Ани козунаци не меси (по действителен случай)
Може би ще прозвучи нахално или пък за някои – дори тъпо, но съвсем официално искам да заявя, че аз козунаци за Великден не мога и няма да правя. Никога.
В края на краищата – за кого е цялата тази козуначена манифактура по магазините и бакалиите? Защо другите жени да хитреят и да си купуват, а аз да се заровя като глухоням лалугер в кухнята два дни, да потъна в брашно и гъгрици (от брашното), да бъркам гнусни дрожди, да разтопявам масло в ръждясали канчета и да потъна до лактите в тесто? Защо?
Е, истина е, че веднъж се излъгах и опитах, но това беше и за последно. Тогава подходих съвсем сърцато и искрено към лепкавия проблем и си обещах, че ще се раздам до последна китка, но ще омеся лелеяния козунак.
Купих яйца. Купих брашно. Купих масло, мая, захар, прясно мляко (гадост!). Инвестирвах сума ти пари в нещо напълно несигурно и се залостих в кухнята. Изчистих масата от космите на котката, за да създам благоприятни условия за хранително-вкусовия експеримент, и започнах. Разбира се, ръководех се от готварска книга, от телефонни разговори с възрастни роднини и от интернет.
Първо счуках яйцата и около петнайсет минути се гонихме с няколко черупки из купата. Аз, естествено, спечелих, но радостта беше краткотрайна – преминах към бъркането на онези гадове – дрождите.
Вие изобщо чували ли сте какъв звук издава разтварящ се в прясно мляко дрожд? Вслушвали ли сте се в онова зловещо съскане и бълбукане? Чували ли сте ги как пищят? На някой може и да му харесва, но за мен това е някакво варварство. Да давя аз буболечки (или бяха гъби??) в мляко със захар, за да омеся три кила тесто, за да може няколко човека да си ги натъпчат хищно в гърлото – еми, не, мерси! Няма да участвам в тази безобразна оргия.
Вие изобщо чували ли сте какъв звук издава разтварящ се в прясно мляко дрожд? Вслушвали ли сте се в онова зловещо съскане и бълбукане? Чували ли сте ги как пищят?
След това дойде ред на брашното. Ново двайсе – трябвало било да се пресява с гевгир. Ми като нямам гевгир, през какво да го пресея, и кво пък толкова ще стане, ако го набухам непресято, и изобщо кви са тия претенции и защо съм се хванала с тия козунаци, вместо да опържа две яйца с шунка и да се приключи?!? Не е ли, кажете ми?
С много нерви и зор преглътнах и тази обструкция, вперила поглед във въображаемия козунак, чийто образ на хоризонта все повече избледняваше. Събрах основните съставки около себе си, помолих се и запретнах ръкави. Плеснах яйцата в непресятото през гевгир брашно, излях и пищящите буболечки, удавих ги допълнително във вряло масло, захар и малко сол и се започна Голямото Бъркане.
Не знам дали някога сте потапяли пръсти в зародиш на козунак, но от мен да знаете – не е готино. Така получената кишава консистенция се маже отвратително по ръцете, лактите и раменете, разтегля се на ей такива фандъци по цялата маса, фърчи по столовете, тавана и стените, влиза под ноктите и се загнездва между пръстите.
Маха се трудно, спича се и къса милиарди нервни клетки. Освен това, за най-голямо съжаление на жертвата, връщане назад няма. Като си стигнал до момента с месенето, се оказва, че трябва да си отделиш поне 2-3 часа да фърляш тесто из целия апартамент, без това, разбира се, да е гаранция, че въобще нещо ще излезе.
А най-тъжното е, че месенето се осъществява на няколко етапа. Един път месиш и го оставяш, през това време стържеш с маламашка парчетата, които са се залепили за тавана, след това пак се връщаш, отваряш кърпата и – о, ужас, гадината станала двойна, пак хващаш, пак ръсиш непрезгевгирено брашно, пак се започва блъскане по масата, пак оставяш и като се върнеш за трети път и откриеш, че проклетията е станала тройна, просто сядаш и кротичко се разплакваш.
В ето този момент вече ти става все едно, защото като за капак, месенето на козунак освен депресия причинява и тендовагинит (за всеобща изненада, това е възпаление на сухожилията на ръцете, а не полово предавана болест).
…месенето на козунак освен депресия причинява и тендовагинит…
И оттук нататък начинанието придобива ясно изразен отегчителен характер (уви, прекалено късно).
Теглиш му една (на начинанието), вадиш първата тава, мажеш я отгоре-отгоре с масло, пльосваш глетавото гюлле вътре, скачаш три пъти върху него, за да се разстеле по-равномерно в съда, пъхваш във фурната и му пожелаваш приятен път. Естествено, ако си нормална жена, трябва да ти е ясно, че от печката няма да излезе нищо хубаво.
Оттам ще излезе една безформена, кисела, спечена грозотия, с вкус, мирис и тегло на чугунен радиатор, опечен в доменната пещ на Кремиковци.
Това, разбира се, не трябва да те разстройва. Няма, повтарям – няма жена на тоя свят, която да не е минавала през този кошмар.
Просто трябва да си помислиш дали искаш да си го причиняваш постоянно или ще постъпиш умно, ще отскочиш до отсрещния магазин, ще инвестираш пет лева в българската икономика и ще си живееш щастливо, весело и без тендовагинит.
Ето затова Ани козунаци не меси.
в 17:34
Това е най-тъпата статия, която съм чела в този сайт! като не искаш да месеш козунаци, ми не меси ве, кой те кара?! Като си имаш две леви (или пък десни, да не забравяме левичарите) недей нищо да правиш. По-добре парите за брашно, яйца и мляко ги дай за един маникюр и си купи козунак от Билата. Ако пък трябва да впечатляваш някой момък (горкият!) пак купи един козунак, сложи го в микровълновата да се стопли, а по пода в кухнята поръси малко брашно все едно си месила. По-добре недей да измъчваш и хабиш храната. Както и недей да пишеш глупости. Правенето на козунак е ужасно лесно, тестото, което ти полепва по ръцете се мие с най-обикновена топла вода за останалите неща да не пиша вече колко са елементарни.
в 9:46
абе ти у ред ли си въобще? Това не е Клуб на Анонимните Месачи на Козунаци!
в 13:12
Глухонемите лалугери се намесиха!
в 17:48
Альоооо, г-жа Готвачката Dnb! Козунак да месиш си е висш пилотаж за доста народ, включително и за мен. Па ти не чЕти глупости, а бегай да месиш козунаци, да те не прЕбие мъжО!
в 20:34
Това твойто мога да го сравня само с мойто 7-часово точене на кори за баклава с идея да станат тригуни с крем :-) Не тендовагинит, ми мазоли и на ушите ми излязоха.
Поне в моя случай саможертвата ми бе оженена подобаващо. За 15 мин 7-часовия ми труд изчезна в стомасите на някои умрели от глад хора.
в 21:26
Хахахахахахаха :-)))))) аз имах същото приключение с едно тесто за пици…..и от тогава – „Ало, добър вечер. Една/две пици за вкъщи, ако обичате.“ ;-)
в 21:52
Ани, страхотна статия :). Смях се със сълзи :). Благодаря за прекрасното настроение! :)
в 23:37
Две неща не са ми ясни-не се ли пресява през сито,а не през гевгир?И аз никога не пресявам,когато правя кекс,макар че във всички рецепти пише да е пресято.Струва ми се излишно усложнение!Аз съм жена,която „не е минавала през този кошмар“,и никога не съм имала намерение да правя козунаци.Защото ми се струва неизпълнимо трудно и изискващо неоправдани усилия…Иначе обичам да ям козунаци,но неясно защо само на Великден.Питам се какво ми пречи да си купувам и друг път,но не го правя.
Какво е „маламашка“?
з
в 9:28
Аз съм една жена, която не е минавала през този „кошмар“ и въобще не възнамерявам да минавам! Тъй, де! На пазара има всичко! Друг е въпросът колко е „добро“.
Статията е много готина, много се смях!
DNB, докатолесно си измиваштестото от ръцете потърси някъде чувствато си за хумор. Силно се надявам, че е паднало, а не, че го нямаш
в 10:08
Евала за статийката! Аз гледах първия и единствен опит на майка ми да меси козунак (естествено после ми се наложи и да ям резултата:)))), и оттогава не ми е минавало през ум, че някога ще се пробвам и аз! Купувам си от магазина козунаците и хич не им придирям!
в 10:21
DNB, я обратно във форума на Bg-mamma при другите месещи, готвещи, втасващи, печащи, варящи мами.
Правенето на козунак е ужасно трудно. Едно време баба ми се залостваше в кухнята за часове и часове и ставаше през нощта да размесва отново втасалото тесто.
Супер статия. Много се посмях!
в 11:16
Не знам защо се впрягате, нали статията е за да се посмеем на Великден. Много ясно, че никой не е толкова ляв в ръцете, че да може да омеси един козунак. Като има мерак и любов, всичко става, както казваше баба ми (ненадмината майсторка на точено, която ме научи на всички тънкости). Така че Ани, правилно решение, поуката от което е:
Нека всеки да прави това от което разбира
Весели празници на всички
в 13:19
само ще добавя следното – „И я моем,и тате мое, ама козата сака пръч!“
в 13:12
На 100 % съм съгласна с теб, Ани!Моята майка върти козунаци, баници, торти и прочие за чудо и приказ, обаче става за тази цел призори, омаскарява цялата кухня, изпоцапват се де що тави, купички, чашки и прибори за бъркане има, печката върти цял ден електромера, а вечерта тя излиза ни жива, ни умряла от кухнята, потна, рошава, запъхтяна, уморена и като я погледне човек направо му идва да ходи да купи една торта на Балкони (примерно) да й подслади живота.
От домашното по-вкусно нямало, викат, но не съм съвсем сигурна :)
Аз като реша да си причинявам твоите мъки обикновено по средата ме наляга мързел, ужас, отчаяние, сядам на един стол, удрям го на рев и си обещавам Никога повече!(до следващия път, когато ми се прокрадне дяволската мисъл „Абе не е чак толкова трудоемко….) и целият ужас започне отначало :D
в 14:54
Ани козунаци не меси обаче пък така сладкодумно разказва, че и на аромат и на вкус, и на обем-четивото си е супер!!!И аз ще инвестирам в българската икономика, макар че веднъж ми стана козунакът…веднъж
в 15:13
А аз нищо не меся. Никога. При баба, майка и сестра прославени този занаят, още на около 7-8 години когато всички се напрягаха да ме „учат“ и мен на занаята рекох Ц! Аз няма да бъркам в лепкавото нещо, което според мен даже е живо. С миксера също не бъркам. И така вече много, много славни години … Още повече, че в магазина има всичко.
в 22:06
Не давате много добър пример. Голяма играчка е да се направи козунак, но резултата е много по-добър от това, което се предлага в магазините.
По-лошото е, че не желаете да се научите, а най-лошото, представяте го като най-доброто решение за всички останали.
Просто си признайте очевидното – че не умеете да готвите, но не убивайте ентусиазма на другите. Има хора, за които готвенето е удоволствие.
в 22:52
Бахахахаахаха
ти сериозно ли?
Тва тук не е кръжок по готварство, че да идваме тук да търсим вдъхновение за козунаци, гюведжета, супа или сос бешамел?!
в 23:02
Аз пък умея, ама ме мързи! ХА!
в 8:05
За мен готвенето също е удоволствие. Смея да твърдя, че се справям доста добре. Но съм месила козунак. Веднъж. :) Мда, с мармалад, орехи, ром и стафиди, нЕма да се излагаме, я! ;)И знам точно за к’во иде реч. Та.. и аз като някои от писалите по-горе смятам, че трябва да подхождаме с повече чувство за хумор. Бъдете позитивни бе, хора! :)
в 8:24
didi съм аз. :) Статията е забавна, разсмя ме наистина. Уважавам хората, които дори в неуспехите си търсят веселата страна на нещата, или, казано с други думи, не го взимат навътре, а се забавляват и продължават напред. Тъй че.. ако сте си забравили някъде чувството за хумор, по-добре не коментирайте. ;)
в 12:26
Напук на всички и всичко тая година ще се пробвам в така обсъжданото тук начинание! Пожелайте ми успех, късмет и най-вече да изляза победител от двубоя! :)))
в 16:58
Мануела, ако ти притежаваш една десета от качествата на една „месеща, готвеща, втасваща, варяща и печаща“ майка ти е простен коментара.
в 18:54
Айде, айде, не знам кво толкоз навътре го взеха любителите, които очевидно отговарят на над 10 % „месеща, готвеща, втасваща, варяща и печаща“ живинка (индивидуум некъв). Ми аз не съм губил повече от 10 секунди за черупки от яйца в много редки случаи, па да плювам ли сега, като гледам колко е сладкодумна разказвачката? Даже ме е яд донякъде, че не е загубила 30-40 минути да гони черупките, можеше още нещо забавно да се случи и да бъде описано :)
А на баш-кулинарките – глейте си там сичкото Дебилисими, Лорд оф тне Шефс, Дългия, сЮриала „Незапомнима“ и прочее. Като сте толко велики, кво се връзвате на една „тъпа“ статия „Ве“? Че гледам, претенциите са големи, езика – на нивото на полуграмотен пубер-чалгар.
в 22:32
Козунаците ми ги прави машината за хляб. Алелуя.
в 23:38
Честно казано купения козунак няма ама нищо нищо нищо общо с козунака на баба :) Купения козунак е хляб със захар, тук таме някоя стафидка …
Друго си е да се събудиш в събота сутринта и да се носи из цялата къща мириса на кузунак, и да очакваш да си хапнеш до неделя… и като си късаш от него той да не се рони като престоял хляб добруджа, а да се цепи на лентички… и в него да има толкова стафиди колкото искаш и толкова орехи отгоре колкото трябва …….
Аз отказах козунака откакто баба не го прави, но е хубаво да си помечтае човек :D
в 9:10
Козунакът на баба – до тук добре, но защо тогава не се научи ти да го правиш? ;)))
в 2:11
То пък Големи Яйца ако тъпият козунак не е домашен!…аз повече се смутих да науча че хепънинга готвене имала връзка с „ентусиазъм“…и то такъв един революционен ентусиазъм-“света ще променим с този Козунак домашен ,еййй!!!И Земята ще стане толкова хубаво место за живеене ако всички кавърдисвахме боба по оригиналната рецепта!!!“ …пфффф,хаха
в 15:47
Шмульо, аз нямам нищо против статията. Чета Ани с удоволствие и това е един от начините да си почивам от време на време. Подразних се на квалификациите, които даде Мануела, та и ти след нея като …. Няма нужда всички да сме от стадото, нали ;)
Айде весели празници от мен!
Отивам да видя машинката дали е омесила тестото, че да сплитам плитки ;)
в 9:41
Притежавам. И?
Половината не могат да направят разлика между парче купен и парче домашен козунак. Правила съм си такива експерименти, резултатът е комичен…
в 21:20
Хах, ако те разбирам правилно си си правила експерименти с форумките от бг-мамма. Ти си една форумка?!!!!
Хайде да не изпадаме в низки положения. Изглеждаш интелигентна жена, на която не отива да дава квалификации на хора, които не познава и не отива да се занимава с махленски истории и заповеди от типа „Я, марш, обратно в бг-мамма ….!“ ;)
в 9:51
Не знам какво толкова я нападнахте тази статия, името и е „Ани козунаци не меси“, а не „Не месете козунаци за нищо на света“, все пак. Всеки сам си решава. Едва ли първият опит в омесването на козунаци е бил успешен дори за редвоно месещите. Сещам се, че когато бях дете, обожавах да ям по Великден козинаците, които правеше колежка на майка ми. Един ден я попитах дали ще научи и дъщеря си да ги прави, а светкавичният и отговор ме изуми „За нищо на света, даже и да ми се моли да го направя“. А иначе въпросната колежка продължава и до днес да меси козунаци, по навик, а и защото такава е традицията …
в 9:52
„Ако пък трябва да впечатляваш някой момък (горкият!) пак купи един козунак, сложи го в микровълновата да се стопли, а по пода в кухнята поръси малко брашно все едно си месила“
DnB, твоята микровълнова някаква специална ли е, защото ако сложа козунак в моята и го стопля, после мога направо да го изхвърля :) След 5-те минути, в които евентуално може да се консумира …
Явно в месенето си добра, обаче предложението да претоплиш козукака малко ме навежда на мисълта, че кухнята я ползваш като дрешник или гримьорна :)
в 16:27
Аз обичам да готвя, но не съм се пробвала с козунаци, защото е много трудно, направо висш пилотаж. Помня козунаците на баба ми, наистина невероятни. Но откакто в Пикадили започнаха да правят козунаци съм доволна – и стафидките са достатъчно и се делят на \конци\ както се полага ;-)