Филантроп
Занимавам се с благотворителност. Почти на пълен работен ден. Когато някой ме попита, така казвам: б-л-а-г-о-т-в-о-р-и-т-е-л-н-о-с-т. Ето как преминава един стандартен вторник например:
Аз съм филантроп. Боря се срещу бедността, войните, болестите. На пълен работен ден.
Събуждам се с лека закуска, нежен валс, замятам халата и след урока по класическа цигулка, захващам се с основната си дейност. На първо място, осигурявам прехрана на деца в Судан, Кения и Бусманци. Да не си помислите пакети с ориз или нещо подобно. Съдейки по средствата, събрани от мен и приятелите ми, малчуганите най-вероятно охолно мезят с гъши пастет, телешко от ресторанта „Арагава“ в Токио и първокласни трюфели.
След като съм избавила малките душици от стържения в корема, започвам да се боря с други несправедливости. Домашно насилие, болести, нашествие от колорадски бръмбар, проблеми с миграциите на калинки. Там също съм напълно отдадена. Разчувствам аудиторията, агитирам и разпространявам делото си. Защото на МЕН МИ ПУКА. Обичам реално да помагам на хората, такава си ми е душата.
Изтощена, но удовлетворена, прекъсвам за кратка обедна почивка. Филантроп, филантроп, но и аз имам нужда от витамини и минерали.
Между другото, освен с благотворителност, занимавам се малко и с политика, мода, изкуство във всичките му форми, приложна психология и брачно консултиране. Правя го безвъзмездно, защото обичам света и населението му. Ех, няма нищо по-хубаво за мен, от това да оправя икономиките на 4 средни държави, да бутна едно рамо на политиците с дружески съвет, да сдобря Гошо и Петя с лично изпитана рецепта, да подуча Сийка как да си намери мъж и да обясня на Динко…ами, не е прав, така не става. Ако успея да кажа и как да си поправи карбуратора с помощта на позитивно мислене, радостта ми граничи с нирвана.
Подкрепям и множество социални каузи. Последната, пожънала блестящ успех, беше „Помогнете на Петко да си закърпи чорапите“.
Когато сложа в ред тези дреболии, минавам на екология. Спасявам природни паркове, местя планини и се справям с глобалното затопляне с един замах. Хората как не разбират, че просто трябва да се поговори учтиво с него. „Г-н Затопляне, моля Ви, не му е времето“. Нужен е такт.
Ох, забравих – малко и дипломат си падам. Понякога се чудя, ако ме оставят, дали няма да спра всички войни и бедствия. Годините задълбочено изучаване на народопсихология, история, география, са ме наградили с феноменални умения.
Друг страничен проект е „завръщане на обществото към семейните ценности и традиции“. Винаги съм готова да напомня на хората да обичат Бог, ближния, да открият топлината в сърцето си и да го изразят. Гласно. Обикновено се получава. Моментално забравят финансови проблеми, грипове, служебни неволи и настават госпъл до госпъла. Така хубаво е да си полезен!
Участвам в може би стотици петиции, дори хиляди. Подкрепям и множество социални каузи. Последната, пожънала блестящ успех, беше „Помогнете на Петко да си закърпи чорапите“. Щастлива съм да споделя, че Петко вече има по чифт различни краконахлузватели поне за 4 дни от седмицата. Амин!
Също така съм активна по протести. Последният беше в Нова Гвинея, но разбирате, девизът на всеки уважаващ се филантроп, гласи: „Мисли регионално, действай глобално“.
От всичко, най-много ме огорчават хора, на които НЕ ИМ ПУКА. Не ги докосват социалните неволи, не правят нищо по наболелите въпроси и НЕ ДАВАТ ГЛАСНОСТ. В каква действителност живеят тези същества? Ужасно.
Накрая на деня аз поне съм с чиста съвест, правя последни коментари, затварям facebook и форумите, изгасям PC-то и изпълнена с надежда се прибирам в нас. Филантроп, филантроп, но и аз имам нужда от почивка и сън.
В последните минути една приятелка ми сподели, че ако напиша „кармазъ“ или „арпаджик“ на стената си, ще предпазя три поколения от въшки.
Утре имам нова мисия. Ех, щастлив живот!
в 8:49
Зяпачи и сеирджии винаги е имало и ще има. Има обаче и здравословно информиране и работа в мрежа, не ги подценявайте :)
в 9:08
хаааа ха тук само комплексари ли пишат? нова трибуна за недоволни :)
усеща се някакво раздразнение и скрита злоба на посредствен, неможещ човек, постигнал малко и имащ малко ;) вярно е че има много такива, като тези които иронизираш, но те са безобидни и не дразнят. за да напишеш това комплексарско нещо теб са те подразнили именно хората, които наистина СА такива – можещи разбиращи променящи и правещи много и искрени в това ;0
в 9:13
ма нищо, кво, чети си, коментирай:)
в 10:37
Дени, аз исрено ти завиждам! На теб всичко ти е наред.
в 10:14
Жу, виж само преднокоментиращият как веднага те разкри, начи! или може би те познава??? сега се замислям, дали (съвсем шизофренично)не съм написала аз тоя коментар.. :))
имам пушка, можем заедно да избиваме комплекси. аз избирам Люлин, щото ми е наблизо.
в 11:00
@ Милена – В никакъв случай не ги подценявам. Facebook в аспект на бързо разпространение на информация сред много хора е безценен. И аз съм го използвала с такива цели. Но ако искам да нахраня дете, купувам му кифла. С един clik? C’mon :)
в 18:35
Че какво е лошото в това да нахраниш дете с един клик? Който умее бързо да клика, знаеш ли колко деца ще нахрани за минута? И какво е лошото в участването в групи с благородна кауза? Аз, например, в момента участвам в група – Да съберем 1000 човека, за да си направи някакъв все още непознат приятел профил във фейсбук. А когато той си направи, колко деца ще нахрани още, не е истина! :))))))
Иначе, страхотна статия! Само си пропуснала момента с благотворителното хранене на животните на приятелите, торенето на нивите им и ежедневното даряване на дарове. :))))
в 12:13
Юлия , вие сте мизантроп ! освен че имате комплекс за малоценост , обострен от манията ви за величие ! И изобщо не мислите позитивно ! И никога няма да ви препратя писмо , което , вие да препратите до осем ваши приятелки !
Аурата ви е малка , а чакрите са ви затворени !