Корумпирано ченге – като гора зелена и вода студена
На 27 септември медиите съобщиха, че в рамките на операция „Палките 2” са задържани 17 полицаи за вземане на подкуп. На 30 септември Софийският градски съд пусна на свобода всички задържани 17 полицаи, като двама от тях остави без никаква мярка за неотклонение, на десет наложи гарации от 1000 до 4 хиляди лева, а петима остави на подписка. На 6 октомври Софийският апелативен съд намали две от гаранциите и промени една от тях в по-леката подписка, другите мерки за неотклонение прие. Според кулоарните коментари на магистратите прокурорът от Софийска градска прокуратура Калоян Ангелов, който пледира на първа инстанция, вместо да се концентрира върху доказателствата, употребил излишни емоции.
Снимка: sxc.hu
Иначе като чуем думите митничар или катаджия, първата ни асоциация е искане и вземане на подкуп, корупция. Според почти всички медийни коментари по темата, катаджията спира шофьора, констатира нарушението му (такова един уважаваш себе си катаджия може да намери и на ангел небесен, шофираш току-що слязла от конвейра кола), и първите му думи са:” Какво правим сега?” Пак според коментарите, ако т.нар. нарушител не започне да се моли за снизхождение и да се опипва по задния джоб, кадажията го насочва: „ Ще пишем акт или ще се разбираме?”
Един млад колега в нашата редакция беше сътворил малък шeдьовър по темата. В дописката му го спират около Хасково. Казва си полицаят с палката горецитираните думи. Другият полицай, който пише актовете, стои в униформената кола и гледа безучастно. Нашият храбрец казва твърдо:” Пишете акт!” Тогава полицаят с тон, склоняващ към компромиси, промълвява:” Какъв акт , бе момче, ние още не сме закусвали…” Aвторът, трогнат от простодушието на ченгето, отива до Хасково и купува на екипа със собствени средства четири баници и две големи бози.
Многократно съм спиран за проверки. Полицаите са ме назидавали, хокали, подгавряли са се с професията ми, почти винаги са ми говорили на ти и като на оръфляк. Но никога не съм чул думите – какво правим сега? Имам няколко глоби за превишена скорост, но не в днешния смисъл, примерно при ограничение 60 километра в час, съм карал със 65. Платил съм само една, другите изчезнаха някъде по трасето. Платил съм една по фиш още по Дядо Тошово време, както се изразяват носталгиците от нашия квартал. Тогава по светофарите нямаше таймери, тръгнах на зелено, но когато бях още в кръстовището, вече светеше жълтото.
Според почти всички медийни коментари по темата, катаджията спира шофьора, констатира нарушението му , и първите му думи са:” Какво правим сега?”
След 500 метра ме настигна катаджийска жигула с виеща сирена. Милиционерът беше старши офицер в пенсионна възраст, с побелели мустаци, торбички под очите и по-нервни от сангвиничните движения. Казах му, че не съм нарушител , защото съм се изтеглил от кръстовището по най-бързия начин, както повелява правилникът. Той многословно настояваше за глоба по фиш, но не ме е заплашвал с по-тежките наказания. Когато му подадох парите и взех фиша, той каза, стори ми се с извинителен тон:” С тези пари и едно шише ракия не можеш да си купиш”. И до днес си мисля, че този човечец беше алкохолик в абстиненция.
Спиран съм и след употреба на алкохол. Беше през юни 1998 г., пак имаше световно по футбол. След големите ни радости на предишното в САЩ през 1994 г. бяхме заживяли с илюзията , че сме световна сила и ще прегазим Нигерия. Паднахме позорно и изпихме много бири. Тръгнах си без колата, но заваля дъжд и се върнах. Катаджиите бяха направили капан с мигащи светлини. на един от надлезите. Въобще не го забелязах, включих си мигача и ги заобиколих като момченце. Обикновено на изхода на капана поставят най-строгия полицай. Такъв беше – млад висок, силен и с твърд глас. Попита ме не съм ли видял светещите стрелки, които ме насочват към колегите му. Признах си, че не съм им обърнал внимание. Попита ме пил ли съм. Казах му – да. Попита много ли? Няколко бири, беше отговорът ми. Далече ли живееш? След две пресечки. Отивай си, но… И до днес си мисля, че физиономията, която направи, когато признасяше последните си думи , изразяваше смесицата от учудването, че този пияница не лъже и удоволетворение от факта, че служебните задължения са го предпазили от горчилката да гледа позорния мач.
Иначе много съм слушал от колеги, приятели и познати как дават на полицаите подкупи и се спасяват от актове и проверовъчни изпити. Даже веднъж по една от националните телевизии един наглец разказваше как като даде на катаджиите подкуп, се прави, че стартерът му се е повредил и ги кара да го бутат, за да запали. Редови полицаи, съсед на мой приятел, не чак празнодумец, но бъбривец, доста пийна на именния му ден и разказа как като „ударили” един крайпътен ресторант, който дълго бил наблюдаван като депо за наркотици, взели парите от оброта, добра сума, и си ги разделили колегите. Питах го не се ли притесняват, че по този начин объркват следствието. Все едно, щяха да ги вземат началниците ни, беше отговорът.
Голяма новина, всеобщо вълнение, 17 ченгета изнудвачи от пътна полиция, са закопчани на Църна маца. Отдъхваме си, свършва с техните алчни засади по пътя. Да, но Софийският апелативен съд не намира доказателствата за нашите възторзи.. А стана ясно, че и прокурор от СГП се е подвел по катаджийския епос, където полицаят е задължително корумпиран, както в народните песни гората е задължително зелена, а водата – студена. Може би и това е част от бедата. Много ми се ще да чуя и прочета лични впечатления от такива срещи с ченгета. Как изглеждат, как говорят, какви са жестовете им, но автентични разкази, без белетризиране. В никакъв случай не мога да твъря, че пътните полицаи са без грехове и пороци. Дори и главният комисар на МВР разказа в телевизионно интервю, как когато пътувал с опелчето си с пловдивска регистрация, го спирали тези с палките и питали – кво праим сега? Но нали и той е филолог по образование….
в 12:45
Имат си нов номер катаджиите. Карат те да им купиш кафе и така с еоправя проблема. Кат оидеш до капанчето, продавачът пита дали е за катаджиите и ако кажеш „да“, те изненадва с цената – 20 лева!