Календарът на древните българи – един мраморен кръг от него в Разлог

Асен Ботев е завършил скулптура в НХА. Облича се във везана риза по празници. Твърди, че и във везмото има кодове от старите българи, които чакат да ги разчетем.
Случаят „Цар Киро” измести стратегическите дискусии. „Затворете я тази страница. Бог да ги прости момчетата. От нас бащата (б.а. на убития в Катуница Ангел) поиска едно нещо – този човек да отиде в затвора“, рече премиерът и резна поредната лента. За почти две седмици секна предизборната кампания. Не че сме изтървали кой знае какво. Но макар и обещания с привкус на съзнавани лъжи, все пак става реч за бъдещето на страната ни.
И аз, любознателни читателю, искам да загърбя ломотенето по електронни и печатни медии и да ти разкажа за един културен факт в родния ми град. Който обаче съвсем не е провинциален.
Та в тази предесен Асен Ботев ме покани на откриването в Разлог на негова творба – „Календарът на древните българи”. Мраморни късове от по три тона в кръг, върху тях в дълбок релеф 12 животни – свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, овен, маймуна, петел, куче. Красиво попълнение в зеленината край езерото в парка.
С идеята да даде плът на този календар Асен се запалва в Лондон, където живее, преподава скулптура в Westminster university и си работи поръчки за цял свят.
Член е на Българското историческо дружество, което издава списание „Авитохол” (avitohol – по името на най-стария български владетел от именника на българските ханове). В редакцията на това списание му показват публикация на календар, приличен на медальон с диаметър около 10 см, намерен в землището на Разлог. Много бях запален, че съществува такова нещо от родния ми град, споделя той и по-късно, когато се връща у дома си почва да работи по идеята си.
За да е близък до историческата истина ползва материал от землището на града. Прави фигурите върху морени, за да съдържат естествената мощ на камъка, да имат силата на природните стихии и вълнуващата чистота на мрамора. За 4 години ги завършва до полиране. Докато ми говореше за мраморните късове като за любима жена, деца вече се катереха по тях. Самият мрамор при докосване носи много нежна енергия, разчита своята творба Асен с пламъчета в очите. Мраморът е като мляко, казва и сякаш пипа двете библейски материи.
Според него децата се радват, независимо дали разбират какво е това. То става част от живота им. Така са в естествена близост и до историята, и до изкуството. Посочва децата, защото те са първата публика, които приемат в обятията си творбите му.
Скулпторът цели художствено внушение на няколко нива. С кръга символизира хармонията в Космоса, реда във Всемира. Твърди, че камъкът носи сигурност в мисленето.
Говорим за съвсем друг подход към света, вика Асен, към ценностите като продължител във времето. За мислене и продължителност в него на 60-годишни цикли, не за петилетки и 4-годишни мандати. Говорим за съвсем друг подход към нещата, който изисква много по-далечен поглед, за трайности с голяма продължителност. Не мимолетни.
Такова е авторовото послание на скулпторната композиция „Календарът на древните българи” в Разлог.
Та, какъв е този амулет?
По покана на Философския клуб през 2000-та г. в Разлог художникът Александър Лудколев прави изложба. Както сам се шегува с фамилното си име, върви с диагнозата си.
Този малко странен творец, автор на ярка живопис с подчертано патриотични теми в платната си, предоставя на уредничката на местния исторически музей Емилия Кадурина ксерокопие от фотография на интересен артефакт.
По него сам рисува и своя картина. Той твърди, че това е единственото открито досега пълно изображение на календара на древните българи и че този амулет е намерен от иманяри в края на 70-те години на миналия век. Заловени от спецслужбите, иманярите обяснили пред властите, че това „нещо” изровили в землището на Разлог.
Точно това копие е публикувано в списание „Авитохол” и на него възкликва Асен Ботев.
„Доказано е, че древните българи са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийски начин на леточислене, по-достъпен и по-практичен.” Това е официалната теза за календара по признанията на френския изследовател проф. Мишел Лонгон. Цитира ми го Емилия Кадурина. Има два основни инструмента за измерване на времето – слънчевата година и 12-годишния цикъл. Древните използват цикличното време. Ритмиката се измерва в периоди. Всеки период има свое начало и край, като началото носи края и краят – началото. Един безкраен кръговрат. Такава, каквато е Вселената в представата на нашите предци, обяснява ми Емилия.
Тези 12 животни бележат имената на земните години – 12, колкото трае една пълна обиколка на Юпитер около Слънцето.
- Харесах го. Исках това да бъде в моя град – казва Асен Ботев. – Това е частица от знанието за предците ни.
Харесал го, и „изважда” един от концентричните кръгове, този с животните, в мрамор.
И докато изследователите извървят пътя към случката с иманярите от 70-те години на миналия век и намерят истинския амулет, неговата композиция „Календарът на древните българи” остава вовеки-веков в парка в Разлог. Ако ти се случи път, любознателни читателю, отбий се и го виж. Погали камъка. Отнеси със себе си нежната енергия на мрамора и отблясъка на първите златни листенца в езерото край него.
Зад теб ще бъде Пирин.
Отбий се и ще ме благославяш!
Такива ми ти работи.







в 22:30
Бойка, и защо започваш писанието си местният ни „Мартин Лутър Кинг“ … ей това не можах да разбера
в 8:50
Уважаеми Алексaндре,пожарът, който подхвана Катуница и запълзя по четирите краища на чергата ни, а Бойко Борисов се прави на разсеян, пък аз разказвам за една красива случка…май заради това. Сякаш е неудобно да си обменяме културни новини.
А сътвореното от Асен Ботев е толкова хубаво. Преди всичко е знак, че не от нас започва светът и, че наистина животът не се измерва с мандати.