Добре дошли у нас, тук крадем
Вървя си по улицата и се чувствам като слънчев колектор. Току що съм поела 7-минутната си доза соларни лъчи и имам усещането, че съм розова супернова, която се е родила преди няколко минути вследствие на чутовен космически взрив.
На летище София през 2010 година са били обрани над сто човека въпреки десетките камери...
С две думи – умирам от жега и с жаден поглед търся гьол или фонтан, в който да се натопя. Гьолове и фонтани на улицата обаче няма, а и да има, най-много да ме хване ток от тях, така че – не, благодарЯ, както се казва в разни реклами.
Съвсем скоро обаче на хоризонта изплува пицария, съдържаща един брой вярна моя приятелка. Разпищолила се е на теферич и се хили. Пльосвам се доволно при нея, поръчвам бира и се разхвърлям на столчетата до мен.
Половин час по-късно, таман в разгара на най-интересната част от разговора ни, шпионските ми уши долавят зародиш на скандал. Обръщам се любопитно и се оказва, че олелията е баш до мен.
Полуразревана девойка крещи на сервитьорка, опасана в червена престилка. Чантата й нямало, разбирам, и ми настръхва козината, понеже масите са разположени така, че трябва да си кръвен роднина на Худини, за да се навреш по средата, да изнесеш цяла чанта и никой да не те види.
Девойката е на ръба на нервна криза и обвинява сервитьорката, че не е сложила надписи, които да предупреждават, че в заведението се краде. Сървърката, и тя не й остава длъжна.
Разменят се реплики, започващи с „госпожице“ и завършващи на „тая ше види са как ше я опраа“.
Първия път ми свиха епилатора. Втория не успяха, щото аз новия вече си го зазиждам в стената в банята и като ми потрябва, викам водопроводчик и зидар да ми го изровчат.
Народът престава да яде, вилиците и ножовете замират във въздуха. Дори трамваите спират. Обраната девойка представлява такава тъжна гледка, че сал едната суета ме спира да не се разцивря на беквокалите.
Разбирам я повече от добре – и на мен целият ми свят се намира в тая чанта. Не в нейната – в моята си.
Защото всяка женска чанта съдържа предмети и артикули, гарантиращи оцеляване в екстрени ситуации – извън гримовете, визитниците, ключовете, портмонетата и огледалата.
В моята например има джобно ножче с хиляда спомоществователни приставки – в случай, че спешно ми се наложи да отблъсна крокодил в Перловския канал. Доскоро и куршум имах, но го извадих, тъй като прецених, че без оръжие няма как да го използвам пълноценно. Затова го замених с пинсета, която може да се употребява самостоятелно.
Така че й съчувствам на жената. Плюс това знам какво е да те обират, понеже два пъти имах щастието да заварвам къщата си с краката нагоре.
Първия път ми свиха епилатора. Втория не успяха, щото аз новия вече си го зазиждам в стената в банята и като ми потрябва, викам водопроводчик и зидар да ми го изровчат. Затова келешите от яд ми свиха бутилка вино. Обаче балканския кашкавал в хладилника го бяха оставили, за което искрено им благодаря.
И докато си размишлявам, скандалът в пицарията преминава безрезултатно, а девойката отплава разциврена и тотално обезчантена.
Последвалата гледка обаче си струва да бъде снимана – всяка жена околовръст се опитва да се завърже на фльонга за собствеността си, а няколко клиентки, излезли с по-миниатюрни чантички, май дори се опитват да ги глътнат. Мойта е прекалено голяма, за да я сдъвча и глътна, затова просто си я връзвам на моряшки възел около кръста и се моля съдбата да не ме срещне с джебчийка, която може да ми я свие и от тази позиция.
А след това се замислиям – ми снощи четох, че на летище София през 2010 година са били обрани над сто човека въпреки десетките камери, които следят пътя на багажа от чекинга до натоварването в самолета. Явно и багажа трябва да си гълтаме, за да си пренесем гащите и чорапите безпрепятствено в друга държава.
Затова най-добре на входовете на страната да сложат предупредителни лепенки – като „мухите носят зараза“ и „не плюйте по пода“.
Един скромен надпис с „Добре дошли в България, тук крадем“ смятам, че ще обобщи ситуацията в цялата държава. Завинаги.
в 9:28
Дааа, добра идея си е да има такива табелки! Аз зат’ва като пич си тъпча всичко по джобовете, а дамската чанта е за някви мноооооооооо редки случаи, където мога да си я увия около гушата и да й метна 2-3 катинара по циповете… Което пак не е гаранция, щото….. в рейса едно време ми резнаха дъното с бръснарско ножче и си олекнах :)
в 9:44
барат копеленцата якоо :)
в 10:23
Ами то се краде в цял свят….и ще се краде. Когато видях заглавието очаквах нещо засягащо наистина БГ действителността. Уви….А проблема в нашата държава е, че се краде на всички нива във властта, че крадците остават ненаказани, че същите тези крадци съдят държавата в европа и ни крадат втори път…..
в 12:36
„Доскоро и куршум имах, но го извадих, тъй като прецених, че без оръжие няма как да го използвам пълноценно.“
:))))))))
Малко рано си го извадила, и на него може да се намери приложение. Например, ако отидеш да си „лееш куршум“, където работят с материали на клиента. :)))
Страхотна, страхотна статия! Възможно най-веселото представяне на тази тъжна тема. Поздравления!
в 13:37
Мургави братя и сестри продават фалшиви прфюми с думите “ крадени са .“ , т.е. това е добра реклама пред немургавите купувачи …
в 16:17
Много готино написано, както винаги от тази авторка :)
Иначе за краденето… ами на майка ми й бяха откраднали пица…не се шегувам…от онези пици, които си купуваш от места със съмнителна чистота, слагат ти ги в торбичка, ти си намираш някоя приятна слънчева пейка, където да похапнеш, но уви майка ми била с малкия ми брат, разсеяла се за няколко секунди с него и като се обърнала да си вземе пицата, оставена до нея, просто я нямало…. :D Така че, вече не бих се учидила, ако ми изчезне каквото и да било!
Хора, пазете си дори обувките на краката! Миг разсеяност и ще се прибирате боси до вкъщи!!!
в 22:51
Крокодил в Перловския канал! Жестоко! Адмирации за статията, за свежарския стил и засягането на болезнени социални теми. Браво, Ани! ;)