Подарявам цвете
Тук поводът е Вечното дерби. Няма да коментирам мача, победата (загубата за други), а това което се случи на полувремето с публиката, отишла да подкрепи ЦСКА (по-надолу споменати като 3000). Тук няма да стане въпрос за футбол, а за ЕГН-то. И това, което въплъщава.
Подарявам цвете на полицая
Вчера пак гледах филма „ Ганди”. Там той казваше,че може да го удрят, дори да го убият. Ще имат неговата смърт, но няма да съкрушат неговото самоуважение. Тъкмо започна мача, и мама ми се обади да ме провери дали не съм на „Герена”. Обикновено водя племенника ми на мачовете на ЦСКА. Казах й, че вече съм голям човек. Не съм тази, която удариха с парче от седалка в сектор „Г“ в еуфорията при изравняването на 3-3 с Блекбърн. Тази, която полицаите пазиха в сектор „Г“ на един финал за Купата.
Онази нямаше да се замисли дали да отиде, не защото обичаше ЦСКА повече. Онази живееше в друга държава. Пак казвам… всеки път, когато ставаше въпрос за полицията на стадионите винаги съм споменавала за онзи незнаен униформен, който в сектор „Г“ ме пазеше да не ме прегази предизвиканата от вратаря на Левски тълпа.
Някъде дълбоко в мен му „подарявам цвете” всеки път, когато стане въпрос за полицията на мачовете. И винаги съжалявам онези униформени с каските, с щитовете с гръб към терена, които не могат да гледат мача, а в момента можеше да са пред телевизора с пиене и приятели, или в сектора с нас. Работна смяна. Те са хора като нас. Те няма да влязат да бият без заповед. Повечето от тях не искат да бият. Когато работиш за 700 лева и са ти дали заповед да гониш ефективно лошите, правиш това, което са ти наредили. Гониш – с палки, с ритници, както са те учили. Срещу теб има някаква съпротива – ти следваш заповедите. Насилието поражда насилие.
Отказвам да бъда приемана и третирана като част от тълпа.
Просто се питам, което е главният въпрос – кой реши, че всички са лоши. 3000 натъпкани в „кошарата”. Полицията ги блъска навън, защото между тях има 200 лоши. Как се взима решението да обявиш всички за лоши, да дадеш заповед и да се налагат и бутат през оградите на сектора граждани на Република България? Да накараш други хора заради 700 лева, които са им месечната заплата и сигурността за хляба и семейството да удрят други хора, хора като тях?! Но не защото племенникът ми е в Банско на Световната купа, времето – студено, мачът в Подуяне… не съм на Герена.
Не съм на Герена, защото нещата се случват по по-различен начин. Живея в различна държава. Държава, която си позволява да ме подслушва, бие и унижава. Но сега си представям, че съм била мача….и първо щях да искам да ми върнат 7,5 лева –половината билет за второто полувреме. Искам ги от МВР. После граждански иск за морални щети. ЦСКА победи в голям мач по категоричен начин, а аз го преживявам залостена в кюшето до стадиона и не зная кога и как безопасно ще се прибера, вместо да ръкопляскам на моите победители в края, когато идват да ме поздравят. Нали затова съм дала 15 лева – за да съм там. Отнеха ми го!
Ще ги спукам от искове. И няма да съм само аз. Ще сме 3000 български граждани (минус 200 лоши,примерно). Ако някой ми каже за предишни нахлувания на някакви дебили, които се отъждествяват с „фенове на ЦСКА”… не съм била в Ловеч, в Мездра. Аз съм български гражданин, плащам си данъците, здравните осигуровки, не смущавам обществения ред, не пресичам на червено, и гласувам.
Имам единен граждански номер – уникален. Отказвам да бъда приемана и третирана като част от тълпа. Платила съм 15 лева за билет. 15 лева, които съм изкарала с ежедневно и честно ходене на работа. Отделила съм 15 лева за нещо, което обичам, което ме радва и ми е смисъл в живота. Нещата, заради които работя честно всеки ден, за да мога да си позволя – нови книги,кино, мачове на ЦСКА, ходене на къмпинг. Малките радости на честната и отговорна българка с уникално ЕГН.
Обижда ме фактът, че живея в държава, която пренебрегва моите ценности и избори.
Освен това смея да твърдя съм добре възпитана, доста съм образована и съм помъдряла по начина, по който хората си взимат поуки от живота. Взимала съм решения да съм това, което съм, и нося абсолютна отговорност за своите действия. Отказвам и категорично се противопоставям на нечия идея да бъда удряна и малтретирана физически (отказвам да приема, че някой може да се саморазправя физически с когото и да било). Но това, което ме обижда в случая е, че мен ме възприемат като част от тълпата, че поемам последствията заради „лошите” и бивам автоматично приета за една от тях.
Аз не съм от тълпата. Никога няма да бъда от тълпата. Без значение дали съм на стадиона, в киното, пред телевизора или като гласоподавател. Без значение на кой отбор съм фен. Никой не ми е подарил билета, и никой не ме е закарал на стадиона насила. Аз съм ЕГН с платени данъци, и с 15 лева, и избора да ги дам за ЦСКА. Да ме удари полицай-ще ми мине, да ме обезличат – това е непростимо. Аз търся отговорност от този, който нареди на полицая да ме изгони, удари, и най-вече да ми попречи да изгледам мача. Мачът, за който съм си платила.
Платила съм си, защото това е моят избор – да присъствам на широкообществена проява…футболен мач. Толкова широкообществена, че по принцип се организира и състои, и съществува , само защото хората искат и плащат да я видят. Обижда ме фактът, че живея в държава, която пренебрегва моите ценности и избори. Обижда ме фактът, че аз спазвам нашият договор с държавата, а тя го нарушава. Обижда ме фактът, че тая държава принуждава български граждани-полицаи, хора като мен да ме удрят и да ме лишават от осъществяването на моята свобода – да си гледам мача.
Не бях на Герена и не ме биха. Но и без да съм била ме обидиха и унижиха. А аз пак ще си платя данъците и осигуровките. И няма да избягам. Няма да ме направят по-лош човек. Аз съм морален победител и истината е на моя страна. Няма да съм зла, няма да удрям, няма да унижавам. Ще убия глупака с доброто си отношение. Не съм малодушна. Нищо не може да съкруши моето самоуважение. Ганди беше казал „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.
