Ани Павлова

Ани Павлова

Ани Павлова е много приятен човек. Не заеква, не готви с маргарин, не прави трохи, когато яде, и не си хвърля цигарите по улиците, като някой простак. Обича родината, но мрази държавата. Освен това мрази тротоарните плочки, които обстрелват невинните минувачи с кална вода, съседите, които чукат с чук по тръбите на парното и израза "в забързаното ни ежедневие". Твърдо вярва, че планетата е пренаселена и няма да престане да повтаря, че това е най-малкият свят, който някога е виждала. Не може и отказва да шие копчета. С изключение на тези незначителни подробности всичко друго й е наред.

статии на Ани Павлова във vchera.bg:

Сметки за след 30 години

от Ани Павлова
11 коментара
11 Коментара
Сметки за след 30 години
Оня ден си отворих писмото, което пенсионният ми фонд, в който някога предвидливо съм се записала, ми праща отвреме-навреме и предимно когато си иска. Трескаво разопаковах плика, представяйки си как отвътре изскача позлатен лист, в който пише, че уважаемата госпожа има около 2-3 спестени милиона, с което притесненията ми в следващите 30 години рязко се...
прочети още

Ден без Бойко Борисов? Абсурд!

от Ани Павлова
5 коментара
5 Коментара
Ден без Бойко Борисов? Абсурд!
Тревожна инициатива набира сила във фейсбук и заплашва да обрече на скука всички българи на 5 юли. Неизвестен шегаджия предлага този ден да дойде и да отмине без нито една медия и нито един човек да каже нещо за Бойко Борисов! Аз обаче не съм съгласна. Как така няма да чуя нищо за нашия министър-председател ЦЕЛИ 24 часа? Искате бавно да гасна в юлската нощ и...
прочети още

0 от 49

от Ани Павлова
2 коментара
2 Коментара
0 от 49
Много искам да спечеля от тотото. Ама много, разбирате ли? Никога не съм печелила и много ме вълнува какво е усещането. Почват ли да фърчат пеперуди в стомаха? Дръпва ли се кръвта от лицето? Хлопат ли сърдечните камери? Излиза ли обрив с неясен произход по врата??? А по глезените? Уви, не знам. И няма и как да разбера и ей така ще си умра, в тъжно неведение и...
прочети още

Пише „Жени“, влизам – кенеф

от Ани Павлова
9 коментара
9 Коментара
Пише „Жени“, влизам – кенеф
Поредното социологическо проучване в малката ни, но изпълнена с вълнуващ живот държава, показа много тревожна тенденция. Българинът (уви, не са уточнили поименно кой) се тъпчел само с бял хляб! Елементът на изненада в това историческо откритие обаче ми се струва малко пресилен. А какво друго да яде този българин, така че хем да не е нездравословно, хем да...
прочети още

Как да се сдобием с нещо вкусно от магазина (наръчник за деца до 5 години)

от Ани Павлова
11 коментара
11 Коментара
Как да се сдобием с нещо вкусно от магазина (наръчник за деца до 5 години)
Привечер е и влизам в кварталния магазин за нещо дребно. Първото, което чувам, е жизнерадостно детско гласче. А, мамо, виж какви сладоледи! Виж! Мамата не гледа. Сигурно е виждала много сладоледи и точно тези няма начин да й направят особено впечатление, а е много вероятно и всички да й изглеждат еднакво отблъскващи. И малкият усеща това, така че сменя...
прочети още

Доматите

от Ани Павлова
15 коментара
15 Коментара
Доматите
Ей така, внезапно, без никакви признаци, странни надписи по стените, провидения и каквито и да било свиши предупреждения, на мен ми се доядоха сушени домати. Сега. Ако бяхме в някоя нормална страна, щях да отида в първата бакалия, да кажа – добър ден, аз съм вашта леля, да си напазарувам сушени домати и тайно да си ги натъпча в гърлото – в храстите или под...
прочети още

Добре дошли у нас, тук крадем

от Ани Павлова
7 коментара
7 Коментара
Добре дошли у нас, тук крадем
Вървя си по улицата и се чувствам като слънчев колектор. Току що съм поела 7-минутната си доза соларни лъчи и имам усещането, че съм розова супернова, която се е родила преди няколко минути вследствие на чутовен космически взрив. С две думи – умирам от жега и с жаден поглед търся гьол или фонтан, в който да се натопя. Гьолове и фонтани на улицата обаче няма,...
прочети още

Аз, собственикът на пътя

от Ани Павлова
7 коментара
7 Коментара
Аз, собственикът на пътя
Има един особен вид много разпространени шофьори. Шофьори – собственици на пътя. Пожизнени властелини на пътните настилки, президенти на асфалта и директори на левите ленти. Карам си значи аз из града, със съвсем нормалната си градска кола, с четири гуми, волан, врати, фарове, прозорци и цялото й останало съдържание. Искам да кажа, не карам фермерска...
прочети още

Той е!

от Ани Павлова
6 коментара
6 Коментара
Той е!
Много изненадваща новина долетя днес от ГЕРБ. В партията обсъждали цели три имена за кандидат-президенти. Новината много ме озадачи. Как така три? Защо?!? Продължих да чета. Едното име било на премиера. Слава богу! Облекчение се разстла в сърцето и стомаха и се спусна към петите. Моментният шок от това Бойко да не се кандидатира за президент беше толкова...
прочети още

Просто една улица

от Ани Павлова
5 коментара
5 Коментара
Просто една улица
Има една улица в София, която е национална забележителност. Тя е пример, който трябва да влезе в учебника по география, в раздел „пресечени местности“. Това е улица, която е национално богатство от гледна точка на ландшафт, почва и баланс между материя и антиматерия. Как се казва, аз не знам. Никога не съм се интересувала, нито пък съм имала време да зяпам...
прочети още

Щастие = пет литра бензин

от Ани Павлова
4 коментара
4 Коментара
Щастие = пет литра бензин
Ето сега ще ми свърши бензинът. Просто го виждам – стрелката е клюмнала огорчено под долната линия на червеното квадратче, в което по принцип никога не знам колко резерва има. Но колкото и да е имало, вече я няма – стрелката е под всякакви резерви, директно в нищото. Карам на изпарения и се намирам на другия край на града. Разбира се, в нормална ситуация...
прочети още

Ани козунаци не меси (по действителен случай)

от Ани Павлова
38 коментара
38 Коментара
Ани козунаци не меси (по действителен случай)
Може би ще прозвучи нахално или пък за някои – дори тъпо, но съвсем официално искам да заявя, че аз козунаци за Великден не мога и няма да правя.  Никога. В края на краищата – за кого е цялата тази козуначена манифактура по магазините и бакалиите? Защо другите жени да хитреят и да си купуват, а аз да се заровя като глухоням лалугер в кухнята два дни,  да...
прочети още

Теория и практика на една женска чанта

от Ани Павлова
27 коментара
27 Коментара
Теория и практика на една женска чанта
Не мога да разбера жените, които ходят с ей такива мънички чантички. Какво, по дяволите, успявате да съберете вътре? Един ключ, малко пари и червило – това е максимумът, убедена съм! Значи, като видя такава жена, и се фрустрирам неимоверно. Ми на мен само портмонето ми е по-голямо от твоята чанта, бе, госпожо?!? И понеже не искам да звуча голословно, нека ти...
прочети още

Записки из домашния зоопарк

от Ани Павлова
22 коментара
22 Коментара
Записки из домашния зоопарк
На 9 месеца е и тежи цифром и словом 6 (шест) кила. Не е дебел, просто е голям. Красив е – целият е черен, дори носът му, и има ей такива крокодилскозелени очи. Даде ми го приятелка – ветеринарен лекар. Намерила го на улицата, „виж какъв е сладък, малка мишка хубава, добричка, така си отивате…“ – сещате се, стари търговски трикове! И аз, понеже като видя...
прочети още

Искам всичко! (пазарен хорър)

от Ани Павлова
12 коментара
12 Коментара
Искам всичко! (пазарен хорър)
Не знам дали сте ходили скоро на Женския пазар. Аз не бях стъпвала от доста време и имах смътни, носталгични спомени за щайги с ягоди, кашони с индийска къна, шилета, висящи на куки, тонове тиквички, царевица и домати. Да идеш там донякъде прилича на това да идеш на екскурзия – трябва да го планираш, да хванеш рейс, да сипеш бензин в колата… Или може би с...
прочети още