Женски митове
Не ми се ще да играя полоотстъпник, но трябва да призная, че съществуват няколко свръхразпространение поверия, типични за х-двухромозомните създания. Едни такива легенди, носили се от уста на уста, довеждайки до стабилен прототип в редица красиви главици. Най-вероятно никога нямаше да ги спомена, ако именно те не допринасяха за омазването на и без това кишавите ни отношения със срещуположните. И изобщо не твърдя, че в мен или дружките ми ги няма. О, Джа, не. Но смело мога да заявя, че поне се борим с тях. Със зъби и нокти.
Та кои са „женските митове„?
Мит номер 1: „Мразя лъжата“
Разбира се, никой не обича да го правят на идиот. Обаче съществува една тънка граница между това, което Те наричат спестяване/премълчаване/прикриване и терминът, който Ние използваме за „измами“. Дълго не исках да го призная, но – факт. Всички лъжем. Сега да разгледаме конкретен казус: Гледали ли сте „Пристигане в Америка“? В случай, че отговорът е отрицателен, ще го резюмирам в кратце: Еди Мърфи е принц на Замунда, който трябва да се ожени за мацка, която родителите му са избрали. Той обаче, бидейки свръх буден младеж, отхвърля покорната, с огромни гърди и дяволски красива кожа мулатка и се юрва към Ню Йорк, за да намери истинската любов (еееххххх!). Като за порядъчно наивен сюжет, среща я в лицето на дъщерята на собственик на Fast food верига в „Куийнс“. И Принцът, видите ли, започва да търка подове, изхвърля боклука и мие стъкла, с бледна надежда да спечели дамата. Тя пък ходи с пич, притежаващ съмнителна за добрият ми вкус прическа и кинти. Много ясно, там е завръзката.
Еди тъпо и упорито я ухажва, цитирайки Ницше. Когато работата е аха-аха опечена, Принцът й се представя за козар, а тя с няколко припърхвания на мигли го обиква, КАКЪВТО Е. Беден, безпреспективен и сие. Малко преди финала, Кралят и Кралицата идват да приберат блудния син. Когато мацката разбира, че той си има една малка приказна държава, драматично цупи устни, пуска две три сълзи и го обвинява в лъжа. Накрая естествено се женят сред китки и танцуващи маймуни, но ние още сме далеч от щастливият финал.
„Обичам да лъжа умерено в името на хармонията и искам да намеря същото в отсрещния.“
Значи, с ръка на сърце си казвам, че ако мъжът по който съм улетела ми предложи палат, надали ще се дърпам. Но във филма е заложено на женските добродетели. Тя го обича беден и МРАЗИ ЛЪЖАТА. А Той, милинкият, просто премълча няколко милиарда. С цел тя да се влюби в него самия. Той е в пълното си право де факто, тя: де юре. Вечната драма….Ай сиктир.
Въпросът е, че в общочовешката си практика, се убедих, че мъжете спестяват, за да редуцират неприятности. Всъщност поради същата причина, поради която ти късаш етикети с цени от дрехи, при среща с бивши инстинктивно изстрелваш „един познат“ или му казваш „ти си най-добрият“. Това не са лъжи. Това са текущи за конкретната ситуация истини.
Битието ме е подучи на още нещо – хората, които най-настървено плюят лъжата, накрая те прецакват генерално. Ммм, нещо като „хомофобите са латентни гейове“. Доведете ми човек, който твърди че никога не е мамил и аз ще ви кажа, че или друса, или е патологичен измамник. Ако си пишех обява за запознанство, с удоволствие бих сменила сапуненото клише с „Обичам да лъжа умерено в името на хармонията и искам да намеря същото в отсрещния“.
Споменавайки престоланаследници разни, трябва да вметнем и мита „Не се интересувам от пари“. Никога не съм била меркантилна, ама никога. Кой какво кафенце поръчал, каква кола карал и на колко възлиза месечното му възнаграждение, са теми далеч от изветрелия ми разум. Но в жените е заложена нуждата от сигурност. Като тръгнеш от гнездата, пещерите и хралупите и стигнеш до екзистенциалното „Как ще си плащаме квартирата“. Така че, моля ви, недейте да преигравате с „парите нямат значение“. Всички сами ги изкарваме, но ако имаш гадже, на което да плащаш сметките, пак ще си говорим за женската чест и доблест.
Мит номер 2: „Ако ме обичаш, трябва да бъда специална“
MMMkkkkkeeeey. Ако има перпетуум мобиле, то ще да е женското его. Но както Той не ти е първият (нали???), така и ти не си. Бях хванала бивш да изпраща същите sms-и на следващата си девойка. Летяха едни луни, слънца, цветя, а фактът, че и двете сме с кафеви очи, придаваше на ситуацията съвсем завършен абсурдизъм. Първоначално беснях, после за собствено успокоение реших, че е жалък, в последствие ми стана смешно и две години след това пак бяхме приятели. Когато всичко се успокои, го попитах ‘що така, бе, джанъм. Познайте, отговорът далеч не беше сложен: „Когато си измислил нещо красиво, споделяш го“.
„Хубаво момиче, но и тя е омръзнала на някой.“
Сега го разбирам. Мъжът, на който съм се отдала, в хиляди аспекти е Най-специалният, най-единственият и прочее. Което не означава, че съм намерила нов ултимативен начин да пържа яйца, открила съм си чисто нови песни и филми или радикално съм сменила политическите си убеждения. И не очаквам от него да напише песен pour moi. Понеже всички сме личности. В комплект с миналото, със спомените, с дребните си навици. Единственото значимо е как и кога се намираме. А чисто „вашите“ си неща идват в последствие. Тях никой не може да ги обясни. Така че – чистата любов на 16. След това всичко пътува в категория „мит“. За финал, имах позната, която скъса с нейния пич, само за да надцака всички. За да е тя, Тази-Която-Го-Заряза. Единствената, Специалната. Извинете, но на това му викам Epic fail.
Мит номер 3: „Аз съм толкова прекрасна“
На планетата, която познавам, не съществува достатъчно красив, умен, забавен, добър или друг вид свръх-човек. Хората са казали в един идиотски лаф: „Хубаво момиче, но и тя е омръзнала на някой“. В случай, че се мислиш за твърде красива за да бъдеш зарязана, проблемът си е в твоя телевизор. Същото важи за милостта, грижата, отдадеността. Понякога просто не се получава.
В крайна сметка, митовете често служат за да защитим собственото си самочувствие. Подслушайте няколко женски разговора. Бас ловя, че в ушните ви миди ще се влее „Той ме ИЗЛЪГА, аз исках да съм ЕДИНСТВЕНА, бях толкова ДОБРА, Той е ИДИОТ“.
Понякога е така, друг път – съвсем не. Но всичко, което няма да издържи в съда, е мит. Колкото искаш се увивай с него, но не се кълни в правдивостта му. Както казва мъжът на майка ми: „Има три истини. Моята, Твоята и Истината“.





в 10:05
ухаа ,добре е написано
в 10:06
Такива сте Вие, жените, безпощадни, красиви и често несправедливи.
Н ние ви обичам, много!
в 11:24
Има една песен ( която не може да ми излезе от главата както и една „пишеща“ авторка :P), казваща:
“ Може би всичко на сън е било, науката днес обяснява,
че те са вълнували в свойто легло всичко в ясно тогава …
С тяло ли плаща и как ли не знам, но нощем по тъмни пътеки
яхвал главите им дявола сам с поглед смразявали всеки …
… жените си гледат мъжете …
но кой знае до г’дето главите им спят, къде им танцуват нозете!“
Аре, народе, ухания всякакви … ;)
в 11:40
мразя лъжата , но мълчанието направо ме убива .
и ако са позволени цитати , това е поздрав за авторката , за пичовете , дека направиха това човеколюбиво и човекообичано сайтче :
El lagarto está llorando
(Federico García Lorca)
El lagarto está llorando.
La lagarta está llorando.
El lagarto y la lagarta
con delantaritos blancos.
Han perdido sin querer
su anillo de desposados.
¡Ay, su anillito de plomo,
ay, su anillito plomado!
Un cielo grande y sin gente
monta en su globo a los pájaros.
El sol, capitán redondo,
lleva un chaleco de raso.
¡Miradlos qué viejos son!
¡Qué viejos son los lagartos!
¡Ay cómo lloran y lloran.
¡ay! ¡ay!, cómo están llorando!
в 13:14
като тинеджър едно лято забърсах една мацка и тя твърдеше че съм 2рият и мъж в живота. след 1 седмица обаче мацката беше вече друга, но и тя твърдеше същото ;) … та това лято бях се на 2ра линия така да се каже .. ехехехех ;)
това лъжи ли са ? Нееееее, чешене на егото ;) ехеххее
в 13:50
Това, че го обича беден ( и мрази лъжата е най-големия мит )!!!
в 15:06
Желязкова ловец на митове !
Желязкова , нали не сте дребно плешиво човече с очила ?
в 15:37
Не е, ловец на пасове е. ВидЕх я у агитката на Уевски оня ден, не мо’еш я отлепи от скамейката. Универсиада втори дом и стана
в 2:15
Евала ,почти интелектуалка с чувство за хумор!!