Паметник на растящия с нестареещ чужд воин под дъгоцветно знаме с минарета и кебапчета

София е чуден град на невероятните съседства. Тук на много места можем да видим магазин за алкохол в непосредствена и изгодна близост до училище. Радваме се на стриптийз-бар точно до Народното събрание и Академията на науките – или по-точно на три стриптийз-бара около статуята на Царя-Освободител, по-известен с любовното название „Коня“. И като го споменах, си имаме нещо, което древните римляни не биха сънували и в най-страховитите си кошмари: конна статуя на чужд владетел срещу входа на върховния държавен орган. Все се чудя дали някой ден Александър II няма да влезе и да тегли една кратка, но съдържателна реч от трибуната на Пленарната зала. Все едно Каменният гост, ама бронзов.

Царя-Освободител, по-известен с любовното название "Коня"

Издигнали сме си колона с огромна статуя на нещо средно между гръцка и египетска богиня току над централната метростанция. Викаме ú „Св. София“, но прилича на инженерна грешка. Не мога да реша дали живея в Пратчетовия Анкх-Морпорк, в Ланхмар на Лейбър, в la città dolente на Данте или просто в буферната зона между Перник и Люлин. Не знам дали си имаме сексшоп срещу детска градина, но защо пък не. Някъде в Обеля всичко е възможно… хм, не. В Обеля всъщност сигурно няма детски градини. Изобщо, тук е весело да се живее, щастливи сме в абсурдния си град, който така прекрасно ни забавлява с невъзможните си близости.

Но няма, няма да злобствам, неправилно е човек да бъде язвителен, когато има примера на възхитителната ни столица. Тук сме толерантни. Към всичко. Имаме си малки сблъсъчета пред градската джамия, а си имаме и гей-прайдове. Всичко това е част от неповторимата, космополитна атмосфера на нашия град. Изглежда, че скинарчетата ни не могат да мислят за две неща едновременно, така че подходящото време за петъчен намаз на мюсюлманите в града трябва да съвпада с парада. Мюфтийството и „Джемини“ ще се разберат да си поемат тупаниците на ротационен принцип, хем и на полицията да й се отвори една цигара свободно време, че инак не смогва да опази храмове, шествия и паметници – нищо че е по-мощна от армията ни и че комай скоро ще се наложи да кредитира Народната банка.

Докъде бях стигнал? А, да, не бива да злобствам. Така де, ние тук си имаме любим централен квартал, пълен с араби и цигани, които от време на време се стрелят едни други с арбалети (не е ли романтично, направо като в „Assassin’s Creed“?), а около тях – храмове. Православни български, синагога, джамия, православен руски, православен румънски, католически, петдесятнически, арменски… толерантни хора сме. Добре че скинарите още не знаят за това. Инак сигурно биха налетели на синагогата, но ще я сбъркат с Халите и после иди обяснявай на „чужбинците“ защо стават побоища пред щанда за морски дарове. Впрочем, ние сме и много музикално изкусени, защото имаме навика да слушаме речитатива на мюезина през високоговорители едновременно с добре надута уредба на мощен автомобил (сетете се с каква регистрация), дънеща „Многая лета“ в изпълнение на знаменития Борис Христов. Ех, София, град на мъдростта, културна столица на Антарктида, кога ще те стигнат американците?

Може Също да Харесате:

• Защо ни мразят чужденците?
• Една история за Чернобил (по-различна)
• На пожарникарите и ченгетата книги не им трябват
• Светът се влюби в усмивката на Гагарин
• Трябва ни Илчев за цялата държава