А иначе да се ходи на планина е хубаво
Вчера се качих на Витоша. Само по себе си това не е кой знае какъв подвиг, нали, хората се качват на Монблан, на Еверест, на Килиманджаро, само че това тука е София, а не Швейцария или Тибет.
Да изкачиш Еверест или да отидеш на Витоша е подвиг?
В София и на трамвай петица да се качиш си изисква спортна злоба и желязна воля, а за Витоша направо си трябва предварителна подготовка при психолог. Защото планината може и да ви изглежда отсреща, но това се оказва подла зрителна измама и оптичен мираж, който може да откаже и най-благоразположения турист от повторен опит.
Първо. Излизането от София отнема два часа. С кола, с автобус, със скейтборд – два часа. За да избегнете задръстванията, е най-добре да станете с кокошките и да потеглите не по-късно от 8 без петнайсет, иначе си гарантирате милиони скъсани нервни окончания, които няма да се върнат никога – ако ще да си опънете вигвам на Копитото и да съзерцавате града оттам доживот.
Тръгването в 11 часа обещава, че ще бъдете на пътя след Бояна два часа по-късно – нервни, потни и с рефлекс да стреляте и плюете по всичко, що излезе на пътя. В този момент желанието за слушане на птичи песнопения, бране на дъхави минзухари и прочие миротворни действия е отбелязало рязък спад, и човекът, тръгнал към Витоша, чудесно се вписва в профила на професионален убиец от Мосад, но не и в този на щастлив турист.
Второ. Пътят от Бояна до Златните мостове, откъдето после може да правиш каквито си искаш походи, се нарича така само защото в световния мир думата „път“ означава настилка, която е сложена с цел да обслужва транспортните нужди на хората и да им помага да стигат на разни места, без да им се налага да ползват самолет, цепелин или други въздухоплавателни средства .
…само фактът, че си българин и си учил география, те спасява от въпроса – т’ва сега Витоша ли е или пустинята Гоби?
Тази лингвистична подробност обаче е убегнала на тези, които са правили и поддържат пътя нагоре, и той всъщност представлява нещо като разорана царевична нива, с тук-таме естествени, своеобразни водоеми, които весело клокочат и пълнят дупките, така че да не можеш да прецениш дали директно ще се удавиш в тях, или все пак колата ще потъне само до прозорците.
Дупките по този път помоему са повече от асфалта, демек антиматерията е повече от материята, и на някои места обхващат цялото платно – и твоето, и насрещното. За мен не е ясно защо никой не ги оправя, но може би зад това се крие някакъв гениален план – след още някой и друг месец пътят тотално да се срути, да образува една хомогенна Дупка, а Витоша по естествен природен път да се свлече бавно, но сигурно до центъра на София, най-добре до някой мол, и така да си имаме и планина в мола, и да се превърнем в най-щастливите европейци на земята. Няма да е лошо, пък, к’во?
Трето. Така нареченият път, в сантиметрите, в които е лишен от дупки, е посипан с тонове пясък и луга, останали от зимата, които вдигат такава пушилка след всяка кола, че само фактът, че си българин и си учил география, те спасява от въпроса – т’ва сега Витоша ли е или пустинята Гоби? В димната завеса тук-таме се забелязват и нещастници, които са тръгнали нагоре с колела, но дали ще стигнат е съвършено неясен въпрос. Дори и да си в кола обаче, и да затвориш плътно прозорците, усещането, че си участник в рали Париж-Дакар е особено натрапчиво, да не говорим, че природа изобщо не виждаш. Всъщност, нищо не виждаш – просто караш и се надяваш на две неща: а.) да не паднеш в гигантски, пълен с вода кратер и б.) да не простреш някой колоездач в прахоляка.
Упражнението продължава поне 20 минути, в зависимост от това с каква кола си, и когато най-накрая, прашен, потен, нервен, мръсен и тотално изкукал, се добереш до някое приятно местенце в планината, с изненада установяваш няколко неща.
Минали са часове, откак си тръгнал, а пък уж планината я виждаш от прозореца на кухнята си, нали, дето се вика – с ръка ще я пипнеш, обаче всъщност отнема повече време от това да идеш до Враца.
Вместо да си олабил нервите и да се успокоиш, се оказва, че най-много на този свят искаш да малтретираш някого, да късаш уши, езици и жлъчки, сърцето ти бие като полудяло, ушите пищят и спешно се нуждаеш от тежки наркотици.
Обещаваш си, че на Витоша скоро няма да се качиш, точка, край, **** си му и чистия въздух, и минзухарите, и боровите иглички.
А иначе, като изключим това, да се ходи на планина е хубаво.
в 8:59
Чужденците само ахкат и охкат като чуят, че планината е под носа на софиянци. Обаче ако ги заведеш на разходка там само подритват пликчета, кенчета от безалкохолни, фасове. А през зимата снегът е като пясъка на плажовете ни – по-добре да не ровиш много със скиорските обувки, че не знаеш какви „съкровища“ ще намериш.
в 9:40
Да не говорим, че ако нямаш кола, е почти невъзможно да се качищ на Витоша. До Златните мостове има само маршрутка, която е на интервали 40 мин. В началната й спирка на Руски паметник се вияр опашки и трябва да чакаш поне час. Когато се обадиш на фирмата, която обслужва линията, да попиташ любезно дали нямат възможност да пуснат извънредни коли, ти отговарят, че вече са го направили…Явно и пари не им трябват.
в 10:08
Посмях се здраво…Е,на ваш гръб,софиянци,ама вие не ми се сърдете…Аз съм родена в Казанлък и там Балкана също е „на една ръка разтояние“,но пък не е особен проблем за 15мин.да си на Шипка( с кола).Това и правят хората там – ходят на планина редовно!Е,за боклуците сега няма какво да говорим,то това си е съвсем отделна тема и няма общо с планината…
Сега обаче живея във Варна и истински страдам за планината…Наистина,да се ходи на планина е хубаво!
в 11:11
Разказа е забавен … ако беше и верен, цена нямаше да има …
Витоша е планина, която може да се достъпи от десетки (!) места, това, че всички се пънат за едно и после мрънкат, че не им харесвало … проблема е в техния телевизор.
През няколко седмици правя преход Железница -> Черни връх -> Златните/Княжево и досега не съм чакал за транспорт повече от 15 мин, нито каквито и да е проблеми с трафик, място за разходка, почивка и т.н., ама не става само с ядене … трябва и акъл да се вложи къде да се отиде. Витоща е едно бижу и има буквално стотици места от които да избираш типа почивка, за който си се настроил.
в 15:33
да, да. сега ще дойде някой колоездач, който ще нахрани всички автомобилисти. И изобщо, щом караш кола ти е забранено да ходиш ред природата, защото си изверг, убиваш планетата и дереш котенца за кеф.
в 16:16
Хахаххаа, ако караш Хонда обаче може:-))))
в 15:52
Автора явно е преживял нещо неприятно и на принципа на калпава ракета и космоса и е крив! 1вото което голяма част от пътя а павиран, наистина има дупки но са далеч преувеличени в писанията.Подобни са пътищата и към Мальовица, и към Вихрен.Другото което е както по горе казаха има хиляди начини да се качиш на Витоша. НОРМАЛНО когато минаваш по път който ВСИЧКИ СОФИЯНЦИ и не само се качват той да е скапан, относно дупките пак, на всякъде е така че да обръщаш специално внимание на тях, тук!
в 19:58
Така един беше стигнал до Индия… тръгнал с „голямата кошница“, че там ще го посрещнат великите Хималаи и голямото духовно прераждане. Ами, върна се обезводнен от обикновено стомашно разстройство и много плака в една частна телевизия…
в 4:59
Абсолютно грешна статия, не съм съгласен с нищо написано в нея.
в 12:03
Още по-зле е за „пешеходците“. Още от ранни зори ти отнема часове по разни раздрънкани сауни докато се измъкнеш от града. А точно на Железница, след един кошмар, нагънат на 4 в някаква консервена кутия, и правещ всякакви упражнения от рода на тренировките за космонавти, почти припаднах от изтощение, когато се опитах да мина един най-обикновен храст, а той ме запрати в обратна посока. Толкова бях изнемощял, а не съм някоя вейка. Затова отдавна съм намразил ходенето по тази пренаселена планина. На нея ще срещнеш повече хора, отколкото в София. В България има още 36 малки и големи планини, все по-бързо и приятно ще стигнеш до някоя от тях.