Ако можеш да направиш мост отгоре, копирай това
Това писмо носи щастие. Тръгнало е от Норвегия. Обиколило е света 8 пъти. Сега идва да донесе късмет и на теб. Препрати го до някой, който също се нуждае от щастие. Не го задържай повече от 96 часа. За това време трябва да си го изпратил на поне 20 адреса. Ако прекъснеш веригата, ще ти се случи нещо лошо.
Помните ги, нали? Безумните писма, които като хлапета преписвахме и препращахме на 700 хиляди адреса, за да си набавим щастие. Или по-вероятно – да се избавим от страшната прокоба, която ще ни застигне при неспазване на заданието: „През 1967 година Бруно (?!) получил това писмо и с насмешка го изхвърлил. След няколко дни синът му се разболял”.
Помня и няколко лично преписани от мен, в които някой умираше.
Умът ми не побира с каква цел се правеше това навремето и на кого в Норвегия би хрумнало да пуска подобни въдици. Не се сещам за друго разумно обяснение, освен някакъв пъклен план на Световната пощенска асоциация за крупни печалби на гърба на детските страхове. Примерно.
Оттогава все се надявам да се натъкна на някой овъртян в щастие след като чинно е изпълнил нареждането да „продължи веригата”. Или пък на друг, върху когото са се изсипали всички злини, защото е прекъснал 42-ата международна обиколка на ПИСМОТО. Нито едното се случи, нито другото.
Май още тогава се досещахме, че това са глупости. Днес го знаем със сигурност. Въпреки това продължаваме като страхливи и суеверни хлапета да се „застраховаме за всеки случай”, но вече в интернет и главно във фейсбук. Защото ПИСМОТО продължава своето пътешествие там. Но вече под формата на всевъзможни сърцераздирателни призиви, нелепи каузи и фалшиви приложения.
„Обичам мама. Копирай това на стената си, ако обичаш твоята”.
„Днес е ден на сестрата. Аз обичам моята сестра и искам целия свят да го знае. Копирай това, ако имаш сестра”.
„Аз имам дъщеря. Тя е най-прекрасната. Копирай това, ако и твоята дъщеря е най-прекрасната”.
А дали детето ви не е обявено за продан в Занзибар с най-очарователната си снимка от пързалката в Люлин 4?
Тези са от безобидните. Дори в някакъв смисъл умилителни. (Не претендирам да ги цитирам дословно, дразнят ме и гледам да не ги запомням. Чакам с нетърпение поне някаква оригиналност от типа: „Аз мога да правя мост отгоре. Копирай това на стената си, ако и ти можеш.”)
Но какво ще кажете за това:
„Всеки си мечтае за нова кола, къща или семейство. Болният от рак има само едно желание – да оздравее. Нека им покажем, че сме с тях. Знам, че 97% от моите приятели няма да копират това. Но 3% от вас ще го направят”.
Значи какво? Ако не копираш това на стената си, значи си гъз, тъпак, коравосърдечен тип, който иска болните да страдат вовеки? А ако го копираш какво си? Много съпричастен на стената си във фейсбук. Голям принос за страдащите, няма що. Иначе е удобно, признавам. Хем пръста си не мърдаш, хем си от елита на трите процента.
А някои граничат направо с тероризъм. Като онова за майката, която убила детето си от бой, защото рисувало по стената. Що за извратен начин да ме накарат да се замисля за домашното насилие? Единственото, което постигнаха, е да ме ядосат. Много!
Връх на нахалството бележат тези, които постоянно издирват някакви медицински принадлежности и дарители на кръв от най-рядката възможна група. Те са дори опасни. Защото в някакъв момент ще се появи истински зов за помощ и никой няма да му обърне внимание.
Цялото това състрадание и любовен патос нямат абсолютно никакъв смисъл за своите адресати. Но много радват авторите на ПИСМОТО, които получават небивал трафик на великолепен спам заради емоциите и невежеството на потребителите.
А те продължават упорито да се надяват някой да им преброи посетителите на профила и заради това неуморно цъкат върху всевъзможни апликации. Нищо няма да бъде преброено, освен наивниците. Които после дълго ще се чудят защо приятелите им получават от тях вируси, без да са им ги изпращали. И как така на стената им се е появило порно, което не са качвали. И защо – не дай си боже – детето им е обявено за продан в Занзибар с най-очарователната си снимка от пързалката в Люлин 4.
В най-лошия вариант може и дублираните на няколко места пароли (обикновено хората така правят) внезапно да се окажат не толкова секретни. Така че ако продължавате да се натискате за участие във „Виж кой ти е гледал профила”, гледайте да не сте се регистрирали с еднакви данни във фейсбук, електронната си поща и, да речем, някой сайт за интернет разплащане.
И още нещо. Не следвайте линкове, които не познавате. Никога! Дори да ви звучат много атрактивно – „Фотографът, направил тази снимка, е умрял три дни по-късно”. Окей. Колкото на Бруно синът му се е разболял през 1967 г. Чисто и просто спам.
Този спам обаче вече не струва колкото една пощенска марка. В най-добрия случай е съвършено безмислена загуба на време. В голямата си част бърка в мозъка на потребителите и ги кара да се чувстват гузни за нечие анонимно нещастие. А за капак може да се окажете със заразен компютър, изгубена информация, откраднати данни и твърде вероятно – пари. The choice is yours.
А, да. Ако си съгласен с всичко дотук, копирай това.
в 17:24
Чудесно казано. Respect :)