За Парите
Как обичам парите да знаете, онова усещане че разполагам, че имам, че мога да си позволя, че мога да си купя каквото душа ми поиска, че мога да си реша проблемите…
Обичам ги да му се не види, не само така да си ги имам и да тъпча дюшека, а да ги имам в изобилие, ама много, и да пилея, да харча, да се шматкам по целия свят, не на екскурзийка, а хей така – за по няколко месеца да сменям държави и континенти, да опозная хора и различни култури, лайфстайла така да се каже и щом усетя, че ми е скучно, да поемам към друга дестинация.
Решила съм и да помагам. Ще отскоча до рога на Африка, чух че хора и деца измирали от глад и суша там и разбира се, че ще помогна. Ще мина през Индия и Шри Ланка, там пък мърсотия, беднотия, повечето хора чух в call centres работели за нищожни стотинки, ще измисля нещо, ще инвестирам, ще се открият нови работни места, икономиката ще заработи и хората ще са по-щастливи, демек по-богати и те ще почнат да расъждават като мен и за минимално време целия свят ще е едно прекрасно място за живеене. До Япония ще отида, нищо че хората вече се посъвзеха от земетресението и цунамито, ще ида и там да помогна. Чудех се дали до България да идвам? Чула съм, че хората били много гостоприемни, трудолюбиви, задружни и вече 25 години се справяли и преживявали, въпреки тежките премеждия и експерименти които се провеждат там върху целия народ… Май няма да ходя… Че и мен ме гризе любопитството колко още ще издържат, а аз съм сигурна че ще издържат и даже happy end ще има, само се надявам това да не стане след 500 години.
Обичам ги тея пари бе! Ще си имам всичките му материални прищевки, и не, няма да си сложа по-големи цици, ще си ходя с мойте си – малките, ма нали ще съм пичката с парите и нали ще съм cool, хората ще почнат да вадят силикона и те да се вписват в картинката. То така не бива – каквото се диктува и прожектира, това трябва да е! Ще спра да нося марковите дрехи, чанти, бижута и телефони, всъщност ще играя опозиция на всички псевдо звезди, за да покажа. че не е нужно да афишираш колко много имаш. А май тея дето най-много афишират нищо нямат – нямат и два грама мозък.
Любовта ще питате къде отиде? Ами там ще си е… И защо си мислите че богатите хора не могат да обичат нито да бъдат обичани? Кой я измисли тази глупост – сигурно някой, който не е имал пари? Ще си ме обичат хората, приятелите ми, родителите ми, щото ако аз имам и те ще имат. Мъжете? Да си призная няма да ми е лесно. То и без пари не е лесно, та камо ли когато имаш. Ще си намеря някой, щото освен че ще съм богата ще съм и умна, ха! И ще си се обичаме много дълго време, а ако нещата загрубеят, поне няма да му мисля къде и как ще живея ако се разделим. А здравето? Здраве без пари поддържа ли се аз да питам? Ще си ходя на прегледи, частни клиники, лекарите и зъболекарите ще се счупват да ми обръщат внимание и даже за незначителни неща ще правят куп изследвания. Ще си купувам козметика която да поддържа тялото, кожата и косата ми и да ме прави да изглеждам 10-20 години по-млада от връстниците ми, ще ям само еко продукти – много плодове и салати.
А, и хич не ми се обяснявайте че не обичате парите и че „не искате да сте роби на парите“, „не искате парите да са водещата сила в живота ви“, и че само искате да имате достатъчно за да живеете добре, щото това „достатъчно“ никога не е достатъчно. Просто всички сме възпитани да вярваме че не робуваме на парите…а всъщност една цяла държава се е превърнала в роб, и не, не е само България.
Позволих си да си помечтая, и съм сигурна че нещата изглеждат така през очите на един Нямащ – той си мисли че всичко ще си е същото и той ще си е същия. Резултата го знаем, никой не е същия освен ако не е роден в богато семейство и възпитан да цени и отстоява себе си и това което е, с авторитет и достоинство, без да се загнездва в съзнанието на обикновения човек като негативен модел за подражание. Това подражание се нарича Slavery of the mind, или по точно дали можеш да контролираш собствения си разум. Дали искаш да бъдеш като другите? Избор винаги има – или избираш да си част от тълпата или избираш да си аутсайдера. Ако избереш да си аутсайдера това отнема воля и търпение за да успееш да се отличиш от тълпата и наистина да намериш себе си. Борбата ще е жестока, но когато бъдеш отхвърлен точно тогава ще разбереш че си свободен и може би някой ден накой друг ще иска да бъде като теб.
