Има ли ги журналистите?
Аз съм журналист. Пиша от 13 години. Имам си ресор, бюро, диктофон, един куп редактори и шефове. Обиколил съм 2 вестника и една телевизия. Сега съм в онлайн медия, а и списвам блога си, който май се чете от около 40 човека на ден, не повече. Откакто се помня все за теб работя. Пиша за злоупотребите на НЗОК, за сбърканите диагнози и нелепите смърти, настъпили след тях, за идиотщините с матурите.
Снимка: sxc.hu
Ти ме познаваш, защото си ми приятелка. Обаче мен всъщност ме няма. За това ме подсети Миролюба Бенатова. Скоро тя стана мишена на какви ли не обиди и лицемерни хвалби след репортажа ú от Катуница. Има-няма 2 дни, забравиха я. Ако утре тя си хване самолета и замине далеч, какво мислиш, че ще стане? Най-много позакъсали медии да я потърсят, за да коментира „Миролюба Бенатова, бивш разследващ…и т.н.” някое събитие от това „далеч”. Някой ще се присети, че е била по-млада и по-хубава, друг ще се пули срещу екрана и ще коментира защо по дяволите питат тая никоя за такива важни проблеми.
Та така. Журналистите у нас ги няма, особено пишещите. Заменят ги така, както и чистачките по домовете си – договарят парите, учат ги кой под с кой препарат да мият, и считат работата за приключена.
Не ми отговаряй бързо с „Не, не е така”. Ти много четеш, ама я се опитай да се сетиш за име на журналист, което можеш да цитираш веднага! Помниш ли кой правеше разкошните репортажи за дупките в образованието ни в „Новинар” едно време? А кой описваше света на мутрите в „24 часа”? А оная симпатична девойка, която съвсем скоро написа „Merry Sickmas”? Ееее, ама ти така им се радваше… А преди да провериш в Google не си спомни имената им, нали?
Няма ни – нито мен, нито тях. В нормалните държави можеш да видиш репортер да бута микрофона към министър-председателя си, въпреки, че ще ти е по-приемливо да го съзреш в инвалидна количка. Там и на 55-60 си активен, знаят те, навързал си километри контакти, никой не те гони да се пенсионираш и да дадеш път на младите патки, току що завършили кой знае какво. Не казвам, че незаменими хора няма. Ама има неповторими. Ще ми се да имах шанса да съм един от тях.
Можете ли да изброите няколко имена от българската журналистика? С какво ги свързвате – с уважение, с презрение?
Обичам професията си. Преглъщам дори и най-тъпите пресконференции. Давам на куп институции да ме влачат с модерните си бусове на майната си, само и само да покажат колко работа са свършили. Един път така ме кандилкаха от болница в болница из София, че ме болеше главата два дни. Търпя си и редакторите. Аз разкажа някоя сърцераздирателна история за починал от лекарска грешка, те ми изкарат на заглавие, че синът му пазел къщата на варненска мутра. Направя репортаж за издънки на НЗОК, редакторите викат „Сакън, ще ни скараш с министъра, бе момче, я махай тая работа и съкрати тия 240 реда до 2!”
Не ми се пише вече, така и така ме няма.
Това писмо (поорязано от мен) получих вчера от мой приятел, който скоро хваща самолета. Явно ще изпревари Миролюба Бенатова. Аз наистинане успях да се сетя за имената на Александра Маркарян, Слави Ангелов и Яна Бюрер Тавание преди да проверя в Google. A не е като да си нямам любими автори – с едните си пия кафето, с други беснея пред монитора, трети ме разплакват. И от в. „Сега” си имам една фаворитка, ама не се сещам за името и. Малко ме е срам.
Та се чудя колко от вас четат вестници и сайтовете им, гледат и слушат новини, а не могат да цитират и едно име, направило им специално впечатление. Изключвам Валерия Велева, да си имаме уважението!
Можете ли да изброите няколко имена от българската журналистика? С какво ги свързвате – с уважение, с презрение? Знаете ли за какво пишат, от колко време, в коя медия работят и откъде са тръгнали? Не изключвайте и личните си познанства, но уточнете, че са такива.
И тъй като не мога да направя социологическо проучване (нямам такъв ресурс), вас ви питам – ей така, да си поговорим:
1. Купувате ли вестници или предпочитате да ги четете онлайн? Кои?
2. Гледате/слушате ли новини и публицистични предавания? По кои телевизии/радиа?
3. За колко имена на български журналисти се сещате веднага? Моля, избройте ги!
4. За какво пишат? Назовете тяхна статия/репортаж, който си струва да се види!
5. В коя медия работят?
6. Знаете ли откъде са тръгнали, помните ли стари техни публикации?
7. Ще ви липсват ли ако не ги срещате на екрана/страниците, или ще ви е все едно кой ще ги замени?
8. Смятате ли, че те могат да си вършат работата и по-добре, ако нямат над главата си надвиснали огромна цензура, ограничено време/място?
Е ми, това е… Ще следя с интерес коментарите ви. Аз отивам да си търся любимката от в. „Сега”.
в 10:26
Любимият вестник има две качества – хем го презираш, хем не можеш без него. Оскар Уайлд или поне му го приписват на него:)
Виж сега Ясмин, в тая държава има дв апроблема – циганите, и Миролюба Бенатова. Ако ги няма, как ще си живуркаме, еехаа! Така че журналистите са само следващите за отстрел, когато будното ни гражданско-питекантропско общество разчисти роми, турци и извънземни. Ми така де, ще ходят да ми снимат с камера в лицето, точно га палим и трошим. Тва да не е Англия тука!
в 14:04
За мене журналистиката е професия като всяка друга. Както нямам необходимоста да знам как се казва шофьора на рейса дето ме вози всеки ден, така не ме и вълнува кои е написал новината която чета – интересува ме самата новината.
За журналистиката като професия – има доза субективизъм, нещо което никак не ми харесва. Също така не е никак за подценяване манипулациите които тези медии могат да реализират. За да разберете какво точно имам предвид ще дам един прекасен пример от новата ни история -> в. Демокрация, тиражите му, кога се появи, какво писа и кога и как изчезна от пазара.
ааааа и все пак се сещам за едно име на журналист: Трайко Герака ;)
в 15:09
1. шофьора не е на рейса, а на автобуса.
2. е как не те вълнува името на журналиста, той ако е журналист (което не е новинар) ще е субективен и точно затова трябва да знаеш името му
в 22:46
1. това за рйса/автобуса … не схвана символиката ли та се фащаш за думите ? да ти обясня ако има нужда ?
2. имената на журналистите просто не ме вълнува – чета медии които се грижат хората които пишат за тях да знаят какво и как пишат
в 15:13
чакам сега някой да се заяде за дебелия член в предишния ми коментар… ама няма та:
журналистите в момента са тотално изгладняли и пролетаризирани. затова са на повикване. питате къде са – ами около нас, носа прозрачни затова не ги виждаме. или както биха казали циганите:
Къде сте бе журналистите, къде ходите – не мога да ви гледам.
в 16:13
Не мисля, че има понятие журналистиТЕ или медииТЕ. Има журналисти и медии всякакви. Ако не вярваш на някой многотиражен вестник, купи си друг. Примерно плюеш Труд, ми чети Дневник. Или Пари. Или капитал. Мразиш БТВ? Ми гледай бнт-то или скат. Искаш да слушаш сериозни радиопредавания? Христо Ботев между другото е едно чудесно радио, в което няма и грам жълтини. Най-тъпото е да с еоткажеш от информацията, защото не можеш да или не знаеш как да я използваш и пресяваш. Та затова имената на журналистите все пак са ориентир, когато става дума за доверие. Но явно не ги ценят достатъчно. А дали са изгладнели и на повикване? В какъв смисъл? Да не би да са заробени към една медия? журналистите по цял свят са на заплата и са свободни да си сменят медиите и работодателите. аз лично чета вестници. защото смтятам, че информират много по-добре от интернет и са по-сериозни от телевизиите.
в 22:52
Само петима? Ето:
Бойко Ламбовски – в. \Сега\, репортажи, политически анализи;
Д-р Тони Филипов – сайта \Редута\, \Из дневниците на един луд\;
Калин Донков – в. \Сега\, еталон за разследваща журналистика, от което направи литература;
Миряна Башева – в. \Сега\, не се вижда на открито, но пък личи на вестника, че неизменно е там;
Валери Запрянов, сп. \Тема\, \Антре\
Иво Христов -сп. \Тема\, . \Сега\, \Труд\ и др., мярна ми се и като водещ по телевизия, което ме притесни;
Георги Коритаров – разкараха го с отмъстителна злост управляващите по това време от т.н. национална телевизия;
Тома Томов? Той просто е в повече на публиката, която биде отгледана с общи и големи усилия. Няма чуваемост между двете категории. Затова и изчезна. Е, да се утешаваме, че остана Димитри Иванов.
Журналисти са тия, които ги четеш, където и да се появят.