Невинните с мръсни ръце

В прекрасния филм на Клод Шаброл (“Невинните с мръсни ръце”), правен в далечната 1975 година, още по-прекрасната героиня на Роми Шнайдер искаше да убие съпруга си. Това няма нищо общо със случая, по който от години си задавам въпроси, но странно защо винаги се сещам за заглавието на филма. Не за самия филм, а само за заглавието му. Защо ли?

Кадър от филма на Клод Шаброл

Случаят Максим Стависки

Фактите – нарочно не цитирам вестниците, не правя справки в нета, давам ги така, както аз си ги спомням. Следил съм събитията с нормалния за средноинтелигентния българин интерес, и е доста показателно какво точно ми е останало в съзнанието. Ако нещо изпускам или преиначавам, то не е защото преследвам определена теза или внушение.

Агуст 2007 г. – вечер, но още е светло, на един от най-опасните пътни участъци в България, в близост до река Ропотамо, Максим Стависки, световният шампион по фигурно пързаляне  влиза  в насрещното движение със своя „Хамър“, и блъсва други два автомобила. Загива  23-годишният Петър Петров, а 18-годишната Мануела Горсова изпада в кома. Мисля, че имаше и други по-леко пострадали. Страховито впечатление ми е останало от кадрите на размазаният „Хамър” с отнесена лява част на предницата – страховито, при положение, че другият автомобил е малолитражна  „Хонда”, която, странно защо медиите не показваха. Впоследствие намерих снимки, и да – беше като прекършена.

Началото  на 2008 г. : Окръжният съд в Бургас осъди Стависки на 2 години и 6 месеца условно с петгодишен изпитателен срок. Мисля, че делата бяха обединени – наказателното и гражданските, защото едновременно излязаха присъдите. Обезщетения от 90 000 лева за смъртта на момчето и 80 000 лева за момичето, което по това време май  беше вече в Израел – тоест, бе ясно, че лечението й ще струва много, много пари и дано … но надали – няма никога вече да е същото прекрасно дете от снимките. Отнеха и шофьорската книжка на Стависки.

Докога полицаите ще се съобразяват  с това кой е нарушителят и каква кола кара?

Доколкото си спомням, патрулна кола го е спряла за превишена скорост малко преди катастрофата, но се е разминал само със забележка – все пак той не е кой да е. Алкохолната проба на Стависки, направена след инцидента, е била 1.29 промила, но той не се е опитвал да доказва, че е пил лекарства примерно (каквато практика има). Признал е за „няколко глътки ракия” и като цяло поема вината за катастрофата. Това позволява  прилагане на съкратената процедура на съдопроизводство. По-късно прави изявления, че е ощетен, защото по делото не е допуснат негов свидетел, който да каже, че загиналият младеж е управлявал колата си с превишена скорост и това също е допринесло за сблъсъка.  А, още на етап разследване някакъв прокурор се снима със символично вързани кънки, фотото му бе отразено подобаващо, после го наказаха. Прокурорът Колев.

Нека сега да кажа какво ме притеснява.

1. Стависки бе едно от лицата на кампанията „Не карай пил” , „Спри, да сляза” или нещо подобно, едно от поредицата мероприятия, заливащи ни  с блудкави заклинания  за въздържание. Отправени от познати на широката публика  личности (по-скоро лица) – голяма част от тях известни с изцепките си точно в тази област, тези призиви априори звучаха леко хумористично. По някое време усмивките замръзнаха – когато с гръм и трясък част от лицата нарушиха собствените си прокламации.  На някои им се размина,  някои ги понаказаха, след като помляха една-две кофи за боклук, но така или иначе, карък номер едно се оказа фигуристът.
2. Кой стартира такива малоумни кампании, с какви пари, как се избират участниците в тях? Може би логиката е да включим най-изявените пияници от „елита”, та дано се засрамят и вразумят – нали са национално богатство и трябва да ги пазим – ако е така, да – съгласен съм, но защо организаторите не си го кажат, ами ни залъгват, че видите ли, мислели за нас.
3. Защо „известните” у нас не спазват правилата и защо всички ние приемаме това за нормално? Какво е накарало това симпатично момче да пие „няколко глътки ракия” като е било ясно, че трябва да шофира? Какво го е накарало да се вози на такъв джип? Надали е практичен за зони, в които не се водят военни действия.
4. Докога полицаите ще се съобразяват  с това кой е нарушителят и каква кола кара? (Преди време направих едно безобидно нарушение пред хотел Кемпински, карайки зад един  мастит Мерцедес. Отнякъде се материализира пътен полицай.  Когато го попитах, защо не спря колата преди мен, той каза: „Ес класата ли бе, ааа, тоя го глобява шефа. Аз не мога.”) А дали  колегите му, спрели Стависки  преди инцидента, са го пуснали  по живо по здраво без да го сурвакат?
5. Какво е накарало прокурора Колев да се прави на клоун – някакси не ми се връзва да си ходи с чифт вързани кънки в багажника на колата посред лято и точно е решил да ги разкара от там, те па да вземат да го снимат. А после го наказали. Добре, но защо прокуратурата пледираше за най-ниската възможна присъда по делото? Къде видяха смекчаващи вината обстоятелства?
6. Защо Стависки пусна версията за свидетелят, дето не бил допуснат да сподели със съдията наблюденията си, че Петър също е карал с превишена скорост? Всъщност на този етап някой поема цялостно обслужването на фигуриста, говоря за медийния „кризисен пиар”, и този някой си върши добре работата. На всички е било ясно, че свидетелят нито може да бъде допуснат (при съкратената процедура няма как), нито има начин да докаже твърденията си. Питам се обаче дали този кьорфишек е пуснат ей така, на прима виста – тоест дали е имало човек, подготвен да даде такива показания? Предполагам – да. Поредният невинен с мръсни ръце.
7. Имаше нещо около едно от съдебните заседания, за някаква десет минутна почивка, в която са направени много важни договорки между страните. Та после нещата тръгнаха уж гладко. Какви точно са били тези договорки и дали се спазиха в последствие? Май не.
8. България федерална държава ли е – как в различните съдилища за едни и същи простъпки се раздават различни присъди?
9. Не са ли смешни сумите присъдени по гражданските искове? Всъщност какво покрива „Гражданската отговорност”?

Толкоз за първата част на сагата. Втората част е свързана преди всичко със семейство Горсови.

Случаят Горсови

Мануела трябваше да продължи лечението си в Израел, всенародна кампания за набиране на средства, Горсов засниман със скрита камера как практикува „игри на късмета” в казино. Излъчват го по телевизията и народът ахва. После жена му твърди, че е добър баща, и тя не вярва да е злоупотребил с парите от даренията. Малка подробност – по това време семейството няма доходи, издържа се от тези пари.

Само „репортерски хъс” ли гонеше журналистите или работеха преднамерено за лъскане имиджа на Стависки?

Момичето замина за Израел,  медиите отразяваха редовно лечението, имала напредък, после се прибра в България.  … Но трябва да продължат грижите… Горсови завеждат дело за разходите по лечението. Ответници са застрахователната компания и Максим Стависки. Губят делото и трябва да заплатят разходите, но застрахователите ги поемат сами. Не, че са длъжни, но се вдига голям шум. Заведено е дело срещу Горсов за 132 000 лева нерегламентирани разходи от дарените пари. Не се доказват разходи за 72 000, но съда приема, че е нямало как да бъдат доказани. Горсов се обявява за морален победител, нищо, че е осъден на две години условно.

Пак си задавам серия от въпроси:

1. Как е възможно ментално здрав човек да участва в  хазарт със средства събрани от благотворителност за лечението на дъщеря му? „Исках да спечеля пари за дъщеря си”, казва Горсов, и сигурно е така. Но кое го кара да мисли, че това е възможно? Да не би преди този случай балансът му от хазарт да е положителен? Позволете ми леко да се съмнявам. Намериха се свидетели, казващи, че бил спечелил 6 000 лева. Поредните невинни с мръсни ръце. Защото същите  „не си спомнят” или  „не знаят” колко е изхарчил. Не се учудвам, че има такива хора, чудя се само защо спечелената сума не беше примерно 60 000 – чудесна реклама за хазартния бизнес.
2. Имаше ли поръчка за „излавянето” на Горсов в казиното?  Дали гласността не попречи на кампанията за събиране на средства? Със сигурност. Не беше ли по хуманно този човек да бъде накаран да спре, без да се дава тази гласност на деянието му? Само „репортерски хъс” ли гонеше журналистите или работеха преднамерено за лъскане имиджа на Стависки? Много перверзно, наистина, да си мислиш, че може да се оневини Максим в очите на хората, само защото пострадалото момиче има баща с проблеми. Или трябваше да се поизперат  нааканите гащи  на съдебната система?
3. Горсов, след като така или иначе разбра, че е в окото на циклона, общественото внимание и дори камерите, защо не се погрижи за по-светло изразходване на средствата. 72 000 лева дадени „на ръка”? Масажистите и рехабилитаторите не давали разходни документи? Хайде де? Никой не може да ги накара, дори в този случай, така ли?
4. Няма ли система или поне правила за разходване на средства, набирани в такъв тип благотворителни кампании? Няма ли държавен или поне някакъв вид обществен контрол? Май не.
5. Не се ли оказва, , че народа е събирал средства не за Мануела, а за застрахователната компания – ако нямаше тези дарения застрахователите трябваше да се бръкнат. Така излиза,  четейки мотивите на съда. Това харесва ли ви?

Много въпроси. Да ме простят тези, които са по запознати с фактологията, и ще намерят пукнатини в моето изложение. Те могат да бъдат запълнени и шпакловани, тези пукнатини, могат да бъдат направени невидими с просто око. Но убеден съм, че въпросите ще останат. Защото това са въпроси които всеки един от нас си е задавал.  Но сме избягвали да си зададем един въпрос, и аз искам сега да го задам към всеки от вас, от името на всички ни:

НЕ СМЕ ЛИ И НИЕ ОТ „НЕВИННИТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ” ?

Защо ли? Защото търпим всичко това? Не зная какво да направим, но може поне да ПИТАМЕ.  Е, аз се опитах да го направя. Не че това ме кара да се чувствам по-добре.

A иначе във филма мъжът на главната героиня оживя. Уж беше удавен, ама не. Род Стайгър играеше тази роля и се справи блестящо. Справедливостта възтържествува – като на кино.

Може Също да Харесате:

• Той, кортежът
• Хубавата Елена от „Стъклен дом” кара пияна кола
• Педофилът, моят (не)приятел
• Продължаваме условно напред
• Тезиси на възпитанието