Малки модни епидемии
Да се чуди човек как някаква „новост”, появила се във всекидневието безпрепятствено приема епидемични размери. Разумни иначе хора стават откровени подражатели и проводници на нелепи нововъдения в делниците ни, а още по-лесно в празниците.
Лора и Георги са туроператори. Сами са подбрали костюмите си. Въпрос на самочувствие.
Течеше сватба. В градчето, както някога, тя тръгва от къщата на булката. Минава през черквата, ако семейството е решило да се венчава. Завъртва се едно хоро на централния площад, защото нали нещо трябва да се случи на публиката извън телевизора. Гражданският ритуал се прави в ресторанта. Младоженците се бракосъчетават пред очите на всички сватбари, насядали вече около масите.
В малкото селище все още не е неприлично да надникнеш по време на празник, да се усмихнеш, ако има хоро и да се хванеш дори. Демек да съпреживееш тържеството и да си излезеш. Това и направих. Натъжих се, уви. Видях такава нелепица в подредбата на ритуала. Някакви струпани и обвити в тюл фигури чертаеха пътя на младоженците, който символично трябваше да мине по бяло платно, за да са светли бъднините им. Традиционната пита, която се чупи от младите над главите им и по късовете се гадае кой ще вземе надмощие в семейството, се губеше в гроздове балони, изкуствени цветя, финтифлюшки, натурии безподобни.
В бутилките с напитки не се виждаше какво има, защото буквално им бяха наденати рокли. А какви шаферки щъкаха наоколо! Малки карикатурки. Реплики на фолкпевици и героини от сериали. Всички те в ранната утрин са били водени от майките им на фризьор и срещу, не знам, но сигурност не за малко пари, каквото имаше по тях детско, беше успешно пропъдено.
Големият руски писател Василий Шукшин с особена болка пише, че кичът е дошъл в селото от града.
Обявиха танц за двамата влюбени. Сетне се заредиха за този, за онзи… Някакво лице диктуваше кой какво, кога и как. Въобще не се интересуваше с тази си роля на сватбарите добре ли им е, или не. Следваше си точките по сценария без никаква връзка със събитието по същество. Вяло и дотегливо. Неумолимо задължително. Сетне разбрах, че сватбите вече се организират от фирми.
И тъй като местни няма, наемат се от областния град. И всички чакат да им стане весело. Да, ама не им става. Затова пък на родителите се връзва доволно скъпо. Собственичка на сватбарска агенция с усмивка призна, а май и сама е изненадана от развитието на глупостите в бранша. Казва, че дава на клиентите си списък с около сто неща, които трябва да се направят. Накрая излиза, че роклята на булката е най-евтиното нещо в подготовката.
Малки модни епидемии. Как пък не свършват?! И няма измъкване от тях. Каквото и да се случва все ще се намери някой да ги завъжда и пуска сред хората. А те, кое от наивност, кое от простотия, кое от липса на самочувствие подемат чуждите измишльотини и им дават обществен живот за дълго.
Не е ли подражателството неизкоренима беда? Осмяно от класици и народни мъдреци, то продължава да се намества в делници и празници, да пълни нечии джобове и да вгорчава незаслужено нечии спомени за дълго. Е, ако се усетят, че са станали жертва на некрасиви чужди модели на живот.
Когато китките са приготвяха в къщата на булката...
Няма да забравя една пресконференция с Кеми Тодороф или Тодороу във Велико Търново. Току-що завърнала се от емиграция, певицата се хвалеше как била на купон самия Фреди Меркюри в сърцето на самия Лондон. И как всички гости били замеряни с торта. Но пък имало специално лице, което избърсвало поредната наплескана физиономия с колосана бяла кърпа.
Западняшки шик! Свобода и въображение без граници!
Та така се глезеше тази наша наистина голяма джазпевица, така се кълчеше, опиянена от спомена и възможността да го разкаже в задръстената си родината. Пък участниците в пресконференцията така се спихнаха, така се комплексираха, видите ли, защото на тях такова преживяване няма къде да им се случи.
Очевидец, не, истински сватбар ми разказваше за сватбата на известна наша телеводеща. Тържеството в клуб в Горна баня, с вътрешен басейн. За да стане по-така (не знам как да го нарека, защото то на нищо не прилича) хвърляли сватбарите един по един в басейна. Пък те сватбарите понапълнили години, защото и булката и жениха втори брак и то не на юношеска възраст. Ама шегички. Модно, разкрепостено. Моят човек за беда бил за пръв път с новия си костюм, след което нищо не останало от него.
Ама страшно весело!
Големият руски писател Василий Шукшин с особена болка пише, че кичът е дошъл в селото от града. Че селският човек е наивен и като иде в града, лесно му пробутват ковьорче с лебеди, та щом се върне у дома си, овеси го над леглото като голяма градска придобивка.
Та и нашата работа е същата. Изкуствени цветя вместо живи, с каквито е пълен всеки двор в селото и малкия град. А какво удоволствие е китките да се приготвят от близките. С какво настроение биха наситили дома, където ще се случва празникът.
Защо уханната пита да се измества от тортата? Добре, торта. Но защо трябва да се плескат с нея? Само защото някой решил, при това срещу заплащане, да препоръча тази безвкусица, видяна от живота на звездите по света и у нас?
Не е ли и от липса на самочувствие загърбването на оставените от предците ни красиви моменти в традициите, при това носещи послания, които са смислени и днес
„В пристъп на благороден гняв и културно възмущение”, както би казал героят на Юз Алешковски, споделям тези мисли, любезни читателю на VCHERA.
СНИМКИ: АВТОРКАТА
в 8:50
Хубав разказ и за съжаление – действителността ни е такава :-( Аз лично не празнувам Св.Валентин и Вси Светии, вместо това пия по чаша/или повече/ домашно /ако се намери, ако не от магазина/ червено вино с приятели и благодаря на този, който го е измислил и ходя на кукерски фестивали с удоволствие. :-D
П.С. Много хубава снимка на младоженци.
в 11:42
Тъжната родна действителност! Мислех, че еснафските нрави от 30-ина години са само блед спомен, но все повече се убеждавам, че греша. Доказателство – пореден абитуриентски цирк в действие – балони, псевдотоалети, клаксони, и много кич, че отрочето изкласило средното школо!
в 11:48
Остаряваме аа?…
в 12:20
Глобализация – съвсем нормално е чуждестранни привички и моди да навлизат и у нас. Друг е въпросът, че доста често ги обръщаме на чалга и от нещо всъщност хубаво става нещо грозно.
в 12:25
Ами като има търсене на подобни услуги, ще има и предлагане. Какво да се прави, щом родния ефир е пълен с турски и латиноамерикански сериали – видно е, че агенциите и клиентите им черпят богато идеи оттам. Щото вече е по-лесно да гледаш телевизия, вместо да прочетеш книга. Но това е друга тема…
Г-жо Асиова, ще Ви препоръчам един филм. Вярно, американски е, но много добре отразява действителността и дава един много възможен сценарий на недалечното бъдеще. Казва се „Идеокрация“. Гледайте го, няма да съжалявате.
в 12:39
Благодаря! Къде да го гледам?
в 13:06
http://zamunda.net/browse.php?search=idiocracy&cat=0&incldead=1
Това е линк към Замунда, откъдето можете да го изтеглите.
в 16:15
Пази боже сляпо да прогледа, г-н Христофор Петрович Белокровский. Нищо ново под слънцето.
в 20:19
Бойка, благодаря ти. Вече не зная дали да ида на сватбата, на която са ме поканили ;)))
в 21:30
любима програма: младоженецът сваля жартиер н абулката със зъби и после играе с печена кокошка около нея, а тя е с рокля на кавали и бижута от нанизани банкноти
в 22:22
„а тя е с рокля на кавали и бижута от нанизани банкноти“ танцува кючек
в 22:34
Ако измислите благовиден предлог, спестете си сватбата. Здравословно е.