Дали пък от Доган няма да излезе принц?
Тези избори не бяха забавни. Изобщо. Резултатите им бяха известни предварително. Партийни емисари притискаха, заплашваха и подкупваха хора да гласуват. Те пък се продваха или предаваха. Тъжна гледка бяха и членовете на секционните избирателни комисии в София, които тътреха чували с бюлетини по нощите като каторжници, за да си ги отчитат на линолеума в зала за волейбол. Кампанията умря от скука с изтърканите до безобразие Силвия Кацарова, Веско Маринов, „Сигнал”, Графа и, на този втръснал фон, ПРОМЯНАТА, която нахилени кандидати ни обещаваха за пореден път от всеки ъгъл. Общо взето голяма тъпотия беше.
Ахмед Доган
Един човек обаче със сигурност ужасно много се е забавлявал. Казва се Ахмед Доган.
Само не почвайте сега – да, защото е арогантен, стиснал е бедните етнически турци в железен юмрук, брокер на властта проклет и така нататък. Не споря. Но думата ми е за друго. Този човек успя за броени секунди да прати по дяволите всичките скъпоплатени послания, лозунги и предизборни шарении. И да подчини кампанията на една-единствена много красива думичка – „целувка”.
Не само ни я натресе буквално отникъде в изборното пространство. Успя и да я вкара за неопределено към момента време в устите на всички важни политици. При това за сметка на собствените им умотворения. Добър е.
Вероятно се сещате за епизода. ДПС обявява подкрепа за Ивайло Калфин след първия тур на изборите. Журналистка пита Доган какво иска в замяна. „Ние нищо не искаме, колежке. Но за да сте доволни, ще поискаме една хубава целувка”, отговаря й той с усмивка.
Едва ли го е мислил предварително. Но отново доказа, че всяка изтърсена от него реплика се превръща в любима дъвка на всички умници от политическия пейзаж. Пак ги направи на маймуни. Аз на негово място бих умрял от смях. Защото от тази думичка само игрален филм още не е излязъл.
…Ахмед Доган спокойно може да бъде титулован като класика на политическия фолклор в българския преход. Всяка PR агенция би си мечтала за такъв кадър.
Естествено първи го подхванаха медиите. Но на тях им е простено, логично е да си търсят интересни и различни заглавия. Та целувката изникна по първите страници на следващия ден. И се почнаха едни сюжети:
„Ако БСП бие ГЕРБ на тези избори, то ще е благодарение на целувката. БСП става силна като се целува с ДПС”, отсъди Бойко Борисов. И натякна на социалистите, че не са мъжкари. Той щял да откаже, ако някой му предложи „да го цунка”.
Станишев пък извади снимка на премиера, който целува Доган на някакъв личен празник преди години. И свенливо уточни, че това той предпочита да го прави само с жена си.
Румен Овчаров се включи с коментар, че всъщност целувката на Сокола е била за Борисов, защото прогонила анти ДПС настроените гласоподаватели на левицата.
На самия Доган му се наложи да обясни, че всъщност се е изразил метафорично. Но май беше късно, защото веднага след отпадането на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов комедията премина в трилър и вече имахме „целувка на смъртта”.
Изобщо голямо упражнение падна с тия целувки. Както с всяка друга словесна игричка, която Доган си организира, когато колегите наоколо му доскучеят ужасно. „Обръчите от фирми” от 2005 г. например вероятно ще векуват като нарицателно за партийно финансиране под масата. Но не защото шефът на ДПС го е изрекъл. А защото всички политици се престараха да му обръщат внимание и да рецитират тази реплика във фалшивото си възмущение.
Същата работа беше и със самоопределянето на Доган като „инструмента, който разпределя порциите на властта” от някакво селско предизборно събрание. И пак се повлякоха едни тежки политически анализи какво всъщност е искал да каже. Ами казал е това, което е казал. А вие го превърнахте в емблема.
Стегнете се, момчета. Не може хем да го мразите, хем да не искате да е фактор в политическия живот, хем да ви дразни, хем само с него да се занимавате. Доставяте му голямо удоволствие по този начин. Дори зорлем го правите да изглежда готин.
Затова според мен Ахмед Доган спокойно може да бъде титулован като класика на политическия фолклор в българския преход. Аз поне не се сещам за друг политик, който толкова умело да пласира мислите си. Всяка PR агенция би си мечтала за такъв кадър.
Е, известно изключение прави Бойко Борисов. Но там пък бисерите можеш с лопата да ги ринеш и вече не е интересно.
Впрочем всички знаят, че Ахмед Доган живее в нещо като сарай накрая на града. Има множество прякори, но един от тях е „падишахът”. И много жени е имал. Изобщо царска работа. Затова малко ме е яд, че никой не го целуна на тези избори. Кой знае, можеше и да се покаже принц.
в 10:28
EDIN LISIK DETO STOI ZAVRIAN V DUPKATA SI I TOKU IZLEZE OT NEIA RAZSMARDI SE NAOKOLO I PAK SE ZAVRE V SVOIATA BARLOGA! I VIE VSE ZA GOLIAM POLITIK GO POVDIGATE ! EDIN PRO…K S Z!
Администратор: Моля, пишете на кирилица!
в 19:46
Доган казва по три изречения на година и журналистките веднага правят от тях „бисери“ – ако не са медиите да го величаят, никой няма да го забелязва! Времето му отдавна отмина!