Хлебарките няма да спрат!
Аз съм много безстрашна. Хич не ме е еня за обичайните страхопричинители и съм със сърце на храбър воин. Едно нещо обаче ме изприщва тотално и ускорява ритъма на иначе смелото ми сърце. Хлебарките. Значи, мога да ощипя напълно непознато куче за носа без грам трепет, ама видя ли гнусните твари и пищя като момиченце.
Плюс, те винаги се връщат. Аз лично съм обект на тяхната вендета. Преследват ме от детските ми години, знам го, не една атака над персоната ми съм отбила. Скрибуцащите им крачка щъкат, за да ме докопат. В ужас и страх не се живее, ще знаете. Уверена съм, че комуникират помежду си и има разпространена моя снимка, заедно с подробна информация за мен. И чакат.
Като тийнеджърка ми се случи да поживея сама и те дойдоха. Надушват ги тия работи и искаха да ме налазят в съня ми. Ама кой спи, питам, твари гнусни? Аз ги дебнех. Не мога да насиля себе си и срещу пет чифта нови обувки лично да смачкам някоя, самата мисъл за пукащото противно тяло може да изкара обяд, закуска и още неизядена храна от мен. Затова се прицелвах с телефонен указател и други дебели, но задължително лесно заменими книги върху враговете. През деня се зареждах с такива и щом падне мрак, на нощна лампа, мятах със замах.
Като тийнеджърка ми се случи да поживея сама и те дойдоха. Надушват ги тия работи и искаха да ме налазят в съня ми. Ама кой спи, питам, твари гнусни? Аз ги дебнех.
За по-сигурно скачах отгоре, ама никога не вдигах книгите да събера труповете. Чаках баща ми да дойде, понеже в някакъв момент целият под на стаята се оказваше някак миниран. И спрей си имах. Заставах на безопасно разстояние и с писък на уста натисках до посиняване. Ако се случи гадта да пада – бягах, все едно ме гони мечка. Пак с писък. Аз глас за такива неща принципно нямам, ама видя ли хлебарка – Монсерат Кабайе нищо не е. Но тогава нямаше кой да се грижи за мен и оцеляването ми в тоя труден свят, изпълнен с хлебарки. И неволята учи. От една приятелка научих да ги захлупвам с бурканчета. Ама се оказа прекалено опасна задачка, може да бутнеш бурканчето и тя ще излезе пъти по-озверяла и може директно за гръкляна да ти скочи.
Сега е друго. Имам си мъж. Съпруг. Което автоматично го прави длъжен да брани мен, заницата на окото си. И той брани. Най-често се случва да ме заварят в толетната. Защото те са наясно, че човек е най-безпомощен докато пикае. Няма как да хукнеш пишкащ да си спасяваш живота, не можеш да си вдигнеш и двата крака, можеш само да викаш. Конфуз страшен. И ето, аз сега си пиша на бюрцето, примряла. Одеве една тлъста представителка на този ядрено неразрушим вид, се беше устремила към столчето ми. Видях готовността й да напада. Любимият спи. Чехличките ми са съвсем до хлебарката. Освен да си вдигна караката на ушите…щото нямам нищо за замерване. Едни учебници имам тук, ама утре ще се наложи нещо да си прочета…не става. А тя приближава. Надавам писък. Нищо. Чувам ритмичното похъркване на моя бранител. С еленов висок скок прелитам значително настояние, докато държа хлебито под око.
Нервно питам:
- Мило, спиш ли? – хъркане, тихичко, като малка нощна музика.
- Милооооо! – настоятелна съм, защото врагът пълзи към колоната, ужасна мисъл, аз там понякога си държа незаменимите крака.
Най-често се случва да ме заварят в толетната. Защото те са наясно, че човек е най-безпомощен докато пикае.
– Мило, бе! – и съседите вече са ме чули.
- Какво, мило? – сънен и раздразнен..
- Спиш ли?
- Да!!!!
- Моля те, ела, защото има там една хлебарка и се опитва отново да ме убие..- хленча аз жално.
- Ти се опитваш мен да убиеш. – моят бранител е малко кисел, когато го будя така.
Става, героят ми, едва гледайки, аз го ориентирам отдалече за траекторията на подлата твар. Уби я. Такъв е смел, всеки път се влюбвам в него, когато така се втурва да убива за мен. Той е като Мел Гибсън, като Брус Уилис и Жан Клод в едно! Заедно инспектирахме, може и шпиони да е имало.
- Мерси – девойката в беда е благодарна, хиля се мазно.
- Аз съм си виновен – мрънка, докато си ляга. – Ония хора питаха, взимаш ли я тази жена…Аз: да,та да…
Тишината е възстановена. Аз знам, че ще дойдат още. Нямам спрей. И книги отказвам да мятам! Аз имам съпруг – в добро, зло и когато дойдат хлебарките!
в 15:09
Хахахах, това ми е до болка познато. Всичко описано с тази разлика, че чудовището е друго – пеперуда…
И най-големият ми ужас беше точно когато ме завари в тоалетната със смъкнати гащи. Не знам дали друг път от устата ми се е изронвал такъв кански писък. Сигурно и съседите са ме чули…
А гадините винаги ме преследват. Знаят колко много ги мразя и миналата седмица една нощна пеперуда ми падна в чинията… Щях да припадна :Д
в 1:07
Ама напълно си наясно :) Аз и тях мразя неистово, за всичко е виновна една книга на Кунц. Пеперудите – нощните, ах, гадове хвъркати!
в 22:22
Един виц по случая:
Върви си някакъв по улицата и среща приятел, един такъв омърлушен, унил.
- Какво става приятелю, защо си такъв?
- Мани, остави, ужасен проблем.
- Кажи де, какво има?
- Не мога да се отърва от хлебарки у нас, всичко опитах, бой, химикали, огън, всичко. А те не мрат и не мрат гадовете, не мога да спя вече от тях, по цяла нощ ги чувам как ходят и стаята, виж ме на какво приличам.
А, онзи му казва:
- Слушай сега, ще ти кажа един безотказен начин за справяне с тях. Вечер преди да си легнеш обикаляш всички ъгли на стаята и повтаряш следното „нямам нищо за ядене, ама нищичко,нямам нищо за ядене“ и така три пъти, и си лягаш. Ще видиш, че грам хлебарка няма да се появи.
Зачудил се човека, но какво му оставало, нали и без това опитал всичко друго. Прибрал се вкъщи и преди да си легне повторил ритуала точно както му казал приятеля. И ….О! Чудо!, тишина и спокойствие, грам хлебарка не се появява. Заспал нашия спокойно с блажена усмивка, за първи път от толкова време.
Някъде поред нощ обаче усеща упорито подръпване на завивката, събужда се едва, едва и какво да види – целия под почернял от хлебарки, а най-едрата го дърпа за одеялото и нарежда:
- Ставай бе хазяин, носим ти храна, да не умреш от глад :))