Един различен човек

Влезе в офиса несигурно. Разбра, че е попаднал на погрешно място, че никой тук няма да си купи от стоката му. Започна да говори нервно и да се приближава към бюрото ми, да обяснява, че ще извади само да видим, не иска да купуваме. Една колежка ми направи знак да го отрежа, но не го спрях. Имаше противоречие в него, което ме заинтригува. Начинът, по който говореше и думите, които използваше нямаха нищо общо с вида му на клошар.

Ще ви го опиша: леко прегърбен, неподстригана коса, непрекъснато влизаща в очите му, несресан, с очила; нервен, говори бързо, чак пропуска думи. Прескача от една тема на друга. Треперещи ръце. Оръфана торбичка, от която извади няколко кутийки. И неспирен поток от думи – как е бил орисан от Ванга да прави икони, как е бил ръководител в „Булгартабак“, предстояло му заминаване на работа в чужбина, но тя му казала: „Не, ти трябва да правиш икони“ и той започнал. Междувременно остави една кутийка на бюрото ми. Отвори я и онемях. Икона върху камък. В първия момент реших, че е декупаж. Нали и аз съм правила, загледах се какъв е лака. Но беше рисувана. А той говореше и говореше – използвал морски камъни, имал вила на морето, иконата била на Св. Никола, но най-много се търсели на Св. Мина, всяка икона била уникат и т.н. И в този момент усетих изненадани погледи върху себе си. Колегите ми правеха знаци, че човекът е луд и трябва да го изгоня. И не разбираха защо говоря с него, защо се интересувам от живота му, защо задавам въпроси.

Не беше луд. Беше различен. И уникален. Показа ми целият си живот, събран в 2 албумчета. Прелиствах ги и виждах как е израствал с всяка нова творба. Първите икони, които е рисувал, бяха като в повечето църкви – с безизразни, безчувствени лица. След това беше започнал да ги одухотворява, да им вдъхва живот и индивидуалност. Показа ми снимка на жена си, на вилата на морето, на котката, която е починала, на сина си. И оръфана визитка от „Булгартабак“ с неговото име.

През цялото време стискаше изписани листове в едната си ръка – там записвал хората, които си купуват иконите. Минавал веднъж месечно да му дават по 30 лв., докато ги изплатят. Гледах треперещите му ръце и се чудех как може с тях да направи нещо толкова прецизно. Нямаше как да снимам. Не можете да си представите колко детайлни са рисунките му. Питах го – четката, с която прави най-фините елементи е само с 5 косъма. Тежи му, че очите му се влошават и скоро няма да може да рисува.

Не мога да не си задавам въпроси:

1. Защо толкова странно приемаме всички, които са малко по-различни от нас? Опитах се да обясня на колегите какво съм видяла в този човек, но не ме разбраха и се отказах.

2, Зарязал е целият си сигурен, подреден, установен живот със сигурна кариера, само защото Ванга му е казала така. Вие бихте ли го направили?

3. Разбира, че го мислят за луд, но не се отказва – обикаля, предлага нещата си и е свикнал да го гонят. Вие ще имате ли сили да сте подложени непрекъснато на нечий присмех, но да правите това, в което вярвате?

4. Беше трогнат, че го изслушах и на излизане ме докосна по ръката – да ме благослови със силата, която му била дала Ванга. Толкова ли е трудно да изслушаш някого, особено ако за него това означава много?

Може Също да Харесате:

• Санкция ли е трудът
• Ванга обичаше властта, добрата храна и вулгарните вицове
• За един сребърен долар
• Интервю с футболист (или „Как да оправим България“)
• За гинеколозите и хората