Да си идиот си е професия
О, да! Била съм идиот твърде често. И реших това да ми е професията. Остава само да измисля как точно да припечелвам от това и ще си направя фирма, ООД, ЕТ, каквото и да е. CV-то ми ще е внушително. Обемно, но категорично заявяващо големите ми позиции на пазара за идиоти. Смея да твърдя, че съм Пътят, Истината и Животът в религията на идиотите. Ама усещам, че нещо не ми вярвате?! Добре, бе! Ето, заповядайте, а после замълчете завинаги!
О, да! Била съм идиот твърде често.
Ами, да! Ето малък показателен пример. Когато си купите перманентен маркер не ви ли изпълва желание да го пробвате? Ей така просто. Да се порадвате на твърде успешната ви покупка? Е, верно, маркер е, не нещо епохално, но усещате, че това е невероятна покупка и тя трябва веднага да засвидетелства качествата си. Да напишете нещо с невероятния маркер, триумфално да се отдръпнете назад, да погледнете написаното и да си кажете: „ето това беше една добра покупка“.
Когато си купите перманентен маркер не ви ли изпълва желание да го пробвате?
Проблемът в случая беше мястото за писане. Къде да напиша нещо, така че да не ми се налага после да трия нетриещия се надпис. И понеже още не бях разопаковала покупките, а вече ме беше обладала манията да пробвам маркера, някак естествено опрях до яйцата. Взех едно и се зачудих какво да напиша. Еми, какво да напиша, бе хора, освен стандартното. Под стандартно разбирам „ЦСКА“, „к*р за Левски“, „УВО ‚98“ и т.н. Спрях се само на „к*р“ и го написах с премерен жест на яйцето, стана прекрасно, опитах се да изтрия, не се получи и безкрайно доволна до оставих на място. Бях толкова доволна, ама тоооолкова доволна. Горда някак. И влезнах в банята. Чух, че се звъни на вратата, чух боботенето на мъжа ми и съседа, а излизайки от банята попитах Димитър:
- Какво искаше Добрин?
- Яйца.
Изби пот по тялото ми, прясно къпаното тяло. Докато тичах към хладилника се ядосвах на себе си, че не се похвалих с мъдростта, написана на едното яйце на Димитър, но когато го отворих разбрах, че е твърде късно. Липсваха 2 яйца. Всички останали бяха без надпис.
Обаче, колкото и това да ме определя като идиот, искам да ви уверя, че не съм сама на този свят. Явно има някаква магия в този тип надписи и подписи. Спомням си, че преди години при един ремонт в един апартамент, се наложи да спрем бушоните. Всеки бушон имаше надпис какво обхваща. Прилежно. Някак спретнато. Всеки, освен един, на който имаше надпис „един х*й“. Въпреки, че си беше прав човекът, който ги е писал. До ден днешен не знам за кое точно е този бушон. Представям си и този, който ги е надписвал. Обследвал е, шугал се е, решавал е ребуси, схеми е чертал. Накрая му е писнало и е пльоснал този надпис. Който сам по себе си е крайно красноречив.
Сещам се и за още показателни моменти. Този конкретно съчетава желанието ми да остроумнича, след което да получа аплодисменти, но някак нещата се извъртат в неочаквана посока
Сещам се и за още показателни моменти. Този конкретно съчетава желанието ми да остроумнича, след което да получа аплодисменти, но някак нещата се извъртат в неочаквана посока. Но и аз имам своето оправдание. Добре, де, колко жени с името Донка познавате? И каква е вероятността да са в 1 и съща точка в пространствено-времевия континиум? Нула! Зеро! Поне така мислех аз. Влизайки в клиниката виждам Донка, съседката. Голям сладур. Разменяме си 2-3 думи и аз влетявам с жизнерадостен брътвеж. Колегата ме прекъсва и посреща с думите:
- Видя ли Донка?
Ето! Това е! Идеален момент да споделя, какво ми е хрумнало, докато със съседката сме обменили 2-3 клюки, ама много яко и смешно нещо ми хрумна! Решавам за части от секундата, че говори точно за нея, ухилвам се до уши, защото това е моят шанс да кажа изумителната ми смешка, заемам позата „сега ще кажа нещо мноооого оригинално, остроумно, а ти трябва да се зашеметиш и да се впечатлиш след това“, опвам се като струна и с пълно гърло казвам:
- Донка дарадонка!
Неловко мълчание. Влади седи замръзнал.Проследявам погледа му към мястото, от което се чу леко прокашляне и самата аз застивам. Защото виждам дама, която ме гледа лошо. Много студено ми стана.
- Не, това е Донка.
В последствие се оказа, че Донка 2 е изключително важен за бизнеса ни човек, човек комуто е многомногомного важно да се харесаме, да ни мисли за добри, умни и кадърни, но най-вече сериозни. И колегата просто е искал да ни запознае.
Или…. Сещам се още нещо. Дойде човечец при нас. Мил, нормален, възпитан. Но някак ме хвана в кофти момент. Точно преди него се яви един, който искаше да отстраня ноктите на котката му, защото му съсипала кожената гарнитура и бях подпалила много лошо.
Мразя такива интервенции, намирам ги за безкрайно вандалски, а и в крайна сметка, като си си взел котка трябва да знаеш, че мебелите ти ще бъдат подложени на голям риск, в кафето сутрин ще имаш косъм, а саксии няма да имаш. Толкова е просто. Защо тогава, по дяволите, ще искаш да имаш котка и ще ми цинкяш за скапаните мебели. Освен това манипулацията е гадна, но и много забранена, а след като му го обясних, той ми каза, че ще ми плати много. Обясних му, че може и да ми даде много пари да тресна два шамара на колегите си, но това не значи, че ще го направя. Абе с две думи, бях много бясна. Та влезе след него един чичо, много възпитан, много мил, но с думите:
- Можете ли да подрежете ноктите на котката ми?
Е, не е ли кофти момент? Кофти тайминг? Като отворих това ми ти гърло и като ревнах:
- Какви хора сте, бе? Вие знаете ли какво е това? Знаете ли, че животното става сакато? Няма да махам фалангите на котката ви! Защото е грозно, вандалско, забранено и в пълен разрез с морала ми! Вие как я мислите тая работа?! Аз това съм го учила, за да им помагам, а не за да ви уйдисвам на скапаните фасони и мераци! Знаете ли какво искате от мен? ЗНАЕТЕ ЛИ ПИТАМ АЗ? ИСКАТЕ ДА НАПРАВЯ КОТКАТА ВИ ИНВАЛИД!!!
Крещя и го гледам с освирепели очи, лицето ми пламнало, а жестовете ми са агресивни и груби.
- Ами…. Знам.
И ми показа ръцете си. Нямаше последните фаланги на всичките си пръсти. И просто искал лекинко да взема връхчетата на ноктетата.
Или когато с един пич бяхме още на ниво свалки. Още в оная фаза, в която още не сме си били крайно близки, но пък си се закачаме тайно в ъглите. Говоря, разбира се за далечните тийнейджърски години. В които гаджето означава шушу мушу, леко попипване и тайни погледи. И аха-аха да преминем на следващата фаза, той ме прегръща и докато се опитва да ме целуне ръката му се плъзва към сутиена ми и аз по момински невинна се изкикотвам и му казвам:
- Стига, беееее хихихихихи
И точно в този миг хремавият ми нос изкара на показ проблема си.
И точно в този миг хремавият ми нос изкара на показ проблема си. Направих огромен, гигантски, внушителен и отвратителен сополен балон от едната си ноздра. И не стигнахме до следващата фаза. Някак разбираемо.
Та аз съм идиот. Завършен идиот. И когато направя това професия ще съм преуспяваща, а всички които са ми се подигравали ще има да се хапят отзад от злоба.
Още от Козата Ани четете ТУК
в 10:26
Be cool.. Be an idiot! И все пак има нещо истинско, нещо непреходно в това да си идиот. Но идиот от класа. Тези идиоти правят класически изпълнения – такива, които влизат в учебниците и превръщат останалите идиоти в класици!
в 10:53
Е как ти хрумва да си надписваш яйцата, хахахахахахаха
в 13:07
е, как па не??!?!
в 12:32
Е, то кур на руски значи петел, така че може кокошка-русофилка да го е надписала, в знак на протест срещу ограничаване на социалните й контакти…
в 13:14
Е, от всичките ти идиотии само това ли успя да родиш бе моме! Еее, чак съм разочарована значи, някви си яйца и нокти! Споделяш най-невинните значи…сигурна съм, не спори!
в 13:36
ама, госпожа, аз тук не съм да се излагам!!!
в 13:20
Не е лесно да си велик!
в 14:00
Знаех си, че обшувам с идиоти, не съм се лъгала значи!
в 14:38
ше замола да не ма обиждате, щото после като заизкарвам пари ще има да чакате!
в 15:06
И… пише се „идЕот“!
И… ние сме роднини знаеш!
И… на мен не ми пука ич, че сме „идЕоти“! По-добре „идЕоти“, отколкото некреативни кретени без чувство за хумор! :)
в 17:44
Само за информация: http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82
За следващия път, може да провериш правописа и тогава да поправяш ;)
в 23:34
на бас, че чувството й за хумор не си го разбрал:)
в 16:24
Мое ли, мое ли, мое ли да се включа към ваш’та фирма?! Много моля!! Падам редовно по стълби, обичам да си изкълчвам краката, често бъркам имената на хората, като им звъня, в резултат на което вместо да пия кафе с колега преди изпит си уредих среща с един бивш, за жалост адаш на колегата.. абе малшанс… Та мое ли, мое ли мое ли да ме вземете?!!? :)
в 17:05
па дай CV
в 20:11
Хаха, Ани, разсмя ме с тоя кур. Сетих се за вица как двама българи разглеждали голямата пирамида в Чиченица. Има там вътре едни такива тесни и тъмни коридори. Та единия го дострашало и казал на другия: Айде, пиши кур и да излизаме! Та така, звучна дума е. Макар и да се среща в други езици, много ме кефи. Ако употребата и води до идиотия, пиши ме и мен в ООДто.
в 3:01
Козата Ани е луда.
в 12:05
Хахахаа…Нямам думи просто!Много Cv-та май ще трябва да приемеш,Коза.Какво ще кажете за класиката да се мъчиш да влезеш в препълнен с хора магазин през затворената му,излъскана до съвършенсто,изцяло стъклена врата?Случвало ми се е няколко пъти (ДА,няколко!И аз си мислех,че след първия ще ми е като обеца на ухото и после мноооого ще внимавам,но не би…)
А да се подхлъзнеш по измитата рампа на магазина,в който работиш и пързаляйки се около 10м. да се озовеш на колене пред суперготиния колега…?Гледаше ме толкова изумено,че успях само да кажа:“Ооооо,Ромео!“(е,това ми роди мозъка тогава…)
в 13:58
Искам, не, настоявам да те уверя, че съм падала, о да, на колене, след полет от стълби, в краката на декана на мойо университет… Не му казах Ромео, а смотолевих добър ден, щото…нали
тъй чее
в 16:49
ИдЕот, защото произлиза от идЕя!
в 19:30
Да,то си е всеизвестно – идиот значи човек пълен с идеи!
в 15:49
К’во стана с Донка :)))
в 23:35
след случката не беше особено сговорчива….ако ме разбираш
в 10:51
Коза, ти си идиот, евала!
Много свежо!
в 22:22
Идиътс юнайтед!
в 12:07
Ънлимитед… форевер
Пиша го на кирилица, щото идиот като теб мое и да не мое да го разчете.
А иначе, по душа де, си мнооооо готина. Ай, вземи ме и мен!
в 13:05
Искам и аз, бе: идиотщината ми идва отръки :)
в 6:47
Мухахахаха велико, Коза, така ме разсмя! Пиши моля те още от твоите приключения, не се срамувай, всеки има такива шантавизми! Шарен е животът, пълен с много ирония! :)))