Какво им стана на тия хлапета?
В понеделник 20-годишно момче загина на бул. „България”. Убиецът е на 22 г. и вегетира в болнично легло, без особени надежди да живее – прострелял се в главата. Причината за кървавата история е непълнолетно момиче, в което двамата били влюбени и не могли да си поделят.
Снимка: sxc.hu
Вчера на бул. „Ботевградско шосе” загина още един млад човек – на 12 ли, на 16 г. ли, не се задълбочих особено в случая – все дете е. Хлапе извадило нож, друго хлапе го наръгало и избягало. По сигнал на ватман полицията намерила трупа, както и убиецът, още с окървавени дрехи. Бил криминално проявен – кражби някакви си… На никой не му е пукало какви точно, сега се сетили да му обърнат внимание.
Това вчера и оня ден. Назад няма да връщам – там има бити учители, бебета, извадени очи, хвърлили се от осмия етаж 14-годишни зависими от хероина, самоубийства под влак заради любов, посинени от бой родители (заради това, че са осиновили побойниците си някога), обесени на лостове котки, ритани до смърт кучета. Насилие под всякаква форма. Днешните деца безспорно са много по-различни от тези преди десетилетия. По-комуникативни, по-умни може би, по-информирани, по-смели. И по-болни, и по-жестоки.
На първо място детете оформя своя модел на поведение в семейството си, попивайки от най-близките си. Затова и няма как дете с майка оперна певица и баща учител да не е различно от онова, чието единствено задължение е било да нахрани кокошките след полупроговарянето-полупромучаването на баща си „Аре беееее, кое време стана!” Средата е определяща за развитието на човека – отрасналият в спокойно семейство с любов, е по-малко склонен към агресия от онзи, с детство тип „Тати смята, че мама е нещо мръсно, довлечено от котката и затова я бие на почивки”.
Големите са отговорни за малките. Те трябва да видят кога детето бяга от училище, кога започва да лъже патологично, кога повръща след хранене, за кого е Ромео, за кого - Жулиета. Вярно, че родител не винаги се става по желание, но винаги трябва да е отговорно. Не знаеш ли кога хлапето плаче, на какво се смее, защо рисува само в червено или какви са тия деца, с които дори не иска да говори пред блока, не си участник в движението. И все по-встрани ще отиваш.
Лесно е да осъдим тийнеджърите, че са малоумни комплексари, които не четат, не учат, не се хранят здравословно…
Родителите често „губят” децата си. Един познат не спря да вярва в сина си, докато малкият не остави апартаментът им на голи стени. Изнесе всичко и го продаде, за да си купува хероин – от черната техника, през маратонките и телефоните, та до мебелите накрая. Познатият ми е кротък, умен човек. Бачкаше всичко, което му попадне, за да издържа семейството си. По-рано изгуби престижната си работа, защото не можа да бъде отговорен за 120 човека, и едновременно с това да получава панически атаки през 2 часа. Панически атаки заради страха, че като се прибере, синът му ще е отрязал безименния пръст на майка си, за да вземе златния и пръстен. Този мой познат се опита – заеми за лечение с психиатри, в комуни, 24 часа обич и внимание вкъщи. Нищо. Случва се. И двамата вече ги няма – единият мъртъв, другият обречен да е жив по-дълго от сина си.
Не търся родителската вина. Само си спомням, че когато за първи път нарекох „идиот” мой съученик, даскалката по руски такава показалка ми перна през ръцете, че свитки ми излязоха. А баща ми после до 1 ч. през нощта ми изнасяше лекция на тема „Управление на конфликтите без обиди и бой”. Не толерирам и насилието над деца, било с показалки, или със скучни разговори. Но като че ли най-страшното насилие се ражда от липсата на разговори, на внимание, на спокойствие. Лесно е да осъдим децата и тийнейджърите, че са малоумни комплексари, които не четат, не учат, не се хранят здравословно, имат скапани ценности като бързи коли и руси жени. Лесно е и да се разкрещим на дъщерята, че си била пуснала в интернет нацупени снимки, гарнирани с дълбоко деколте. А защо не и на сина, който изпива бутилка водка по-бързо от руснак по време на запой. Ама защо едното дете търси внимание по този начин, а другото бяга от реалността с чашката, на кой му дреме. Нали трябва да се работи за пари, кога да тръгнем и да обичаме децата си?
От малки не ги виждаме. Вербалната агресия е прелюдия към физическата. Днес наричаш някого „идиот”, утре му шибваш два шамара, вдругиден го наръгваш с нож. Защо пък не? По информация от медиите понеделнишкият стрелец и жертвата му първо се обиждали по стените си във фейсбук, после се срещнали, и кой в кръв на булеварда, кой в кома в болницата…Класика. Възрастта не се снижава само за пушенето, пиенето и секса. И за проявите на насилие върви надолу. И не е нужно да чакаме хлапето да стане на 10, за да му обясним ,че кучето го боли като го ритат, а Мария плаче като я оскубят.
А децата ни утвърждават силата си с агресия, различността си с алкохол, и красотата си с нови зъби и ботокс още на 20.
Няма оправдание от рода на „Не съм разбрал”, „Не съм видял”. Щом държавата е абдикирала от всичките си задължения, и единственото, което прави е да строи по 2 км магистрала за половин година, ние сме важните. Не се сещам за нещо, срещу което да няма превенция в нормалните страни – от рака на шийката на матката, та до шопинг пристрастяването. Е, тук пенсионерите ни умират от глад, безработните и ангажираните в сивата икономика заплашват да станат огромна армия, няк’ви милионери се правят, че правителството ги гони. А децата ни утвърждават силата си с агресия, различността си с алкохол, и красотата си с нови зъби и ботокс още на 20.
Трябва да се оглеждаме. Да видим тия хлапета харесват ли си уроците, злоупотребяват ли с алкохол (не става въпрос да им крещим за чаша бира), имат ли си компания приятелчета, с които се чувстват добре, обичат ли животните, подиграват ли се на детето с очилата в техния клас и обиждат ли циганчето в съседния, харесват ли външността си, избухливи ли са, състрадателни ли са. Не е необходимо да пребъркваме якетата им след училище, за да видим всичко това.
Медиите непрекъснато пишат за поредната Николета, за новата любов на поостарелите и поразведени вече Иван и Андрей. Слагат тези новини на първа страница. Не акцентират на материалите, в които психолог казва как днес ако мъчиш животно, утре убиваш човек. Водещи новини на списания, вестници и телевизии са, че известна личност била починала след дълго боледуване, или в инцидент. Някъде между редовете е изгубено това, че се „почива” докато си спиш в леглото, а от злупотреба с алкохол или каране с 200 на мотора по магистралата се умира в зверски мъки.
Не са виновни родителите. В повечето случаи те просто се покриват като щрауси, защото им е адски трудно. Човешко е. Но в близките 150 г. нито Бойко Борисов, нито друг сторител на магистрали ще обърне внимание на децата ни. Затова ние ще трябва да спрем хлапетата да ритат кучета, да карат с 200, и да говорят само, когато искат пари. Другият вариант е да спрем да ги раждаме.
в 9:56
Сега родителите и за престъпленията на децата си ли са виновни?
в 12:39
А ти как мислиш?
в 15:43
е може и съседа да е виновен…
в 9:58
Статията напълно се припокрива с моето мнение. Общуването с децата е най-важно – да се чувстват обичани и значими. Да получават внимание от родителите си, а не само пари. Защото иначе размятани още от малки между ясли, детски градини, гледачки, баби и лели – те няма как да се изградят като добри хора. Защото нито лелките, нито учителките, нито пък държавата е длъжна да възпитава децата ни.
в 10:11
mai se varzva i pripoznax v poslednoto izrechenie na statiata, vsichko e vapros na lichen izbor….
Администратор: Моля, пишете на кирилица!
в 10:15
Този виц се разпространява из фейсбук страниците на деца на мои приятели:
\Българин, американец, германец и турчин се качили на един небостъргач.
- За Америка! – казал американецът, скочил и умрял.
- За Германия! – казал германецът, скочил и умрял.
- За България! – казал българина,и бутнал турчина ! ;) .. ако си българин сложи това на стената :)\
Майките им или са слепи, или са на 100 и нямат акаунт в мрежата.
в 11:50
Разбира се, че са виновни! Що за въпрос и начин на мислене имате, уважаема Люси? Та нали родителите са тези, които изграждат децата си!!!
в 12:05
много стойностно
в 13:33
„Всеки човек произлиза от своето детство“ Екзюпери
в 1:42
Възпитанието на подрастващите в момента зависи не само от родители и учители. Огромна част от отговорността трябва да поемат медиите. В много от случаите те казват своята решаваща дума, най вече през рекламите. Всичко опира до дилемата възпитание или печалба. Алчността за сега взема връх :-(
в 3:03
Алчността винаги взима връх. Все пак живеем в консуматорско общество и дори само да го гледааме отстрани в бедната си държава, все пак сме част от него. Статията е много хубава и за съжаление, много вярна. Повечето деца сега получават по-малко време и внимание и от домашният кокер /който поне за 10 минути два пъти на ден трябва да бъде изведен да се изпикае/ и се възпитават сами, защото родителите им нямат време за тях, а учителите получават вече изпуснати деца и целта им е само да си изпеят материала и да се спасят от класа изродчета. И да, родителите в огромен процент са виновни за престъпленията на децата си.
в 13:31
Хубава статия, две мнения няма…децата искат добри примери, за да растат с добри обноски и добронамерени към себеподобните.
Имам момче на 6 год. и момиче на 9 год. и виждам колко е трудно да им бясниш, че „доброто ще победи злото“…но по-често в приказките.
в 3:24
Ех,хора…двама инженери,единият хардуерен,другия софтуерен-се сочат взаимно с пръст и всеки е убеден,че проблема е отсреща!….Така и вие си играете на родители и учители,а под носа ви ежедневно децата ви се възпитават от кинаджийското братство!Днешните поколения са поколения на киното и компютърните игри.Сценаристи,оператори,актьори-изнасят всеки ден БЕЗПЛАТНО лекции как да скапят живота ни….Какво ще предприемете срещу тях??
И кога?….
в 8:53
Много хубава статия. Животът, медиите, интернет подлудяват и родители и деца. В повечето случаи няма комуникация поради липса на желание и време и сили в края на деня. Децата наистина вече са други – сини, зелени, индиго, кристални и ние родителите не ги разбираме. Говорим на различни езици, ако изобщо говорим и винаги на фона на работещ телевизор.
в 22:30
Ами ако съдим по това в какви семейства живеят или не живеят тези деца според това което се представя в телевизийте и вестниците,би трябвало да отсъдим,че грешките са изцяло на родителите! Ако го отгледаш с любов и търпение,то ще търси в живота си любов и спокойствие,а не наркотици и оргий! Е разбира се има и изключения,но надявам се да се малко…
в 23:24
Има и още нещо – повечето родители защитават безрезервно децата си и никога не виждат грешката в тях. Пример – съседските деца играят пред входа, засилват топката и чупят вратата. При направена забележка идва разлютен баща и казва – „какво са виновни децата, те няма къде да играят, защо им правите забележка?“. След това какво можеш да кажеш и на бащата, и на сина?