Когато и нашата изневяра има причина
Снимка: sxc.hu/jnatiuk
„-…а аз естествено съм руса.
- Така ли, а защо сега сте по различна?
- Ами защото се уча.
- На какво?
- Ами да не изневерявам на мъжа си.
- А не, няма да стане, не. Няма. И аз съм пробвал – не става. Изневярата е моята съдба. То в изневярата има хем „вяра“, хем и „изне…“
Диалог между Христо Гърбов и Мая Новоселска – „Улицата“
Кой според вас изневерява повече – мъжете или жените? Чакайте, не бързайте да пръскате монитора със слюнка, крещейки – „Мъжете естествено!“. Истината е, че съотношението на изневерите между двата пола е равно. Защо обаче силният е по-набеден? Като мъж – ще ви кажа. Ние повече се хвалим със завоеванията си. Само, че по-голяма част от тези хвалби са чиста лъжа, вдъхновена от старите немски порно филми. Защото великият любовник е като великия творец. Велик любовник не ставаш. Такъв се раждаш. Това е рядка дарба, която на повечето мъже им се иска да имат. А тези, които нямат, наваксват самочувствие с лъжи.
Какво правят жените? Те разказват за подвизите си само в тесен приятелски кръг. Жените не търсят признание. И не лъжат за креватните си завоевания. Дори ги прикриват. От там и имиджът им на Божи кравички.
И понеже разбрах, че за нежния пол е важен въпросът „защо“, ще им обясня. Защо, кога и как, мъжете го правят. Искам да попитам бедните, подсмърчащи момичета от предишната статия, дали техните приятели винаги са били такива „задници“. Предполагам, че ще спрат да хлипат и ще се замислят. „Не в началото не беше така. В началото той беше мил и ми обръщаше внимание“, ще кажат те и ще продължат жалката сърцераздирателна сцена. И в отговор на това, ние, любимите ви мъже, ще извикаме: „И ти в началото си бръснеше редовно краката, повече се смееше на шегите ми, беше по-слаба и женствена и въобще покрай теб се чувствах като Дартанян, не като тоалетно казанче, в което да изливаш всичките си проблеми, комплекси и страхове.“ Именно. Недоволството. То е общо. Да спорите кой от двамата е започнал, е като вечния въпрос за яйцето и кокошката.
Кажете ми нещо честно момичета. Кога за последно се събрахте с приятелките си, за да изтъкнете достойнствата на своите мъже. И да има подобни вметки, те са рядкост. Сякаш ви е генетично заложено да се срещате, за да се оплаквате една на друга колко сме скапани.
Ама наистина ли нямаме нито едно положително качество!? Нищо, което да си струва да се споменете? И ако е така – защо сте ни избрали изобщо? Заредени с тази емоция вие се прибирате у дома и цялото това отношение го вкарвате във взаимоотношенията си. Вследствие мъжът се чувства като завършен загубеняк и разбира, че всичко, което прави, остава някак незабелязано. Към него има единствено претенции. Голи претенции, изисквания и безкрайни обвинения. Трудно е да се примириш с това.
Мъжът има нужда преди всичко да е мъж. Да е герой. Затова той ще направи нужното, за да се утвърди като такъв. И ако вие не го забелязвате, той ще потърси друга, която да му даде признание.
Ето сред такива взаимоотношения израства бодила на изневярата. Вие го гледате заедно. То е вашето общо дете, не само негово. Затова спрете да си пригласяте в хор и помислете. Защо в началото не беше така? И после, ако държите на любовта си, опитайте да върнете онова „различно начало“, в което не само той беше по-добър. Смейте се на старите му вицове, правете му комплименти и вижте как ще реагира… Може би не всичко е загубено.
Материалът е публикуван за първи път на www.iwoman.bg
в 11:12
Напълно вярно! Дано повече хора се замислят над думите ти.
Разбира се има големи говеда и сред мъжете, и сред жените, но те се забелязват лесно. Когато случаят, обаче, не е такъв, успешната и щастлива връзка е плод на усилията и на двамата. Все пак е връзка – работи двупосочно.
в 12:31
когато са налице тия причини за които говори автора обикновенно връзката е към края си
в 22:02
Просълзих се. Това за Дартанян и рицарите е в един по-стар филм, говоря средностатистически, истина е, че една жена, поне според моя скромен опит, изневерява когато се чувства нестабилна във връзката си, както е истина, че и мъжете го правят често поради тази причина. Въобще, ако се стигне до такова нещо, грешката много често е и у двамата. Но… докато жената, много често, особено след като се появят и деца, е склонна да преглъща неволите, защото на първо място за нея е благополучието на тези деца, мъжа рядко се тормози от такива скрупули… факт е, че една жена много по-трудно би се решила на изневяра… не знам на колко години е автора, сигурно много е преживял, та да се реши да ни обяснява… няма как да гори огън постоянно, важни са компромисите и взаимното уважение, а пък ако и това се случи, надявам се че не, бих простила и изневярата, защото когато градиш нещо с години, е глупаво, някаква моментна емоция да го разруши… Искам да ти кажа мило момче, че няма Дон Кихотовци и Дулсинеи, има едно сиво ежедневие, ама хората за това са казали, в добро и лошо, а и за инфо, никой не е съвършен и моя мъж не е, ама аз за него или хубаво, или нищо, а не е като да не се събирам с приятелки…