Козле, мече и момчe
Приказка от по-нови времена
Не, не е приказка, дори не е басня, макар че нашите герои подобно на тези в басните нямат нищо общо, и също като в приказките не съществуват. Вече. Може би по-старите столичани а също и някои не чак толкова стари (като мен) ще се сетят за тези познати градски персонажи.
Нека започна с козлето. Спомням си го съвсем ясно – беше с излъскан до златно от яздене гръб рогца и уши – там където се хващаш, като дръжки на велосипедно кормило. А, взе да ви проблясва? Навярно и вас са водили да пояздите козлето, още преди да проходите добре, наверно и вие сте се опитвали да се задържите на лъскавия бронзов гръб, докато стискате ушите му.
Е, няма го вече, тоест отдавна. Изприпкало е в тъмна доба, то тогава в началото на „прехода” (който измисли тоя евфемизъм за мизерията е гений) какво ли не изчезна, та едно козле ли.
В Борисовата градина, до пързалките, към алеята, успоредна на бул. „Цариградско шосе”…
Мечка. Кротък и безобиден звяр, дори крайно дружелюбен на вид. В компанията на половин дузина пингвини. В такъв случай може би е била бяла мечка. Кой знае, вероятно след като е слушала стоически половин век гърбом партийните заклинания на индианския кол на партията, с партизанско име „братската могила” нещо в нея се е пречупило, отдала се е пламенно на ленинизма и по „уляновския почин” е хванала гората. Или пък е чула, че две езерца по-надолу боядисват паметници и се е втурнала за едно избелване – като Майкъл Джексън.
А пингвините? Надявам се, че пингвин по пингвин са спасени и пренесени грижливо от родните ескимоси чак в новите територии на родината ни в Антарктида.
До езерото с лилиите в Борисовата градина...
Остана момчето. Все пак, човек, ще речеш разумно същество. При това политически и обществено съзряло – все пак в родната му градинка се роди демокрацията. Това момче обаче май го погуби известността, главозамая се. Или не, то всъщност трябва да е вече пенсионер. Може би пък не могло да декларира години за трудов стаж? У нас много звезди имат тоя проблем, те поне пеят, нашия само кибичи там 50-60 години, демек прочут безделник.
Макар че, както се казва – крайно съмнително…
Честно казано, нямам подходяща версия за металния момък, но най-вече не мога да си обясня как така изчезна от центъра на столицата, като всички други се натискат за там.
В градинката пред „Кристал”, близо до мястото, където е убит Стамболов – срещу паметника му…
В заключение, май тая сказка не се получи особено празнична, ама каквато е – такава. Нека ви кажа малко и за човека, благодарение на когото имахме тези малки симпатични и мълчаливи герои.
Това е кметът инжинер Иван Иванов. За съжаление отдавна покойник. Той е построил Рилския водопровод, докарвайки вода за столицата чак от Рила планина. На него дължим „кестените по Руски”, павираните улици, десетки училища, две болници и какво ли още не. Иван Иванов е роден през 1891 г. в Сливен.Завършил хидроинжинерство в Германия. Кмет е от 1934 г. до 1944 г. През 1945 г. е осъден на доживотен затвор заради „фашизъм”. След това се оказва, че без него не може да бъде завършен язовир „Искър”. Отнето му е всичко, но е помилван за да завърши строежа, което той прави. Умира в мизерия през 1965 г. Скоро беше денят на столицата ни – нека си спомним за този мъж.
Материалът е публикуван във в. „Пари“
в 12:58
Чии ли частни дворове красят тези „мълчаливи герои“?
в 14:14
Наистина е тъжно. Но, мисля си, не би трябвало да е нито много трудно, нито много скъпо да се възстановят … Честно казано, предпочитам такива малки детайли, които правят по-уютна градската среда, отколкото безвкусици като параклиса срещу румънското посолство, например, в който са отишли сигурно стотици хиляди левове.
в 17:00
мече, подаващо лапа, имаше и на чешмата в градинката зад театър София; сега вече не само мече, ами и чешма няма.
в 19:29
тъжно…