Документите, моля!
Полицията е на пътя, за да ни пази. Така са ми казвали и нямам причини да не вярвам.
Само че на пътя аз винаги се чувствам като контрабандист. На всичко.
На човешки органи, наркотици, крадено желязо, шунка, сребърни свещници, гоблени, пакистански бежанци, редки породи кучета, чубрица и фалшиви документи.
Разбирате ли?
Чувствам се като рецидивист, избягал от Белене, и като видя катаджиите на Гурко, съм готова да се хвърля на шосето по очи и да се предам моментално.
Причините за това необичайно чувство са няколко.
Първо – имам неизстъргана винетка (един брой) и стикер за Гражданска отговорност (два броя). И съм убедена, че полицаите стоят с астрономически бинокъл и ме дебнат още от вишката на Орлов мост, готови да ми изискат документите и да ми напишат пет-шестотин акта заради неизстърганите ваденки.
Просто искам да паркирам до първия катаджия, да изключа двигателя, да отворя вратата и да се предам, та да ми олекне.
Второ – няколко пъти са ме спирали заради дребни, незначителни нарушения. Този иначе безболезнен момент обаче се превръща в истинска драма – както за мен, така и за тях.
Освен че започвам да се потя като прасе и да си представям как багажника ми мистериозно се е самонапълнил с крадени картини на Златю Бояджиев, често започвам и да заеквам, да треперя, а веднъж дори се разревах.
Е, тогава се оказа, че съм си забравила и книжката, та сълзите си потекоха съвсем основателно. Просто протегнах китки през прозореца, смирено въздъхнах и призовах силата за сигурност направо да ме арестува, да ме кара към затвора и да ми пускат газ, за да се приключва.
Изумително, но това като че ли го трогна и той ме пусна, с което днешната полиция ми направи много добро впечатление.
Но това не ме освободи от страха и чувството, че съм опасен въоръжен престъпник, който нагло се придвижва с 15-годишната си кола по софийските улици. Казвам ви, като видя катаджия, и направо съм готова да спра и да си призная:
че на предния светофар съм минала на жълто, че в шести клас преписвах по биология, че понякога бия котката с джапанка, че не знам таблицата за умножение докрай, че не съм си плащала телефона и ще го спрат, че понякога правя забранени леви завои (мога и да ги заведа до местопрестъплението и да им ги посоча!), че дължа пари на банката и че веднъж откраднах книга от една хазяйка (ако искат, ще им я предам), и още няколко такива неща, които ми тежат на съвестта, заедно с ваденките на предното стъкло, които се очертава да пребъдат през вековете.
Просто искам да паркирам до първия катаджия, да изключа двигателя, да отворя вратата и да се предам, та да ми олекне.
Да ми вземат и книжката, и личната карта, и кръщелното, и бележника, и студентската книжка, и последната бележката за тока (даже за нея ще съм им много благодарна), и няколко календарчета имам в портмонето – и тях да ми вземат, и всички контролни точки, и здравната книжка – и нея им я давам, и една рецепта за антибиотик, всичко да вземат, само да се куртулисам и тая мъка да свърши.
Защото това просто не е живот.
в 13:41
Какво означава „да се куртулисаш“ ? :)
в 13:55
Миряса, спре се, седне си на задника, а още се използва като освобождавам се, успокоявам се.
в 23:33
Да се кротнеш значи. :D
в 13:44
Красимирооо, хапчето мила. хапчето срещу параноя :D
в 13:49
Марианчеее, добре си ти е параноята. Спират за щяло и за нещяло, 10 лева да изкрънкат – все келепир.
в 13:56
Жестоко! Паднах си от смях!!! Тя параноята едно на ръка, ама и аз така се чуствам понякога :)
Ако накой от служителите на реда чете тук, направо ще се пръсне по шевовете от гордост, че такъв страх всява у обикновения редови гражданин ;)
в 14:00
Дай да се видим да ти изстържа старите стикери, че жал ми стана …
П.П Хубаво почна с „Диагноза: Продавачка“, ама оттам само надолу ;)
П.П.2 И престани моля ти се да си биеш котката с джапанката!
в 14:09
Хапсолютно! Каква е това лековато отношение към животните! Бий я точилката. Анималистична педагогика!
в 14:11
аз дебна! внимавай!
в 14:02
Уахаха, жестоко!! Адмирации :))
p.s. Ивайло, кво даваш литературни съвети, не се напъвай ;)
в 14:04
бахаха
Анче, почти си те представих свита до задната колонка в колата, притеснена, изпотена и заекваща. Наблягам на „почти“
в 14:07
К’во? Кой? Пешо ли? На Иван 5 лева не давам… :)
Имам жестока хрема. Шофирам и си бърша яростно носа. Палка. Спирам.
Дежурното „Знаете за какво Ви спираме, нали?“
Аз – „тц“.
„Телефончето, знаете, че не се говори по телефончето, докато шофирате.“
„???“
„те-ле-фон-че-то“
Аз – „Да, разбрах Ви, но аз не говорих по телефона. Бършех си носа, имам хрема.“, сочейки очертанията на телефона в джоба на дънките, който няма как да съм успял да набутам там за 3 секунди.
Яростен поглед. „До-о-о-бре! И внимавайте с това бършене на носа – да не ви излезе скъпо!“. Терикатска усмивка, намигване, бурен смях. Аплодисменти ;-)))))
в 14:12
Пред палката не бих си признал всичко, но преди години ходих в софийския зандан да ме разпитва един инспектор за едно кафе, по което стреляха, пък аз с мойта наглост даже бях там и пиех капучино.
Та тоя инспектор, пълен антипод на инспектор Гаджет, Крюшо и т.н. миловидни радетели за справедливост, само със погледа си и думите „И кво са, ква станА тя!“ почти ме накара да си призная за мойте грехове, тези на приятелите ми, на иракчаните, американците и на марсианците. Почти съм сигурен, че и Ганди да беше отишъл, и той сигурно поне с 20 часа обществено полезен труд щеше да се сдобие..
в 14:20
хахахаха. жестоко. тва щото ти е 15-годишн аколата. моят съвет: взЕми си едно джипче, регистрационен номер ани 6666 примерно, да видиш как не само няма да те спират, ми и ще козируват. а ако спреш до тях и свалиш стъклото ,направо ще ти подават пачката събрано от деня:)
в 14:22
еененененене, регистрацията трябва да е
MACOR-ANI
в 14:42
Уникално!!! Страхотна си!
в 21:48
Напикавам се от смях с тея статии.. Направо ми пълните душичката :)
в 14:37
Щом полицията всява такова дълбоко чувство на вина заради скритите прегрешения дори в патица като авторката на тази боза, може би не всичко е толкова зле
в 4:32
Visitor recommendations…
[...]one of our visitors recently recommended the following website[...]……