Какво празнуваме на 3-ти март?
Какво празнуваме на 3-и март?
Всеки път около 3-и март тази дискусия припламва и после отново бива забравяна, погасена от вълни от народно възмущение и обвинения, че се посяга на най-святото. На БЪЛГАРЩИНАТА!Колчем някой се опита да постави под съмнение значението на Руско-турската война за благото на страната ни и настава суматоха.
Но все пак – какво наистина е за нас датата 3 март освен извор на неприятности и смачкано самочувствие?
На тази дата една империя официално разгромява друга империя. Със страничния ефект или, както е модерно да се казва с колатералните щети – освобождаването на българи и разни други славяни и християни от османците.
…дава на Русия стратегическа доминация над Балканите, именно чрез създаването на „благодарна“ България.
Султанът се оттегля, на негово място идва императорът. Ето какви са и резултатите от това:
1. Султанът си отива, идва императорът. Превръща България в своя губерния и й назначава губернатор. По на Запад му казват на това колония, но нейсе.
2. Санстефанският договор дава на Русия стратегическа доминация над Балканите, именно чрез създаването на „благодарна“ България. Доминация, от която и днес още не можем да се отървем и която ни дели от прогреса в останалата Европа вече векове наред.
3. Именно благодарение на този договор, според който, за да се балансират силите на влияние на Австро – Унгария се дават Босна и Новопазарския санджак, духовете на Балканите се размътват за десетилетия наред. Следва още по-несъобразения с хората по нашите земи Берлински договор и налице е Балканското буре с барут! То предизвиква пет войни в рамките на около 50 години! А, не, разпадането на Югославия и кланетата там също са отзвук от тези договори. Значи 7-8 войни за малко повече от век!
4. След оттеглянето на руската армия от земите ни през 1879 г., у нас всички важни постове се заемат от руски офицери. Те ръководели армията и вътрешното министерство. Бащицата Русия задължава България да купи независимостта си, задължавайки я да построи скъпата и ненужна на българите, но важна за руския имперски интерес жп линия Русе – София. И – колко познато – да я превърне в приоритет пред изграждането на Ориент експрес, който свързва България със Запада. Тези сбъркани връзки затрудняват икономическия и духовния обмен с Европа и до ден днешен.
5. След обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия, Русия за една нощ изтегля всичките си офицери от страната и оставя армията обезглавена и страната отворена за нападение. Англия и Австрия обаче разбират загубата на руския император и топло приветстват съединението. Така българите успяват сами да създадат днешната си държава и това историческо събитие заслужава много повече да бъде честван като национален празник, отколкото обявяването ни за руска губерния.
в 10:14
Евала !
в 10:17
Браво!
в 11:19
Честит празник!
в 11:20
На мен статията ми се струва доста тенденционна и логически неадекватна или най-малкото едностранчива.
На първо място логиката – представяш балканските войни за национално обединение като негативен факт от Освобождението. Или ако сравним нещата с нещо елементарно – „по-добре сирачето никога да не опитва торта, защото после ще иска по-голямо парче“. Въпреки че в историята са недопустими спекулациите – може би нямаше да има толкова много балкански войни, но нямаше да има и свободна България. Повечето от балканските войни са инициирани именно от България, често против волята на Русия (по време на световните войни и директно в противоположния лагер) и с цел национално обединение, което би било немислимо без Освобождението на първо място.
После бъркаш „владичество“ с „влияние“. Не можеш да отричаш Освобождението, защото то закономерно е довело до руско влияние. Напълно нормално е да има руски офицери, защото българска армия в една поробена държава НЕ е имало. Необходимо ли е да се напомня, че не е имало военни училища, а и светското образование е било на много първично ниво.
Постави се и на мястото на хората, живели тогава. За разлика от нас, които на фона на глобалното информационно общество, можем да си чешем езиците и да се упражняваме в политическа и историческа реторика, за тогавашните хора православието, родството и т.н. са били супер важни неща. Те са изгнивали по поляните и планините и са замръзвали в снега не защото пресметливо са очертавали сфери на влияние и са виждали голямата геостратегическа картина в главата си, не защото са преценяли в коя посока ще се построи първата железница, а защото са вярвали че умират за нечия свобода, за велика кауза. Това е трудно да си го представим сега, но само заради това, тези хора заслужават преклонение и уважение.
И ако западните държави нямаха интерес от съществуването на ретроградната и икономическа загиваща Османска империя и ако искаха на картата да има държава „България“ с железница в посока Виена, можеха да направят нещо по въпроса вместо безучастно да наблюдават как по време на Априлското въстание се правят масови гробове на жени и деца.
в 17:21
Браво, най-накрая да прочета нещо смислено :)
в 11:50
Честит празник на всички българи, даже и на онези, които се чувстват ощетени от факта да сме част от борбата между големите империи. Изцяло подкрепям Марин – към историята винаги трябва да има и поглед от другата страна.
Честит празник на всички българи и дано да няма ощетени от Свободата.
в 11:51
CHESTIT PRAZNIK BULGARI !!! mnogo neshta se pishat, koi e po vajniq praznik, suglasna sum, che 6 septemvri obedeni BULGARIQ, no koi moje da otreche, che bez Rusiq shtqhme da budem osvobodeni ot tursko robstvo ( presustvie ) hahaa, nqma she li da sme edna turska koloniq ? Koq koloniq bi ni haresala poveche !? Nqma kakvo da se surdim,koito sam nemoje da si izvoyuva svobodata, vinagi shte se klani na spasitelq si, ne izkrivqvaite neshtata samo zashtoto sme bili politicheski vasali na socializma 45 godini,pak v nas e prichinata, zashtoto vse chakame nqkoi nagotovo da promeni neshtata…. e vidqhte zagovora na promqnata 20 godini demokraciq…. krivo razbrana , obslujvashta interesite na bogoizbranite, mashteha za sobsteveniq si narod, poklonica na ciganite, kakvo prebroqvane , SRAM za taq naciq.A na nas neka ni e chestit 3 mart, da svedem glava pred pametta na znaini i neznaini , dali jivota si dnes da ne sme turci.
Администратор: Моля, пишете на кирилица!
в 14:32
Аре да те замоля само да пишеш на кирилица, българко
в 12:37
много интересна интерпретация на историята
само 2 основни факта си пропуснал (нядявам се не нарочно)
Санстефанският мирен договор връща на България нейните граници преди завладяването от турците пхрез 1896 г., но ден след неговото подписване посланикът на Австро-Унгария в Цариград ДОПЪЛВА, че той е само предварителен. Следва Берлинският договор и разпокъсването на България.
Та дори да не комнетирам тезата как сме станали губерния запада ни забива отново един мощен КУР. Това не е първият не е последният път когато го прави, но сега е модерно да сме русофоби.
в 12:47
Честит празник.
Не е лошо да се запознаеш по-задълбочено с историята, преди да правиш генерални изводи.
Може би щеше да е по-добре да се реализира британския план българите да се освободят сами. Само, че този план така или иначе не среща решителна подкрепа и бързо се проваля.
в 12:48
ето тука можете да прочетете исторически факти
http://viewpoint.actualno.com/news_337851.html
в 12:54
Ахахахаха, обичам 3-и март – изключително забавен празник. Патриотите толкова насериозно се взимат, че слюнка хвърчи от обида. И после „всеки имал право на мнение“, дрън-дрън. :-)))
Аз пък да ви честитя на всички софиянци празната столица. Това си струва да отпразнуваме! Ураааааа!
в 13:19
честит празник и на тебе Илияна и на всички българи ;)
става дума за история и конкретни факти а не за мнение в случая. изпуснати са едни неща, други са изопачени и в краина сметка се измества тежеста на текста в желаната от автора посока.
на това мисля че му се вика манипулация ;)
иии да, този текста има доста голям заряд на провокация … това ми харесва ;)
в 14:02
И ти (освен Копчев заради последната статия)започваш да ме плашиш с тези провокации. :-))) А и какво по-хубаво от личното мнение (естествено, че субективно)на един умен човек с провокативна мисъл? Допада ми да чета блогове именно заради естествения субективизъм в материалите.
Пък и кой каквото си празнува – весело да му е! :-)) За мен днес съм си избрала празните улици и евтините такситa.
в 17:36
Илияна, да ти кажа и аз харесвам София само през празниците и дългите почивни дни. Някак си ми напомня за детството, когато ходех на гости на братовчедите си. Няма я цялата тази човешка гмеч, хаос и гъчканица … София заприличва на тази отпреди 20+ години …
Но това някак си е една съвсем друга история …
Лично за мен днес е ден за размисъл, в който трябва да почетем паметта на всички загинали за свободата на България /без значение дали това е най-точни ден/. Ден на равносметка, в който трябва да се запитаме Свободни ли сме !? И имаме ли нуждата, някой отново да ни спасява !?
в 18:13
Миленчо, аз това си избрах да празнувам днес. Познаваш ме, знаеш, че не страдам от патриотизъм. Лоша, добра – такава съм. Нямам против кой каквото иска, това да празнува. Още повече 3-и март е национален, не личен червен ден в календара. Не отричам, но и не съм нито замислена, нито почитаща, нито гледаща зарята. Даже ми е тъпо, че е такъв студ. Иначе хората добре си изкарват в такива почивни дни.
в 19:43
Не бе Илиянка, не става въпрос кой добър и кой лош. Просто в последно време аз самия все повече почвам да си задавам въпроса какво точно искаме ние българите от нас самите, от управляващите, от държавата и институциите.
И стигам до извода, че май наистина болшинството от българите чакат „Спасителя-освободител“ и всеки път се заблуждават, че са го преоткрили в лицето на поредния недостоен за избиране Рус, с царска кръв, псевдо социалист или обикновен пожарникар-полицай.
Лично според мен няма да се оправим, докато не приемем за основен закон предсмъртното писмо на Левски!
Няма как да променим всичко към по-хубаво, без самите ние да се променим към по-добро.
Но както се казва, това е една друга история :)
в 13:09
> И – колко познато – да я превърне в приоритет
> пред изграждането на Ориент експрес, който
> свързва България със Запада.
сори ама това също е пълна глупост. 1866 Русе-Варна е първата линя в България и по-късно става част линията на Ориент Експрес като пътниците се прекачват за Цариград на кораби.След строежа на линията Цариград-Белово железницата на барон Хирш, която под натиска на Англия купуваме след освобождението на ТРОЙНА ЦЕНА.
През 1788 е открита за МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ линия Царибриод-София-Белово
София-Русе идва деситна години след това. Десетина години след това е построена линнията София – Русе и няма абсолуютно нищо общо с това както ти представяш фактите.
в 13:19
Русе-Варна е одобрена от руския губернатор, а българите плащат за нея също три пъти по-скъпо от реалното. Това е записано в договора за „освобождение“. Освободителите от всички страни ни изръсват яко. Въпросът е, че инфраструктурата в България и до ден-днешен е обърната Север-Юг, а не е към Запад. А най-логичната токъм търговско-културно-обменна страна посока е Запад-Изток-Юг.
Но забелязвам, че четете основно български или преведени от руски исторически източници. За да сте убеден, че наистина сте добре исторически осведомен, потърсете и източниците на другата страна. Долу в отговора на асиова посочих един
в 21:38
в кой договор е записано това в Санстефанският ли или в Берлинският ? … защото това са документите които дефинитат границите на България. И в двата съм сигурен че няма споменати железници София-Русе … просто е смешно ;)
Това с „обърната инфраструктура Север-Юг“ е поредната глупост която пишеш. От къде го измисли пък това? Ти вярваш ли ги наистина тези неща ?!?!?
интересни хора се меркат тука из блога, че даже и публикуват ;)
в 16:28
Замисляли ли сте се за този текст:
„Вятър ечи,Балкан стене,
Сам юнак на коня
С тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!“
Сам юнак на коня зове своите братя…Ние сме си виновни, че все грешната страна избираме, и не сме единни. Чакаме спасителя, чакаме освободителя, ако може друг да свърши работата – САМ.
в 9:39
И аз мисля, че статията на Лили Михайлова е недостатъчно аргументирана и поради това тенденциозна. Повлияна от политическите тенденции.
Прибавям своя аргумент към твърдението си. Позовавам се на една изключителна книга „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, 2009 г. Авторът на тази изумителна фолклорна монография е Христофор Тзавелла, издирвал и подреждал в продължение на 50 години записаното.
Това са песни, съхранени дълбоко в сърцето на народния певец. А той е явление некомерсиално. По тази причина може да се твърди, че носи истинската съвест на народа.
Авторът е роден в село Руля, Костурско. Песните е записвал от българи, разселени по причина на драматични исторически събития по целия свят – Канада, САЩ, Австралия, Чехия, Румъния, Гърция, Македония и в България, разбира се.
Книгата е 500 страници, голям формат, съдържа 154 песни и още повече гравюри от автори като Мърквичка, например.
Ето една песен от Македония:
Стани, кьерко, стани чендо,
Китка цветьа дъ накитиш,
Равни дворьа дъ изметиш,
Дъ пусрешнеш руска войска,
Руска войска – божа войска…
в 13:14
Е, аз пък се позовавам на друга книга: Балканите 1804-1999 на Миша Глени. За нея той не е разпитвал „некомерсиалната съвест на народа“, а просто е прочел архивите в България, Сърбия, доста турски и разбира се, английски. И излага прочетеното без емоции, а нАучно. И смятам, че докато си правим българската история по соцучебниците и „Под игото“, все в кръг ще с евъртим. В най-долния
в 21:30
аххх Миша Глени, добре че ги има журналята да обясняват на историците как стоят нещата
в 9:49
И всъщност ако не бяха руснаците, щяха да са австро-унгарците (примерно). Както е казано, можеше и директно колония да станем. Но мапк под влияние на тоя и оня. Няма и как да бъде, тъй като гео-разположението ни е такова, а народопсихологията ни е онакава. Каот се замисля, кажи го направо век и половина след освобождението все още ни е страх да си помислим какво е навън. Все още търсиме големия батко нещо да ни даде,да ни освободи от неяие „присъствие“. Малко са моментите на това да се юрне народа да направи промяната.
Аз всъщност така разбирам статията на Лилито. А не че по някакъв начин не дава заслуженото и на руските войници и на българските освобожденци.
в 15:09
Голяма дискусия сте заформили, ама трети март се използва от народа да ходи на спа и на ски. Едва ли някой се вълнува от знамена и геройства.
в 11:10
Само ако прегледаш коментарите, можеш да видиш, че не е само ски&спа празник.. Колкото и да сме се надупили всичките, все пак някакво самосъзнание е останало.
Пъл ако и 20 Април се приеме за национален празник – ей ти още 1 ден за спа ;)
в 17:04
Kakto se kazva – niama bezplaten obiad.
Администратор: Моля, пишете на кирилица!
в 23:01
Ако може…така и аз…да кажа…. не че ме питате.
Но когато звучи химнът се вълнувам. Когато слушам гайди в Родопите се вълнувам. След едно пътуване, кацайки над София и виждайки мръсотията се разплаках от умиление.. Сантиментално, необосновано патриотично или глупаво – не знам как да определя това усещане, но се вълнувам. Ужасно много. Защитавам със зъби и нокти българщината от тъпи чужденци, които си позволяват да са надменни с произхода ми, защото има за какво да се гордея и вярвам в това.
Подлудяват ме и фанатиците. Двете крайности.
Откачам като чуя – беай, ебахти кочината. А ти, друже, какво конкретно направи да промениш кочината или като хъш ми висиш по кръчмите, пиейки мастика и фас след фас обясняваш на другите си пияни приятели, колко си зле, колко няма оправия?
Или пишещите на латиница? Кирилица из нот дед, маафака! Капиш? As obi4am Balgaria е изречение, което може да ми докара нервен тик.
Или ония, дето също като по-горните, висят по кръчмите, наливат се с мастика, фас след фас се плюнчат с приятелите си, колко велика е България, а не знаят елементарни факти.
Най-лесно се манипулира масата, внушавайки й принадлежност. ЦСКА, Левски, България. Културата на точно тоя тип е на едно ниво.
Е, благодаря.
Горда съм, че съм българка, та ако обичате, не ми серете в купичката!
в 11:48
Чудесна си скъпа, аз също се просълзявам, когато каца самолет, или спира влака на мръсната ни Софийска гаричка, не знам защо, но си я чувствам някак близка, плача също като видя сбръчканите от труд ръце на родопските баби, мислех че остарявам вече, но ти си млада, значи има нещо общо, нещо ни свързва и това е нещо българско. Радвам се, че мислиш така, наистина не ни харесва, но какво правим? Хайде да си изчистим къщичката! Хайде, младите, организирайте нещо и аз ще участвувам с радост, ще довлека и други недоволни, които чакат някой да им каже какво да правят.
в 16:24
Статията е доста логична но предава мнението на Лили едно доста популярно мнение в България повече от 150 години. Фактите са следните:
1.На 3.3.1878 е подписан Берлинския Договор и Булгаристан от турска провинция става независима държава- Княжество България!
2.Договорът е резултат на Победата на Русия над Отоманска турция -факт!
3.Кой какви интереси е имал е отделен въпрос. Всяка от 5те велики сили води беспощадна борба за влияние. СЪРБИЯ Е РУСКА. ГЪРЦИЯ АНГЛИЙСКА.РУМЪНИЯ ФРЕНСКА. НЯМА СЪМНЕНИЕ ГЕРМАНИЯ И НЕЙНАТА СЕСТРА АВСТРОУНГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАДОВОЛЕНИ е България е за тях! РУСИЯ ОТСТЪПВА ДИПЛОМАТИЧНО! Оттук натам всичко е инрепретация зависеща от гледната точка на автора.
4.По важното е че България и до днес има чувство за малоценност от тази подарена свобода след 500 години. Е..можеше и да са 650…!? Е, това ни е болката и на държавата а и на нас българите като хора.Това се нарича чувство за малоценност. Да ама НЕ някой ще каже аз съм горд. Добре ама от какво. От нуждата за доказване от свръхкомпесиране от непостгнатото итн.
5. За мене лично ако съм воиник от това време бих предпочел руска реч на офицерите в армията пред турска армия!
Така че на 3.3.1878 БЪЛГАРИЯ Е СВОБОДНА БЪДЕЩЕТО И ЗАВИСИ ОТ САМАТА НЕЯ И ТАКА ДО ДНЕС.А как се справяме това си е наш проблем и не търсете извинения за несполуките в другите търсете го в самите нас! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 3.МАРТ! От сърце РОРИ
в 23:05
в крайна сметка в статията твърдя не, че трябва да зачеркнем 3-и март, а да празнуваме 6-и септември. и всички, дето твърдят, че са горди, щот са българи, би трябвало също да се гордеят повече с обединението, което е изцяло български акт, отколкото с подписването на един несъществуващ договор, чийто плод са националистическите фантазии на няколко поколения.
в 14:32
Лили мааа много ме кефиш ;)
- Санстефанският и Берлинският догорови ги разичаш несъществуващ договор
- руснаците са ни преебали и затова инфраструктурата ни е „обърната“ сверт-юг
- позоваваш се на „нАучното“ виждане на журналиста Глени
- били сме под руски чехъл ама на видиш ли пак сами сме осъществили съединението
няма да се учудя ако хора като теб мислят, че трябва и кирилицата да премахнем защото видиш ли руснаците пишат също на нея. Ама за такава статия трябва сигурно да изчакаме до 24 май, и сайта тука ще бъде така добър да го публикува отново.
в 1:09
1. санстефанският договор не съществува. или аз нещо съм пропуснала?
2. инфраструктурата е север-юг, защото това улеснява по-бързото придвижване на руската армия, която си има имперски интереси и извън българия.
3. научното виждане на глени само противопоставих на ненаучното цитиране на нЕкои народни песни
4. обединението осъществяваме сами. не твърдя, че сме под руски чехъл, защото българите успяват бързо да се измъкнат изпод него. твърдя и преповтарям само, че 3 март не е точно най-националният ни празник.
никога не съм чувала аргумент от противниците на кирилицата, че тя пречи, защото руснаците пишат на нея.
и аз лично смятам, че русия за последните 100 години не ни е направила кой знае какво добро, за да се напъваме да я любим така комсомолски. единственият поглед, който трябва да има към историческит ефакти, е този, който почива на факти. на архиви. от всички страни. а не на „Под игото“ и учебника по история от 1985 г. поздрави
в 15:20
Преди всичко, аз лично аплодирам Лили за смелостта да изрази тези мисли по този начин. Аз лично не възприех написаното като отричане на Освободителната война, а го възприех по-скоро като показ на пропагандата и омаловажаването на едни събития, за сметка на други.
Преди ден-два, в едно заведение видях плакат на българска чета от Априлското Въстание. И веднага се сетих за тази статия. Защото за мен, Освободителната война е твърде възможно да не се бе случила, ако не се бе случило Априлското Въстание. Именно то намира своя отклик в Европа, което форсира намеренията на Великите, по това време, сили спрямо територията на днешна България. Защото нека не се заблуждаваме – всичко е икономически и геополитически интерес. Романтика в това отношение няма и никога не е имало.
Бръкнах много набързо в уикипедия, за да видя какво пише за Априлското въстание и още в началото на статията едно изречение ме плесна по главата:
„Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите.“
Доколко наистина е вярно, незнам, но мога да приема един такъв факт. Едно евентуално успешно, дори и донякъде въстание, би ограничило чуждо влияние сред българите в дългосрочен план. Още повече, че при евентуално отделяне на една територия и извоюване дори и на частична автономия би дала време на български интелектуалци, военни и политици да натрупат опит и знания в управленската сфера, което ги прави по-трудно манипулируеми, т.е. отново възможностите за външна намеса и „колонизация“ от която и да е сила става по-трудна.
Именно тези фактори, според мен, са довели до Руско-Турската война и последващите събития. Просто един пай трябва да бъде разрязан на достатъчно парчета, за да може силните да хапнат. За нас остават трохите. Трохи, които сме направили на попара, която сърбаме и до днес. Хубава или лоша, наша си е.
в 21:56
Всъщност напоследък това мнение е супер модерно и гъзарско. Особено бясно се пропагандира от някакво по-фундаментално крило в партията на Костов.
Проблемът е когато всичко се разглежда в черни и бели краски. Русия е била империя с имперски амбиции и си е гледала интереса, като в случая с Руско-турската война той до голяма степен е съвпаднал с българските необходимости от активна международна намеса. Друг е въпроса, че руските войници са живели много по-зле от тогавашните български селяни и са се чудели за какъв чеп идват да ни освобождават.
Спорът русофили-русофоби отдавна не е актуален и разни политически трупове (нямам предвид авторката) обичат често да го изтупват от прахта, за да човъркат с пръст в някогашните злободневни теми и да придават тежест и смисъл на съществуването си. Контрапункта на това пъчене, пънене и отчаяни опити за внимание е много просто – „прагматизъм“. Връзките с Русия трябва да се крепят на културен и икономически обмен, когато той е изгоден и за двете страни. Същото се отнася и за връзките с всяка друга държава. Залитането и прехласването по братушките е също толкова тъпо колкото отъждествяването на Русия с източник на всичко зло и гадно. Тези разсъждения ни връщат в една омръзнала и скучна за всеки съвременен трезвомислещ човек реторика от времето на Студената война.
Трети март не е ден, в който искам да слушам за агенти на държавна сигурност, комунисти, русофили, русофоби и т.н. На трети март интелигентните хора честват паметта на загиналите български и чуждестранни войници и опълченци, които са дали живота си за нашата страна. Честват също и неосъществения идеал за национално обединение, който границите на Санстефанския прелиминарен договор в най-общи линии очертават. След близо 500 години на картата на Европа отново има държава България, която очевидно не е руска колония, защото много бързо се откъсва от опеката на своя патрон и поема собствен път (по-дяволите, тогава Княжество България все още е васално/трибутарно на султана). Обединението е от огромно значение, но за мен си остава акт логически предначертан и произлизащ от Освобождението, който далеч не води до пълното национално обединение, символ на което е Сан Стефано.
в 1:14
не че искам да те провокирам, но какво има да му се чества на неосъществен идеал за национално обединение?
в 8:38
Не ме провокираш. Чудесно е, че влизаш в дискусията. Ще ти отговоря в няколко направления/аспекта, които считам за важни:
Емоционален: Ами това са били земите населени предимно с българско население. За около два месеца тези хора са били свободни. Предполагам можеш да си представиш кошмара, в който ги е хвърлил Берлинския договор. От дистанцията на съвремието е лесно да изпитваме пренебрежение, но емоционалните измерения на тази разбита мечта са били огромни. Виждала си картата на Африка и Близкия Изток – изкуствени граници, прави линии, теглени през пустинята. Когато Великите сили започват да прекрояват границите на Балканите, често се стига до кълцане на села и махали – или с две думи кълцане на живо месо.
Исторически: Права си, че след Руско-Турската Освободителна война, Балканите се превръщат в барутен погреб, но от една страна това винаги е била размирна зона, а от друга страна до края на Първата Световна Война България е един от основните инициатори на всички тези конфликти. Стремежът е бил национално обединение. – колкото се може повече българи да живеят в границите на България. Това са едни от най-драматичните и трудни за преглъщане страници в новата българска история, но едновременно с това едни от най-героичните и повдигащи българския дух. Събитията по време на Балканските войни може би бележат последния път, когато българите са се обединили в общозначима кауза и са показали на света волята си да поемат контрола над събитията в свои ръце.
Политически: В тези земи все още има много българи – те са били изселвани, малтретирани, асимилирани. Някои от тях са загубили българското си самосъзнание, но дори и само за тези, които все още го пазят живо в себе си и открито го декларират или останалите, които се страхуват да го сторят, защото се страхуват от репресии или дискриминация, честването на тази дата е една заявка: „Ние помним, че сме били и ще бъдем едно цяло“. Казвам идеал, а не цел, защото не съм почитател на прекрояване на каквито и да е граници в XXI век. Но ако някой ден след България и Румъния, Македония и Сърбия влязат в ЕС и Шенген и ако манталитета на всички ни малко се промени, този идеал може да се окаже осъществим – макар и не под формата, която са си представяли нашите прадядовци и прабаби.
Светът все още е свят на националните държави, а Сан Стефанска България е повод за гордост и предмет на честване, защото след 500 години владичество показва компактното българско население, което е запазило бит, култура и религия – процес започнал още от времето на Аспарух.
в 11:40
Много ми хареса мнението на Марин. И особено разсъждението върху евентуалното приемане на Македония и Сърбия. Аз бих добавил в тази група и Хърватска, която също чука на вратата на ЕС.
Лошото е, че пак чакаме големия чичко да ни вкара в една лига. Не говоря за българите, а за балканците като цяло. В един свят на абсолютна диктатура, изразена в икономически репресии, малки държави като нашите се бият една друга за шепа трошички, които им се подхвърлят от пейките в красивите паркове в Лондон, Ню Йорк и Париж. Ние сме като група врабчета, страхливи, но много кресливи, които могат да седят в група, само когато са на опашката за подаянията. И когато един се докопа до по-големия залък, гледа да се скрие и да си го изяде сам. Но това е психологията и чара на този регион. Колкото повече се глобализираме, толкова повече се вижда, че западните навици по-трудно виреят тук. Дребното сметкаджийство, да прекараш някой ей така, за кеф, по-важното е Вуте да е зле, а не аз добре, и още, и още, и още.. Това е нашия начин. Сръбски, Български, Македноски. Балкански.
в 22:32
чудесно обяснение. но какво става с другите нации, оито също са орязани от берлинския договор? те също са изселвани, малтретирани и асимилирани. берлинският договор поставя много проблеми, като обединението решава отчаст ибългарският въпрос, македонският същ отак акриво го решава Югославия, а албанският е нерешен и до днес.
и не съм съгласна, че балканите винаги са били барутен пореб. такъв стават след берлинския договор. не само, защото той е несправедлив. а и защото на едно място се появяват много нови нации без територия. и те трябва да си я извоюват. сигурно всеки друг договор би бил толкова несправедлив (ако не към бъгарите, то към някоя от другите нации тук) и би предизвикал войни.
иначе за ес съм напълно съгласна
в 23:52
За кой „Македонски“ въпрос, решен от Югославия говориш? Освен това няма как да се появят нови нации от Берлинския договор. Берлинският договор чертае граници. Обособяването на нации не е предмет на договори, това е много дълъг, естествен процес. И най-вече нали обсъждаме 3 МАРТ. Никой не празнува Берлинския договор на трети март. Никой българин въобще не празнува Берлинския договор. Дискусията е за Сан Стефанския договор, който за разлика от Берлинския се припокрива с българските интереси и национални стремежи. Берлинския договор наистина е несправедлив – най-вече за българите и е компромис между Великите сили, ВЪПРЕКИ желанието на Русия за голяма и силна славянска държава под нейна опека.
Така като гледам, Лили, или коментираме различни неща, или премина от другата страна на барикадата.
в 9:43
под нация имам предвид народ, готов да има своя държава. и не ми отговори на въпроса: а какво става с другите балкански народи, които също са подтискани и малтретирани?
македонският въпрос приключва донякъде с набутването им в югославия. а превръщнето му във въпрос, отделен от българския, става още в началото на 20-ти век. само искам да вметна, (е спорове на тема „те искат да са българи, ама още не знаят“ не водя.
та какво има да празнуваме на един химерен договор, който така и не съществува, но е повод за изключително тъп национализъм?
в 10:53
Македонския въпрос според мен се ражда отново поради външна намеса и манипулация. Македония, като област, чисто исторически, духовно и и като етнос са българи. По силата на Берлинския договор, Македония остава част от Османската Империя и то само заради интересите на великите сили. Никой не би позволил на Русия да получи толкова голямо влияние върху Балканите. Особено ако се формира наистина голяма славянска държава, обхващаща толкова голям като популация етнос. Всъщност точно тези решения подпалват фитила на Балканското буре с барут. И не съм съгласен, че Балканите не са размирна зона. Самия факт, че сме мост между ислямския, арабския и християнския свят предвещава изключително бурна зона, която продължава да бушува и до днес.
Зачетох се малко за събитията по това време. Турците са се опитали да влязат в Кавказ и да се разширят там. Именно заради това, руснаците настъпват и от тази страна на Черно Море – за да накарат турците да прехвърлят войски на Балканите и да спрат офанзивата в Кавказ. Точно Берлинския договор предава на Русия Османските територии в Кавказ, с което руснаците всъщност постигат своето. Оттам нататък започват да водят преговори за останалите територии. При положение, че Румъния е френски протекторат от памти века, за Русия остава единствено да наложи политическо влияние върху българските територии, като за тях е по-добре да се формира автономна славянска държава под каквато и да е форма. По този начин задоволяват отчасти славянофилските течения и не позволяват на Османската империя да запази влиянието си в югоизточна Европа – нещо, за което и останалите велики сили натискат.
Реално единствените губещи от цялата работа сме ние.
в 11:02
супер, много съм доволна, когато хората четат повече от „под игото“. тогава просто излизат и други факти, които балансират малко картинката. имах предвид, че балканите не са барутна зона, докато са в османската империя. а това трае доста дълго. а з амакедонския въпрос – там има един голям разрив след 1906 г., когато на македонците им писва да „ги освобождаваме“ с набезите на бунтовни чети, които като се зададат турците, бягат обратно в българия и оставят беззащитното население на мъстта на войската. тогава се ражда идеята за откъсване от българия. тази идея е проповядвана от твърде много хора, за да я пропускаме просто така, твърдейки, че абсолютно всички искат да са българи. една част със сигурност все още пазят българското си самосъзнание, но и тази част не въжделее за присъединяване към „родината“.
в 12:08
браво бе Ники ;)
> Реално единствените губещи от цялата
> работа сме ние.
ние печелим свободата си, какво губм? я я обясни по-подробно ;)
Руснаците ни връщат границите от 1896 със Станстефанският договор, а запади ни резва половината държава с Берлинксият договор, НО БЪЛГАРИЯ Е ФАКТ НА КАРТАТА !!!
в 14:15
В смисъл губещите сме ние, тъй като от автономна Българска Държава с територия, отговаряща на българския етнос според Сан Стефанския договор, сме превърнати в Княжество България, с 1/3 (а може и направо 1/4) от етническата българска територия, една васална на Османската империя територия (Източна Румелия), Добруджа е предадена на Румъния, а Македония остава в границите на Османската Империя, като за замазване на очите се въвежда „християско управление“.
И това е пряко следствие от игрите между Великите сили, част от които е Русия, за която са по важни Кавказките територии и Бесарабия, а за всички останали – оттеглянето на Османците от Европа.
Не казвам, че Руско-Турската освободителна война е маловажна, напротив – без рулетката на интересите и точно тази война, никой не знае какво би станало. Историци и анализатори твърдят, че така или иначе Османската Империя е била пред разпад, под натиска на Европа и индустриализацията, но докъде и как щяхме да стигнем – никой не знае. Това, което от началото твърдя е, че не е правилно да се омаловажават едни дати за сметка на други! Нека не забравяме, че големия интерес в Европейските държави стартира с репортажите от кланетата след Априлското въстание и ужасите в Батак. И че не е много ясно какво е щяло да стане, ако българите не се бяха вдигнали тогава! Защото точно Априлското въстание е подбудило и славянофилските течения в Русия, както и ненамесата на Австро-Унгария при Руската инвазия, например.
> „Руснаците ни връщат границите от 1896 със Станстефанският договор, а запади ни резва половината държава с Берлинксият договор, НО БЪЛГАРИЯ Е ФАКТ НА КАРТАТА“ – Русия една от всички страни при изготвянето на Берлинския договор. Български представители там няма. Българските интереси всъщност не са защитавани никъде и от никого. Това е доколкото аз знам и съм чел..
в 9:43
на лили в главата е едно голямо блато по въпроса – много информация и все от страннен произход. имам чувството че се бори неистово само и само написаното от нея да е вярно или поне смислено.
Аз приех статията като лично мнение и не виждам смисъл да дискутирам с такива хора въобще по темата относно факти и събития. Става дума за лично виждане – руснаците са „обърнали“ инфраструктурата ни, руснаците са ни прецакали и обрали, и кво си въобразаваме, че са ни освободи ли ли?!?!?! … неее станали сме били гоберния разбираш ли.
Наистина няма смисъл да се говори с такива хора. Става дума за мнение а не за история и факти.
в 9:48
интересно – странен произход е информацията, която не е преподавана в родното ни школо ли? и кой казва, че моет омнение е лично, а твоето – меродавно?
в 10:37
да, зад школото ни седя цяла образователна система с участието на професори, доктори на науките, научни сътрудници и тн. и тн.
Ти се позоваваш на факти от книгата на един журналист. Поне историк да беше.
И това не е моето мнение, а това са историческите факти.
в 10:53
не се позовавам само на глени, а и на архиви, които имам щастието да мога да чета. първанов и божидар димитров ли имаш предвид под професори, доктори и научни сътрудници?
в 12:03
лили почна и да се заяжда вече ;)
фаща се за определени думички и игнорира цяло съдържание. сигурно така четеш и архивите до коитоимаш достъп – кефиш просто ;)
История – това е наука, исторически факти и тн. За това става дума. Позови се ти на конкретни факти моля!
Интерсното е че отричаш съществуващи факти като Санстефанският договор и ги наричаш „химерен договор, който така и не съществува“.
Радвам се за твоето мненеи по въпроса, но фактите говорят друго
в 12:17
не се заяждам. само вметнах, че българските историци май не са най-големите историци в света… аз за разлика от теб нямам цялостна картина за историята, но достатъчно съмнения срещу тази, която българските историци ни пробутват. във всички оговори и в мнението си се позовавам на конкретни факти. а ти – на Историята. но така, както си я научил и не мърдаш от наученото, ако ще да те засипят с нови факти. повечко съмнение не вреди
в 13:57
напълно те разбирам, и аз се дразня как победителите „пренаписват историята“. Фактите остават, просто тълкуването на събитоята го правят по друг начин. Затова се издрзних и на твоето писание – като такова го възприемам.
На всички ни е ясно че руснаците не са ни освободили защото тооолкова много ни обичат както беше представяно години на ред. Че сме били под тяхен чехъл и влиание сме били, дори мене ако ме питаш и до ден днешен всичките ни политици са свръзани с бившето ДС и от там голяма част се дерижира от руснацит. И това не ми харесва … не бих казал че съм фен на руснаците, но и на западняците не съм. Колкото едните искат да ни го набутат толкова и другите. Та мнения от сорта колко са зле руснаците за нас не прави запада по-красив и привлекателен ;)
и санстефанският договор е факт, защото иначе щяхме да сме турски граждани с бълкарски етнос в момента. Нещо подобно на кюрдите, на тях май няма кои да им помогне а сами няма никои да ги остави да направят държава
в 11:34
Така…Това са факти от историята, но подбрани едностранчиво. Да, императорът си е правил сметки, но обществеността в Русия не подкрепя неговите амбиции, а войната „ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАШИТЕ БРАТЯ“ среща неимоверна подкрепа, стотици хиляди участвуват в тази война и УМИРАТ в нея не за императорските амбиции. Росе Петров го каза много точно в „Нека говорят“: когато друг народ даде 200 000 жертви за нашето освобождение, ще обичаме и него“
в 22:35
обществеността във финландия също подкрепя българите. за загиналите финландци обаче не казваме и дума. може би, защото не са ни били бащици
в 9:24
Да, между другото, аз наскоро разбрах за финландските загинали войници от един финландец. Даже мисля че в химна им, или във военни марш, не съм сигурен се споменават битките по нашите земи. Но по това време Финландия е своего рода Руска територия, та сигурно и затова историята не ги помни. Нашата де..
в 9:45
да. а и руснаци сса заивали къде ли не. не само от любов към народите, които току освободят, а и щото шефът просто ги кара да го правят. идеята, че няколко стотин хиляди селяни знаят къде е българия и изповядват някакви панславяски идеи ми се вижда абсурдна. това с еотнася за офицерит можеби, но не и за простия войник. ето още една причина да не примирам пред „руската душа“. з аруснаците чомешкият живот не е ценност. не само през 19-ти век, а и до днес…
в 11:16
Донякъде съм съгласен. Войниците определено не тръгват в един конфликт, за да помогнат на братята, големия Шеф също не ги праща, щото много ни обича.
Но, че руснаците не ценят човешкия живот е доста остро мнение. За нация, която от столетия е под диктатура, преживяла ненормални жестокости и гонения, руснаците според мен са изключително солидарен и човешки народ. Не говоря за „играчите“ по горните етажи. Според мен западняците и хамериканците спадат много повече към графата „неценящи човешкия живот“ от братушките.
в 14:57
Знаеш ли каква е била тактиката на СССР по време на Втората световна война? Мног ооръжия? Нови технологии? Ами! Милиони селяни биват пращани като пушечно месо. На 10 души е давано оръжие, останалите ги пращат на фронта с празн иръце. Пращат – минава командирът през украинското село и събира всички мъже между 14 и 60. Който не дойде, разстрел. Четох едно нитервю с един такъв украинец, на който му се паднал късмета да е 10-и в редичката иполучил пушка. От 10-т есамо той оцелял. Стигнал до Берлин даже…. А в Чечня къде им е човечността на солидарния народ? Как може да допускат такова нещо?
в 11:38
Доста коментари се изписаха, та един по-вече или по-малко …
Смятам, че и трите дати, 3 Март, 20 Април и – 6 Септември са еднаво важни дати, които дават достатъчно повод за национална гордост. В крайна сметка след 500 години сме заявили НЕеднозначно, че историите за Българската империя не са останали просто … история.
Малко са държавите в Европа, които могат да се похвалят с толкова достойно минало. Остава да си го научим, ценим и уважаваме.
Друг е въпроса за това, кой и как от останалите държави на Балканите „създават“ и буквално си измислят национална идентичност. Българи поне няма нужда от това – трябва само да я заяви … и това не се нарича национализъм и шовинизъм. Криво ми става когато например отивам към Турция и още от Капъкуле знаеш в коя държава влизаш, а като се обърнеш на зад, не знаеш от коя излизаш.
Ето от там се започва, от високо издигнатият на всякъде национален флаг, от химна … и поводите за национална гордост, които се напомнят всеки път. Няма нищо лошо да заявим, че не само това е България – в крайна сметка не лъжа. Всички бяхме свидетели, как точно в края на ХХ и началото на ХХІ век беше прекроена картата при това точно на Балканите, … но до тази заявка има доста път да се извърви!
в 18:44
1.Аз не съм за сляпа лубов(както Лили се изразява) към никоя държава! Но, признателност трябва да има та дори и за малки неща.Е, благодарение на Русия станахме княжество и благодарение на Германия си върнахме Добруджа без капка кръв! Така че лубовта е до личен избор, признателността до човешко отношение наречено благодарност.
2. Колкото до военна стратегия и „пушечно месо“ -отново много познато клише. Ще дам пример: 1939 август, Съветско- Японската война, Номонхан, Монголия. Пленена е 6-та японска армия( за първи първи път в японската история). Тя е част от Квантунската армия която покоряба Китай (е това е месо на броика)! Жертви 45000 японци 17000 руснаци! Тогава японците са „пушечно месо“!С други думи Японска, Германска или Турска армии се побеждават не само с „месо“ трябва и нещо друго да речем воля или дух за победа! Иначе си РО
Е, тъези са фактите от историята, за тяхната интерпретация давам думата на други?! Отново от РОРИ