Кейт от Лос Анджелис и селяните от Припеците
Малага, Андалусия. В Южна Испания. Езиков курс. Курсисти от цял свят – Япония, Китай, Украйна, САЩ, Франция, Иран… Задача за учебния час: всеки на испански да опише как си представя представители на даден народ. Свободен избор. Наша сънародничка си избира американците. Според българката те са тъпи, дебели и трътлести. И от сорта определения. След края на часа всички се скупчват около нея да я поздравят. В ъгъла американката плаче. Никой не отива да я утеши.
Кейт в къща за селски туризъм „Дешка” в Горно Драглище
„Не знаех, че по целия свят мразят американците” – споделя нашата курсистка изненадата си от реакцията на многонационалната група. Не че е постъпило деликатно момичето. Очевидно е натрупало някаква лична злоба. По причина каква? Не знаем. Но защо всички са солидарни за образа, който създава?
Това е голям въпрос на съвременния свят – ролята на САЩ.
Характеристика на някой народ е въпрос на дълбоко познаване и не е за всяка уста лъжица. Но всички, малко или много, имаме своя си представа, поне за големите нации. И, без да се усещаме, носим завършено отношение към тях, най-често по политически мотиви. При това неосъзнати. А тя, политиката, не се прави от народите, а от политиците и често няма никаква връзка между едните и другите.
Какво се случва, когато се срещнем лице в лице с екземпляр от народ, върху който сме турили клеймо?
Ето един частен случай, любознателни читателю.
Кейт Ашли Робинсън е от Лос Аджелис. Изпратена е в България от Корпуса на мира на ООН. Тук веднага искам да си призная, че нямам никакво доверие в такива пратеници. Не толкова в тях, колкото в смисъла. Залъгалки някакви. Световни. Струва ми се, че имам повече доказателства за самоцелността на тези инициативи или по-скоро – че обслужват не това, за което ги представят. Някакви пари, незнайно какви и чии, се трошат. Казваше мастит поет, признат мъдрец и хуманист: „Светът води война след война, цели народи гладуват, бедствие след бедствие, а те правят работни закуски. Не ги разбирам тия работи.”
Никога не бях живяла на такова малко пространство. С толкова малко хора. Стресът да срещаш всеки ден едни и същи лица е голям. Ами ако някой не ти е приятен, а ти непременно ще трябва да го виждаш пак и пак?
„Те” – това са политиците.
Та срещнах Кейт в село Долно Драглище, едно от трите селца в южен склон на Рила с общото име Припеците. Усмихнато, с трапчинка на бузата, младо, жизнерадостно момиче. В дома на Пешини, в който квартирува, хазяите се отнасят към нея като към двете си деца. Без някой да им е назначил програма, те се чувстват длъжни да са мили, грижовни и цялата им къща и животът им е отворен за нея. Разбира се, и майката на Кейт, която им е гостувала, се е ползвала със същия статут на обгрижен гост. Мед от собствения пчелин, яйца, току-що взети от гнездото, зелник със сирене и цвеклови листа, топло мляко, кисело мляко със сладко от боровинки…
Питам Кейт какво й е първото преживяване в селото.
- Културният шок. Преживях истински културен шок – изрече с ръка на сърце американката. – Никога не бях живяла на такова малко пространство. С толкова малко хора. Стресът да срещаш всеки ден едни и същи лица е голям. Ами ако някой не ти е приятен, а ти непременно ще трябва да го виждаш пак и пак? Това ме плашеше – призна пратеничката на Корпуса на мира.
Кейт е завършила антропология. Искала е да отиде в Южна Америка, но по незнайни причини е попаднала в България. И да не си признава, се досещаме, че нищо не е знаела за нашата страна. Сега би искала да остане у нас още, но няма работа. С усмивка рече, че семейството не й липсва особено.
В началото работи в Дома за хора с физически увреждания в Долно Драглище. Помагала им да подготвят програмите за празниците. Тъй като е изпратена все пак по програмата на Корпуса за младежко развитие, по-късно е прехвърлена в т.н. Помощно училище.
- Помага и учи децата на английски език. С голям ентусиазъм и хъс разработи няколко програми за Целодневната градина, в която ходят ромчета. Също и теми за учениците от средния курс. Подари книги и много енциклопедии на училищната библиотека. С лични пари и по неин проект беше построен кът в двора на детската градина в Долно Драглище.
Велика показва на Кейт как се „меси тесто” за бонбони, характерно умение за местните жители.
Благодарение на нейните усилия нашето училище „Неофит Рилски” получи много помощни материали за ръчна работа, дарени от посолството на САЩ. Децата я обичат – обобщи Росица Ядкова, начална учителка. Тя пък има своя причина да е благодарна от присъствието на Кейт – упражнява своя английски език.
В потвърждение Кейт извади папка с рисунки от децата и посвещения за нея. Наивни, искрени, мили послания към чужденката. Всички в трите села я познават и уважават. Децата й се радват и с охота се втурват да участват в нейните инициативи. Вече знаят, че те винаги са интересни и забавни.
Видях Кейт в Банско след новия спектакъл „Забравени” на Нешка Робева. Нейните домакини от Припеците бяха й направили подарък за рождения й ден, съвпаднал с деня на представлението. Танците на Нешкините момичета и музиката на етносъстава „Исихия” със сигурност ще достигне до сърцето на всеки чувствителен зрител. Но в този изключителен спектакъл доминират стиховете на Ботев и Вазов в изпълнение на Джуни Александрова. Със сияйно лице Кейт каза: „Свобода!” Разбрала е значи посланието на спектакъла. Сподели, че най-много й харесала сцената с гарваните. А това е онзи момент, в който артистите илюстрират стиха „гарванът грачи грозно, зловещо…” от Ботевото „Обесването на Левски”.
Ако човеците, когато се срещнат, и добронамерено си обменят култури, няма нищо лошо. Дори едните да са пратеници на Корпуса на мира, пък другите селяни от някой южен склон на Рила.
СНИМКИ: АВТОРКАТА
в 11:20
Скъпа госпожо Асиова,
чета написания материал за Кейт със сълзи на очи,защото сте я видяли през моите очи.Тя е точно този човек,който сте описали,т.е.Истинският човек,без значение на народност,вероизповедание и каквито да било други.
Дълбоко ценя вашия мироглед за света и хората.Не спирайте да творите,защото това е много важно днес, в тези тревожни времена.
С обич
в 13:13
Голяма юаст от българите са странно робско племе, на маса може да псуваме колко загубени са чужденците, но доидат ли при нас ги третираме като богопомазани. Това само разкрива собствените ни комплекси за малоценност. Ако някой българин отиде в чужбина, трябва да се доказва, години на ред да си търси мястото и да се бори с предрасъдъците на хората. Дори и перфектно да говори един език, за западняците си остава малко или много чужд. В България е обратното, чужденецът дори и една дума на развален български да изрече, вече е супер герой за нас. Не отричам ролята на такива пратеници, които отиват само за каузата в една бедна страна, помагат на хората и на децата да учат чужди езици… това наистина е безценно. Макар и някои от тези хора да правят всичко, не само за каузата, а за собствен кеф. НЕ разбирам само, защо трябва да се принизяваме и да мислим, че чужденците са нещо повече от нас. Ако искаме да играем в една по-висока лига, трябва да се мислим за равни, а не за низши индивиди.
в 21:55
не съм сългасен с теб! говориш за една малка група чуждени нека ги нарека „западен свят“. Всичките други цужденци са като циганите за българина. Някои народности да изброя – виетнамци, китайци, иракчани, афганистанци, грузинци, и тн.
където живея отсреща е клуб на кюрди, ако знаете колко много ги обича само квартала, можете да си представите
в 9:20
така е
в 13:15
P.S. Поздрави за статията, добра е.
в 12:09
Шапка сваляме на това американско момиче,дошло в България,без да знае нищо за страната ни,с единствена цел да помага и да бъде полезна!За престоя си тук Кейтлин влезе в сърцата на всички,които по някакъв начин са общували с нея.Децата от Помощно училище-с.Долно Драглище я заобичаха така силно,че в дните,в които не е сред тях,тя много им липсва.А за целия колектив на Помощно училище Кейт е момичето,което много обичаме,момичето,от което научихме много за американската култура и което ни помогна да научим ,разберем и оценим неща ,които понякога не сме забелязвали.Благодарим на Корпуса на мира,че ни изпрати такъв лъчезарен,енергичен и позититивен човек!!!
в 21:29
Кейт, чудесно е че си тук! Не знам защо, вероятно колкото повече англоговорящи /америкоговорящи/, толкова по лесно управляеми, но да оставим това. Важно е, че ти си чудесна и макар в твоите нежни очи да се чете понякога престорена радост и всеотдайност, непоказано отегчение, това личи по честото отсъствие, просто адмирирам твоята смелост да си сред нас! Бъди такава, каквато си независимо от твоята неподозирана мисия! Бъди щастлива и намери своя път и мечти!
в 11:17
Браво на авторката за този материал и още едно голямо „БРАВО“ на Кейт, главната героиня в него. Присъединявам се към всички, които ценят нейното присъствие не само в Драглище, а предимно сред нашите деца в детската градина, В Помощно училище и ОУ „Неофит Рилски“.Явно е, че не само те имат нужда да общуват с хора като Кейт, а и ние, възрастните. Защото тя е човек, от когото можеш да научиш много, не само да усъвършенстваш английския си…