Ако пичеля, пичели цял народ
Има два типа играчи, сто процента сте ги срещали. Играчи не в живота, разбира се, а на ония простички игри – Не се сърди човече, карти, домино, табла, морски шах, скрабъл...
СНИМКА: АВТОРЪТ
Разделила съм ги сама за себе си на Непукисти и Чукундури. Аз съм от непукистите. Играя, за да се забавлявам. По дяволите, това е само игра, бе! Обичам да се смея, да правя напук и да послъгвам… Защото е смешно. И защото не играта е важна, нито победата, а това че сме заедно и си губим времето заедно, защото така ни е готино.
Мъжът ми е типичен чукундур. Той врещи и се пеняви и не разбира кое е смешното в това да слъгвам. Не обичам да играя с чукундури…
Чукундурите се нервират за всевъзможни неща. Простичък пример за това е, когато накарах мъжа ми да прочете „Мечо Пух“. И изведнъж от спалнята се разнесоха ужасяващи крясъци и псувни. Майката, детеродните й пътища, всичко. Влетявам в стаята ужасена и питам какво се е случило, очаквайки да е протекло парното, да се е сринал корниза, да има пожар, червените кхмери да са нахлули или поне да има три фрактури на бедрото.
- Ей, тоя Йори, много ме дразни, бе! Мръсен киртак! Не спря да дудне, бе!
Изнервил се, крещи, гърми и трещи по Йори. Магаренцето. Блъска по кревата и гледа освирепял. И чака разбиране. Сегаа, верно е, че Йори е малко досаден, доста черноглед и голямо мрънкяло, а понякога ми напомня на четиредесет годишен ерген, живеещ с мама, ама чак да те изнерви толкова, че да озвучиш квартала.
Става морав в главата, всички жили се показват. Мечтата на медицинската сестра, може да вземе кръв всяква – периферна, венозна, лицето му е атлас по анатомия на кръвоносната система.
Или играем у дома на карти. Той сериозен. На мен ми дреме на шапката. Той със стратегия – като ти дам валето купа, значи бегам спатии, щото белотът ми е на кари, а съм казал терца, значи комбинацията е такава и трябва да ми пуснеш осмица пика. Следи, смята, мисли. Погледът вглъбен, все едно заложил апартамент, шест години от живота си и световния мир. А на мен ми дреме на шапката. Пускам си квото си имам и си играя за забавление. И понеже ми е скучно с всички тия комбинации, а много падахме, казах на девойката с която играех срещу тях:
- Абе нямаш ли спатии, вземи ми пусни една.
Малиии, хвърли карти, всичко и пак започна да трещи. Става морав в главата, всички жили се показват. Мечтата на медицинската сестра, може да вземе кръв всяква – периферна, венозна, лицето му е атлас по анатомия на кръвоносната система. Целият се натаралежил, а мен ме напушва смях. Е, старая се да не се изсмея, че ще откачи, нали, ама все пак… WTF, бе!? Чукундур…
Веднъж играл с баща си на табла. Иван е един кротък, спокоен мъж. И си подсвирква леко с уста, докато играе, точно толкова силно и методично, колкото да дразни сина си. Ама щото се връзва. Ми то и аз да съм и аз ще си подсвирквам „Сладуно моме“ и ще се забавлявам с разнородната палитра по лицето на мъжа ми. Толкова се изнервил въпросния, че хванал зарчетата и ги отпочнал с брадвата. Направил ги на сол. Ми… Само като си представя как е маал с брадвището по мъничките зарчета, крещял е и се е пенявил и ми става смешно.
Аз затова и не играя с него. Щото толкова да не ми пука, ама толкова, че чак и това го дразни. Щеше да ме пречука веднъж, когато играехме на „макао“, не знам дали се сещате. Игра с карти, чиято цел е да набарбалякаш всички с карти, а ти да свършиш своите пръв. И понеже съм карък та всички ме заринаха с карти, което много ги забавляваше, както и мен. Почти цялото тесте беше в ръцете ми, а играта бая се проточи и започна да ми доскучава. Кой кво прави и нахаква козата с две до 10 карти. Няма край, а ония доволни и се хилят долно. А аз просто исках да се свърши и да правим нещо друго.
Та като се поразсеяха и щрааак – набутах всички карти в ръкава си. Ни лук яла, ни лук мирисала. Дори не им направи впечатление, че тестето чувствително е намаляло. Ужасът дойде, след като бих и 5 минути по-късно им изсипах картите от ръкава ми. Адът, барабар с всички демони, духове, проклятия, търкалящи се очни ябълки и далаци, вещици и обезглавени девици, се изсипа върху мен. Това било нечестно, как можело, така не се правело и още сума бла-бла-бла. Не разбирам, бе хора. Защо? Начи смешно е като ме заливаха с океан от карти, а като ги изработих не. Е, що? Как па да не е смешно! Брее!
А на „Не се сърди човече“ как умрем да лъжаааа. Пада ми се 4 от зарчето. Лееекинко премествам с 6 стъпки. Или леееееекинко бутам пиончицата, докато „случайно“ попадне от другата страна на полето.
Ми смешно е, пък! Смешно е, че не са видяли, смешно е, че съм се изтарикатила. Смешно е, че съм ги изиграла. Защото това е игра. Не е важно, не е дуел за чест, нито съм бирник да обера на хората имането, нито девствеността си са заложили. Просто зарчета, карти. Не турнири и медали. Ние сме си. Заедно се забавляваме. А като спечеля и се зарадвам с труимфална обиколка около масата и възгласи, че съм нъмбър уан е щото е забавно. Игра, някой губи, друг печели и всичко това е част от купона.
Не се връзвайте, бе, хора. Кво толкова? Ако целта е да печелите, то няма да играя с вас. Щото мойта цел е да се забавлявам. Ако сте там, за да се почеткате, че сте победител, то аз съм не, мерси.
Още от Козата Ани четете ТУК
в 10:29
За другите игри не знам, обаче на белот да викнеш „Дай спатии“ не е редно. :D Аз май на белот и канаста съм се ядосвала най-много.
в 10:58
Аз май съм типичният чукундур… много кофти приемам загубите и много се вживявам :) А не бива :)
в 11:34
Най-готино като играя карти е, когато чукундура откаже да сме в един отбор, а после щото съм „карък“, ми идват всички възможни терци, 50-ки и т.н., лицето на чукундура в такива мигове „Priceless“ :)))
в 11:38
налиииии
аааааааааааааахахахахахахаха
в 11:53
За един чукундур е крайно неясно и нелогично как на такъв шмиргел като тебе Коза може да и идват такива карти и как щял да ги утепе, ако му идат на него..
btw, и аз бях чукундур, докато в един момент взех съдбоносното решение, че ни в картите, ни в либовта не ми върви, затва, като по филмите, отказах картите. След няколко месеца без да пипна даже и пасианс, проумях, че е доста чукундуреста тая идея, като сега и аз крия по некой джокер в ръкава, обирам си шефа на покер и съм щастлив с либовта си ;)
и тва само оти не ми дреме!
в 11:55
ахахахахах, да, и после снизходително да кажа:“Еееми, така е в живота, Съм Тайм уин, съм тайм луз“ :)))
в 18:08
Съмтаймс уин, съмтаймс люн!
в 12:00
К`во ли не ми е чула главата непукистка-дали съм прочела вестник“Овча мисъл“,якето ми повечело можело да играе карти,нямаш терца,нямаш 200,защо блъфира сяя-глей как го излъга човека,не е честно,не е местно…ай сиктир.
в 13:21
Чукундури аз не понасям. И по възможност не играя с тях. И на мене като на непукистите ми дреме на шапката за победата. Въпросът е майтап да става и времето да минава. Но не съм непукист. Този вид непукисти също не понасям. Не крещя, но и с тях не играя. Точно защото е игра, играта има правила. А достойнството и чувството за чест са над всяка игра. Трябва да се забавляваш и с победата, и със загубата. Като е за майтап защо непукистите не вземат да лъжат така, че да падат нелепо, а лъжат, за да спечелят, а? Не искам да имам нищо общо нито с чукундурите, нито с непукистите.
в 13:38
да, приемам това. старая се да спазвам плътно правилата, защото така и живея – по правилата. но понякога ме забавлява и да излъжа. най-малкото защото се изнервят хората и то за глупости.
в 13:39
а нелепото падане не разсмива никой, за жалост, както едно нормално си падане на бананова кора:) затова и нелепото падане не е цел
в 14:12
Аз също играя по правилата и не ми пука за победата.Ама ми пука много, когато заради една игра стават семейни скандали,сипят се обиди и накрая вместо да е забавно се мълчи неловко докато се разсее неприятното усещане.Не лъжа също,а блъфа е позволен в играта на карти като,че ли:)
в 13:38
Са тв акак да го разбирам – отказваш ли се от битката за Д1, а? А? АА? (тука станах морава, ма се не види). И аз с еправ яна непукист, обаче като играя и ставам друг човек. А той къв чукундур е!
в 14:40
Единственото, което разбрах от статията е , че двамата главни герои-разказвача и чукундура могат да направят цяла психиатрия богата и да се напишат за тях няколко тома учебници за хора с тежки психични заболявания.
в 15:59
Човече, от ника ти разбирам защо нямаш чувство за хумор… и аз не бих имал
в 18:04
„Обичам да се смея, да правя напук и да послъгвам…“
Сега вече ми е ясно как спечелихте всички игри на Несесърдичовече онзи път, ГОСПОЖА!
в 21:39
Моля, моля. За мен хората, които не спазват правилата, не са непукисти, а тъпунгери. Така де, сигурно трябва да си тъп, за да не разбираш, че без правила всяка игра спира да е това, което е, а се превръща в някаква неопределена дейност, с която малоумници си запълват времето. А непукисти са тези, които играят и с чукундури, и с тъпунгери, и не им пука.
в 19:27
1.Играта това са правилата, иначе на какво си играем (На гоненица, надали). Играта е вселената на играча или не, няма значение(важно е купона да тече).
2.Играта е егоистична!Тя прави човек щастлив не само от победата, но и от нещастието на загубилия. Тя обсебва искаш или не. Чукундурите не ме дразнят те са смешни защото са по нещастни от мен печелившия и (щастливия) ,когато губят. И обратно те са отвратителни когато печелят а аз нещастника губя и затова ги мразя. Но и за мен и за тях и за зяпачите в центъра е Играта а след това и играчите.
3.Козата всъщност не е непукист тя просто не играе играта и както се казва – да е жива и здрава.
4. Надлъгване има във всяка игра, по правилата или не( Андрешко и бирника).
И накрая, играя за да се веселя а не за да променям играчите или играта, но често това са само добрите ми намерения а накрая излиза обрарното.
Така че съм решил отсега нататъка да играя само ама само когато нямам нищо друго да нправя!
в 10:14
Абе от къде ги намирате тея автори? С конкурс, кой пише най-зле?
в 11:53
Скъпа Ани, каквито сме в игрите такива сме в живота. Ако умееш да печелиш и губиш с достойнство, спазвайки правилата на играта, то и в живота си такъв. Ако играейки играта влагаш страст и емоция, то и в живота нещата, които правиш ги правиш с емоция и страст. Ти явно си от тези, които не умеят да губят и печелят ( когато губиш започваш да мамиш, а когато печелиш обикаляш масата и крещиш, че си намбър уан). Влагаш емоция в игрите, разбира се, едва ли иначе би си давала толкова зор, за да спечелиш. Сигурна съм, че влагаш също така емоция и в нещата от живота, които правиш.
в 13:37
Аззз си признавам без бой … чукундур съм .. но някак си мисля ,че въпроса относно правилата е принципен …задавайки си въпроса защо аджеба някой като е измислил играта е измислил и правила … вярно понякога е забавно да се полигавиш и да прескочиш някое друго правило .. но пък някак не ми е сладко ако не победя по правилата …както и ме боли когато губя ама стискам зъби и искам реванш… та да си чукундур не е толкова лошо просто си от типа хора които искат да покажат на себе си и на другите ,че някои неща ги умеят по-добре.Така ,че не ни съдете нас чукундурите като друга категория хора просто за нас забавата е когато победим по правилата … тогава може да ви се усмихнем и да ви научим как го правим :Р
в 6:37
Оооо и аз не понасям като някой се прави на идиот и разваля хубава игра с лъгане и шмекерии и лиготене. Играта е игра заради правилата, които трябва да се спазват, за да е игра, а да не се превърне в безсмислие. Верно, тъпо е да се вживяваш докрай и да стигаш до изцепки – това е другата крайност, която убива играта. И с двата вида хора избягвам да играя – няма удоволствие. Сигурна съм, че и в рамките на правилата си има достатъчно луфт за забавни коментари, шеги, смях и като цяло добро изживяване. Нали за това играем – а не за победен танц около масата накрая. Аз лично дори и да съм спечелила, ако заради това другата страна е останала нервна и сърдита, не съм щастлива от победата. Преди години играех табла с баба ми – по едно време даже взехме да се смеем на себе си, защото вечно забравяхме резултата (не записвахме) и не знаехме кой аджеба печели турнира – от това са ми останали чудесни спомени!
в 21:49
Ей затва от сички жени, дето познавам, само една играе шах (и то добре, трябва да призная). Щото на шах само чукундури виреем. Нема лабаво.