Не изкушавайте гладния със суджук! Грозно е!
Върху искрящото Световно по ски в Банско в първия ден се лепна и едно лекенце. Откриването на празника на банското мезе и червеното вино не мина без простотии. Някакъв съдизъм сякаш води пишман организатори и благодетели, решили да потрошат общински и лични пари, за да станат свидетели как народът се бие, за да достигне до заветния безплатен суджук.
Не изкушавайте гладния със суджук! Грозно е!
Повод за пиянски кикот и новина за първи страници на столични и местни вестници. Ето какво съобщава един то тях:
„Два часа преди началото пред десетина маси и скари се бяха строили мераклиите да опитат вкусните мезета. Полицаи стояха на пост край всяка сергия, за да няма сбивания. Над 300 метра суджуци бяха изнесени на дълги прътове от яки банскалии. Предварително пък бяха изпечени стотици килограми кила суджуци, а когато се даде стартът на авантата, полицията едва удържа тълпата. Хората грабеха наред… За половин час бяха изядени 1 тон мръвки и изпити няколко бурета с вино.”
Театър от низка проба.
Безработицата от остра инфекция, от чиито заразоносители човек панически бяга, като си мие ръцете или отказва да се целува със заподозрени, си стана една хроническа болест. Тиха, кротка, трайна, нелечима. И срамна. Защото болният тутакси бива турен в графа „некадърен” или в по-меката й форма „неадаптивен към пазарната икономика”.
Трябваше да се изкара нещо като курс за преквалификация как населениетго да живее от подаяние.
Някъде в късата социална памет избледня унизителният привкус от спомена за ония първи автомобили, от които хвърляха бисквити, рибени и зеленчукови консерви, сухари, макарони и още куп невиждани по нашенските магазини пъстри кутийки. Хвърляха ги активисти на Агенцията за чуждестранан помощ и на Българския червен кръст. Тълпата приклекнала на завоя, причакваше машината, готова да скочи с многобройните си ръце за спасителния пакет, изпратен от нечия благотворителна централа.
Сетне пред черквата „Св. Неделя” в столицата предконгресно димяха по три казана и пак активисти разливаха топла супа на гладните. Навреме докараните на мястото телевизионни камери препредаваха за милионите зрители протегнатите очукани канчета и неизмити кофички от кисело мляко. От стълбището на храма Доктора, покровител на лишените от правото на труд, гледаше тих, невъзмутим.
Помощните акции извикаха на бял свят фондации, фондове, бордове, агенции, фирми, дружества, раздавачи на бъдеще за България, програми САПАРД и „Кучета за хора”, „Помияри за демокрация”, бизнесдами, загрижени за теб, за мен и за децата в неравностойно положение. Виенският бал стана традиция и Весела Драганова (ако я помните, водачката на женската организация, мандатоносителя на НДСВ) водеше мъжа си да яде благотворително.
Трябваше да се изкара нещо като курс за преквалификация как населението да живее от подаяние. Да свикне с просията като с удобна дреха. Да показва на телевизионния екран подарената му риза като висш израз на християнско милосърдие.
Някак си трудът, онзи, от който по челото избива светла пот и очите искрят доволни, исторически се демотивира.
СНИМКА: АРХИВ НА АВТОРКАТА
в 13:15
Трудът? Аз помня какво съм чувала от стари хора навремето: „Учи, за да не работиш“! Голяма част от българите сме шайка мързеливци, които в главата им е само „Аз нема да станем от леглото за тия 5 лева“.
Това с баниците и суджуците по нищо не се различава от километричните опашки пред Лидъл при откриването му. До бой стигаха за една консерва от лев и петдесет. Защото българинът иска да му падне от небето баницата, не да си я омеси.
в 14:03
Това е пълна глупост, Моли. Хората нямат пари. А за 5 лева не е редно да с еработи. Докато има хора, които смятат, че 5 лев аса заплата, ще е така. Трудът трябв ада се цени, а не да се принизява към подаяние.
в 14:41
nana, много хора не умеят да свършат работа и за 5 лв. Иначе, разбира се, че трудът трябва да се цени, но само когато го има. Мързеливи сме много, не ни се работи и сами избираме подаянието.
в 14:49
Труда струва точно толкова, колкото можеш да му вземеш. Да лъснеш обувките на костюмара, защото не можеш да правиш друго пак е труд и то честен. Но този труд не струва 50лв. По-скоро докато има хора, които си мислят, че за лъскане на обувки заслужават заплатата на един учител ще сме на това дередже!
в 14:06
Аз разбирам да си гладен, ама като раздават безплатно – вземи колкото ти трябва, пък да има и за другите гладни…
Спомням си в Била, може би преди година, се бяха излъгали да пуснат промоция охладено пиле + пакет ориз на някаква ниска цена. Явно заради очаквания наплив, имаше ограничение по едно охладено пиле + пакет ориз на човек. Още ранна сутрин, аз чакам на опашката с кафе за офиса, а около мен – хиляди баби с цели колички с охладени пилета + пакети ориз. И продавачката им обяснява – „Не може така, госпожо, има ограничение, по едно…“, а бабите започваха „Ама, не, неее, беее, то само едното е за мен, другото е за дъщерята, третото за сина, а и за двете съседки съм взела…“ Ей, човек подаде пръст, то ти отхапе ръката.