огън, смешките и виковете към небето, смятам че всичко е ок. За хората, които имат нужда от кебапчетата и сладоледчето, но все пак искат да опитат какво е това Джулай Морнинг – Камен бряг е една добра идея. Пък на следващата година на по-хип.
Има обаче още един кофти привкус – инцидентите. И тази година не се мина без тях, и тази година имаше следователи на Иракли. Обесил се един човечец, поради някакви причини. Дали заради момчето преди 2 години, или заради нещо друго, никой не знае, но не са проблемите в кебапчетата и Лоутън в Каварна, а невниманието и агресията на тези места, на които часовника спира, града не съществува, а водата е мента.
в 16:26
пиене пиене пиене пиене пиене.